Определение № 7664 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7664 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110100580 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

Предявените от ищеца искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са процесуално допустими, исковата молба с която съдът е сезиран отговаря на изискванията за редовност.

Ответникът е депозирал в едномесечния срок писмен отговор. И двете страни са представили доказателства и са заявили доказателствени искания в подкрепа на твърденията си.

Представените от ищеца с исковата молба /Доказателствени искания, IV, от т.1-8 вкл./ и отговора на ИМ писмени доказателства /т.4 Доказателствени искания, от т.1-31 от ОИМ/ съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на по двама свидетели, на всяка от страните, за установяване на изложените от тях фактически твърдения и обстоятелствата около явяването на работа на ищеца след възстановяването й от съда, събитията между 10-12.11.2025 г. и обстоятелствата около прекратяването на трудовото й правоотношение с оспорената заповед № РД-09-122/12.11.2025 г., като допустими, относими и необходими за изясняване на релевантни по делото факти.

Не следва да се уважават доказателствените искания на ищеца, заявени по реда на чл.190 от ГПК, тъй като исканите от ответника за представяне документи /трудово досие на ищеца в цялост и справка-информация относно броя служители, заемащи длъжност „асистент“, параметрите по техните трудови договори и допълнителни споразумения/ са неотносими и не необходими за изясняване на релевантни по делото факти и обстоятелства, тъй като касаят трети за спора лица.

Следва да се уважат исканията на ищеца по реда на чл.192 от ГПК за изискване от 1

Дирекция „Национална система 112“ и 4-то РУ на МВР, на посочената в молбите до тези трети неучастващи по делото лица, информация, тъй като тези доказателствени искания кореспондират с изложени в ИМ твърдения от ищеца, които са в нейна доказателствена тежест.

Не следва да се уважават исканията на ищеца по чл.192 от ГПК за изискване на посочената в същите информация от КЗЛН, СРП и ГД „ИТ“, тъй като не се сочи каква е връзката с предмета на делото, на образуваните пред посочените институции, преписки/дела, а в случай, че ищеца твърди да има такава, то като страна по тези преписки д-р Е. Иванова може да се снабди и в лично качество с необходимите й документи/информация/справки, и да ги представи по настоящото дело, като посочи, във връзка с доказването на кой факт/обстоятелство се представят те.

Не следва да се уважава, като нередовно заявено, искането на ответника по реда на чл.192 от ГПК, за изискване от ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД на посочените документи /трудов договор и допълнителни споразумения, сключени с ищеца, както и молби и заповеди за разрешен отпуск от/на същата/ тъй като не се сочи какво е значението на исканите документи за правилното решаване на настоящия спор.

Не следва да се уважава и искането на ищеца по чл.129, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело, до приключване с влязло в сила решение на образуваното пред СРС, по гр.д. № 19534/2025 г., за оспорване законността на прекратяването на трудовия договор, сключен между ищеца д-р Е. Иванова и Медицински университет – София, МФ, за заеманата от нея длъжност „асистент“, като счита, че производството по гр.д. № 19534/2025 г. не е предюдициално за правилното решаване на предявените в настоящото производство искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящото определение съобщава на страните и проекта си на доклад на същото.

По тези мотиви и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 13.03.2026 г. от 13,30 ч. за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и екземпляр от отговора на ответника и приложенията му.

ПРИЕМА приложените от ищеца с исковата молба /описани в т.1- т.8 от IV Доказателствени искания на ИМ/ и от ответника, с писмения отговор, писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца, при режим на довеждане, за посочените в исковата молба твърдения за влошени отношения между ищеца и представляващия ответното лечебно заведение директор, причините за това, както и за изложените по-горе обстоятелства около 2 явяването на ищеца на работа на 10.11.2025 г. за заеманата на длъжността, на която е възстановена от ВКС, събитията между 10.11. и 12.11.2025 г. и обстоятелствата около прекратяването на трудовото й правоотношение, с оспорената заповед № РД-09122/12.11.2025 г., вкл. начина й на връчване.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели на страната на ответника, при режим на довеждане за установяване на посочените в ОИМ факти и обстоятелства около връчването на издадените от директора на СБАЛАГ „Майчин дом“ заповеди във връзка с възстановяването на ищцата на работа, изисканите й документи и последвалото прекратяването на трудовото й правоотношение, както и за обстоятелствата, за които съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, предвид противоречивите твърдения на страните за развоя на събитията между 10.11. и 12.11.2025 г.

РАЗПОРЕЖДА по реда на чл.192 от ГПК, на Дирекция „Национална система 112“ и 4-то РУ на МВР да се връчат представените от ищеца нарочни молби по 192 от ГПК, като им се укаже в 1 седмичен срок от получаването им да представят по делото, посочените в тях документи.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способа медиация.

