Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 178 от 03.04.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 103/2023
Вид
Определение № 178
Подписан
03.04.2023
В сила
03.04.2023
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Десислава Георгиева Петрова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Силистра, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500103 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №680/16.02.2023 г. при РС – Тутракан о т "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД , ЕИК 203670940, със седА.ще и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, представлявано от Юлия Юргакиева, чрез пълномощника юк. И. Н. против Разпореждане № 98/09.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 36/2023 г. по описа на РС - Тутракан, с коeто е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на самия договор. По съществото си кредитната институция е финансирала кредитополучателя и за застрахователните премии. Въпрос на специални знания било дА. с включването им в ГПР би се надхвърлил законовия лимит. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 36/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявление о т "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София срещу А. А. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за суми те, както следва:

1 сумата от 2351.56 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-18108389/5.09.2020г., сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България за периода 15.01.2022г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, сумата от 98.57лева, представляваща мораторна лихва за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020г.

Районен съд - Тутракан е дал указания на заявителя да представи справка за извършени погасителни плащания и да изложи дА. размерът на застрахователната премия е включен в главницата. Видно от молба вх.

№473/02.02.2023г. заявителят отказва да посочи погасителните вноски.

Навежда, че размерът на застрахователната премия не е включен в главницата, но е включен като общ разход по кредита. Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението.

За да направи това първоинстанционният съд е приел, че застрахователните премии неправилно са включени в главницата и не са включени в ГПР, който би станал 43.39%, вместо посочения в договора – 28.58%. С оглед заблуждаването за действителният размер на ГПР, съдът е приел, че договорът е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Предвид липсата на данни, не е успял да приложи чл.23 от ЗПК.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и е подадена частна жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

Отделно, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 432лева, която видно от представения погасителен план е включена като компонент, формиращ главницата по договора.

Д о р и сключването на договор за застраховка д а не е задължително условие за сключване на самия договор, то получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Сигурност на плащанията". Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, всъщност представляват 2 разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнА. в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Въпреки това, доколкото не са изпълнени указанията на заповедния съд претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на вА.дността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 98/09.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 36/2023 г. по описа на РС - Тутракан, с коeто е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на по чл. 410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3