Съдът, по арг. от разп. на чл.140а, ал.3 от ГПК, НЕ ЗАДЪЛЖАВА страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, предвид влошените отношения между тях, водените до момента няколко съдебни производства, множеството подавани сигнали/жалби от една от страните и извършваните проверки от различни институции на другата страна, което води до извод, че решаване на спора между тях, трудно би се постигнало с методите на медиацията.

Но ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.

3

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.

2 от КT.

Ищецът Е. Г. Г. оспорва законосъобразността на Заповед № РД-09-122/12.11.2025 г., издадена от Изп. директор на СБАЛАГ “ Майчин дом“ ЕАД, проф. д-р Иван Костов, д.м.н., в качеството му на работодател, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ - „при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Счита, че заповедта е незаконна и иска нейната отмяна. Ищецът твърди, че с решение на ВКС, постановено по гр.д. № 278/2025 г., предходното й уволнение, извършено със Заповед № 39/18.05.2023 г. на изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, на осн. чл.325, ал.1, т.3 чл.328, ал.1, т.6 от КТ вр. с чл.68, ал.2 от ЗЛЗ, е било признато за незаконосъобразно и на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лекар анестезиолог – асистент“ в КАИЛ на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. Твърди, че в двуседмичния срок по чл.345 от КТ, след получено уведомление от съда за възстановяването си на работа, ищцата подала заявление до работодателя, че ще се яви на 10.11.2025 г. за заемане на длъжността на която е възстановена, като на същата дата й била връчена заповед № РД-09-121/10.11.2025 г., в която се сочело, че в изпълнение на решението на съда същата се възстановява на длъжността „лекар анестезиолог –асистент“, разпоредено било също да й се връчи длъжностна характеристика, да й се възстановят осигурителните и здравноосигурителните права, като й се внесат дължимите вноски по КСО и ЗЗО, да се изготви допълнително споразумение, в което се актуализират елементите на трудовото правоотношение като основна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, платени отпуски, работно време и други. На същата дата /10.11.2025 г./ на ищеца бил връчен документ, с който се изисквало от нея до 5 дни от получаването му, да представи на работодателя си: документи, удостоверяващи липсата на сключен основен трудов договор с друг работодател, трудова книжа и справка от НАП за актуално състояние на ЕЕТЗ, документи удостоверяващи периода, през който е била без работа поради незаконното уволнение, копие от трудов договор с МУ – София, за длъжността „асистент“. В същото писмо било изрично посочено, че след представяне на исканите документи, същата ще бъда допусната до изпълнение на длъжността „лекар анестезиолог – асистент“ на която е възстановена. Ищецът твърди, че преди да изтече дадения 5 дневен срок, на 12.11.2025 г. била издадена втора заповед от работодателя, с която трудовото й правоотношение било прекратено, този път на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, тъй като работодателят получил информация от МУ – София, че към настоящия момент ищеца няма действащ трудов договор за допълнителен труд за заемане на академична длъжност „асистент“, поради което са налице обективни пречки да заема длъжността на която е възстановена. Ищецът твърди, че не е отказвала да получи уволнителната заповед, въпреки, че същата е оформена от работодателя като връчена при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Твърди обаче, че три дни, от явяването й на 10.11.2025 г. до 12.11.2025 г. била подложена на системен тормоз, била преследвана в коридорите на лечебното заведение 4 от различни служители, била гонена от служебни помещения, обиждана и унижавана, вкл. пред колеги и пациенти, като дори се правели опити да я изведат насилствено от сградата на болницата с помощта на охраната, с твърдението, че няма право да престоява и пребивава на територията на лечебното заведение. По повод тези опити за отстраняването й от сградата, самата ищца също подала сигнали до 4 РУ на МВР и на тел.112, тъй като се почувствала застрашена и заплашена за здравето и живота си. След 12.11.2025 г. ищцата не е посещавала лечебното заведение. Твърди, че не е налице „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия й договор“, а че до този резултат се е стигнало, след като под давлението на проф.

Костов /който заел длъжността ръководител на „Катедра по АГ“ към МУ – София/, изведнъж на 04.02.2025 г., без да й бъде предложено да го трансформира от безсрочен в срочен, бил прекратен трудовия й договор за длъжността „асистент“ към МУ – София. Прекратяването било предприето изненадващо, след като в продължение на почти две години /от 18.05.2023 г., след първото й уволнение от СБАЛАГ „Майчин дом“ до 04.02.2025 г., ищцата била в непрекъснат платен/неплатен отпуск, разрешен й от работодателя по допълнителния трудов договор с МУ – София, до разрешаването на спора й с работодателя по основания трудов договор/. Тази заповед била предмет на друго исково производство, цитираното в ИМ гр.д № 19534/2025 г., по описа на СРС, 52-ри състав. Именно това „обективно“ състояние и липсата на действащ трудов договор с МУ било използвано като мотив и основание за прекратяване на трудовото й правоотношение със СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, извършено с процесната заповед № РД-09-122/12.11.2025 г.