Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2140/2025
Вид
Решение № 389
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД, срещу решение № 1208/24.01.2025г., постановено по гр.д. № 22887/2024г. по описа на СРС, 53-и състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 7421/12.02.2025г., с което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. 411 КЗ е признато за установено, че ЗАД „Армеец“ АД дължи на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, сумата 1 922.10 лева, представляваща регресно вземанепо изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 27.01.2020г. в гр. София, на обект, находящ се в близост до автосервиз „Лан Кар София“ ЕООД, ведно със законната лихва от 25.01.2024г. до изплащане на вземането и сумата 634.41 лева – мораторна лихва за периода от 24.01.2021г. до 24.01.2024г., за които вземания по ч.гр.д. № 4571/2024г. по описа на СРС, 53-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради допуснати от съда процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС не обсъдил своевременно направените от ответника оспорвания – че „Приорити Билдингс“ ЕООД извършвало СМР в твърдения в исковата молба участък, че посоченото в констативния протокол лице било представител на това дружество, положения за Кръстанов подпис, че описаните вреди 1 били причинени от работници или служители на същото, застраховано при ответника дружество. Същите оспорени от ответника факти останали недоказани по делото.

Свидетелят М. не бил очевидец на настъпването на вредите, не се установило настъпването на застрахователен риск, по който ищецът да предоставил покритие.

Дори и отговорността за настъпването на вредите да била на ответника, то същата не била покрита от застраховката. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му вземане, решението било правилно и обосновано. Позовава се на гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. М., съдържанието на двустранно подписания констативен протокол. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

В сезиралата съда искова молба ищецът ЗК „Лев Инс“ АД излага, че по договор за застраховка имущество „Каско“ заплатил по щета № 0000-1361-20-270282, сума в размер на 1 902.10 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ****, настъпили на 27.01.2020г., в гр. София, на паркинга на „Лан Кар София“ ЕООД, в резултат на пръски бетон, попаднали върху паркирания автомобил, от СМР, извършвани от „Приорити Билдингс“ ЕООД.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД бил застраховател на професионалната отговорност на „Приорити Билдингс“ ЕООД към датата на инцидента. Поканен, ответникът не изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 922.10 лева, с вкл. 20 лева ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да постанови решение за признаване на вземането за последната сума, ведно със законни лихви, както и обезщетение за забава от 634.41 лева за периода от 24.01.2021г. до 24.01.2024г., за които по ч.гр.д. № 4571/2024г. по описа на СРС, 53-и състав на 07.02.2024г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор 2 на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица „Каско“ сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, не се бил осъществил застрахователен риск по същата, ищецът платил неоснователно – позовава се на т. 14.4, застрахованият не положил грижата на добрия стопанин като паркирал в непосредствена близост до строителен обект и по този механизъм увреждането настъпило, поради което на основание т. 15 ОУ ищецът следвало да откаже да плати обезщетение. На следващо място оспорва отговорността на „Приорити Билдингс“ ЕООД за настъпването на вредите, а именно не била налице причинно-следствена връзка между действия/бездействия на служители/подизпълнители на дружеството и вредите, дружеството не било извършвало СМР в този участък, посоченото в констативния протокол лице не било служител на „Приорити Билдингс“ ЕООД, оспорва по реда на чл. 193 ГПК авторството на подписа да било на Г.П.К., оспорва и съдържанието на протокола. В условията на евентуалност оспорва претенцията по размер и възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната мораторна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени от съда. Претендира разноски.

От представената по делото застрахователна полица № 930418000910 от 30.01.2019г., общи условия на застрахователя, уведомление за щета от 14.02.2020г. и др. се установява, че ищецът и „Кимс Консулт“ ООД, сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ****, с клауза „1“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 16 200 лева и период на покритие на застраховката от 06.02.2019г. до 05.02.2020г.

О т писмените доказателства по делото – уведомление за настъпване на застрахователно събитие, подписано от св. М., опис-заключение, експертиза по щета, сравнителна експертиза, доклад по щета, и гласните такива, събрани чрез разпита на св. М. се установява, че в срока на застрахователното покритие, а именно на 29.01.2020г., в 08.30 часа, в гр. София, автомобилът бил оставен в сервиз „Лан Кар“ за ремонт и на паркинга в сервиза същият претърпял увреждане от пръски мазилка от новостроящ се в съседство блок. В резултат на попадналите пръски автомобилът получил увреди по преден капак, таван, арка дясна, врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен, врата предна лява, врата багажник, арка лява. Същите вреди по застрахования автомобил се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 0000-1361-20-271282.

От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпване на застрахователно събитие, подписано от св. М., опис-заключение, експертиза по щета, сравнителна експертиза, доклад по щета, и гласните такива, събрани чрез разпита на 3 св. М. и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпилите щети на застрахованото МПС били извършваните в съседство на автосервиза СМР, при което върху автомобила попаднали пръски от бетон и по този механизъм били получени процесните увреди.

Ответникът по делото не е оспорил твърдението на ищеца, че към датата на настъпването на увредите бил застраховател на професионалната отговорност на „Приорити Билдингс“ ЕООД. Изрично възразява обаче, че това дружество не е извършвало СМР в близост до автосервиза на „Лан Кар София“ ЕООД.

За доказване на твърдението, че именно „Приорити Билдингс“ ЕООД е делинквентът, причинил вредите, по делото е представен констативен протокол от 28.01.2020г. Документът е подписан от Д.К.С. за „Лан Кар София“ ЕООД и от Г.П.К. за „Приорити Билдингс“ ЕООД. Видно от съдържанието на двустранно подписания частен документ, с него се констатират увредите на процесното МПС и се признава увреждането му, причинено от пръски бетон, за което отговорен бил „Приорити Билдингс“ ЕООД. Посочена била полица № 19 517 1317 0000677823, сключена с ответника ЗАД „Армеец“ АД, покриваща професионалната отговорност на строителя за вреди, причинени по време на строителството.

При нарочно оспорване от страна на ответника с отговора на исковата молба и носена от ищеца тежест, указана му и с доклада на делото – да установи извършено от твърдения пряк причинител деяние, по делото не е проведено дължимото от ищеца пълно и главно доказване, че работници или служители на „Приорити Билдингс“ ЕООД причинили разпръскването на бетон, увредило застрахования при ищеца автомобил. Не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че подписалото двустранния протокол за „Приорити Билдингс“ ЕООД лице Георги Кръстанов е законният представител на дружеството или оправомощено от него лице.

Нещо повече – при справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на „Приорити Билдингс“ ЕООД е друго лице - К.С.. Не са ангажирани никакви доказателства, от които изобщо да се установява, че към 28.01.2020г. Кръстанов бил служител на „Приорити Билдингс“ ЕООД и че от длъжността му произтича представителна за този търговец власт. Св. М. не е очевидец на настъпването на увреждането, като показанията му не носят никаква информация относно строителя, извършвал СМР в близост до автосервиза. Други доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че причинител на вредата е именно „Приорити Билдингс“ ЕООД, при изрично оспорване от страна на ответника, ищецът не е ангажирал – не е поискал Кръстанов да бъде разпитан като свидетел, не е поискал издаване на СУ, за установяване на сключени с „Приорити Билдингс“ ЕООД трудови договори, нито е заявил други доказателствени искания в тази връзка.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за 4 ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, за недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърляне на иска за главница следва да се отхвърли и акцесорната претенция на ищеца за обезщетение за забава.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, по посочените по – горе съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

По разноските:

При горния изход на спора право на разноски има въззивникът.

Пред СРС ответникът ЗАД „Армеец“ АД е представляван от юрисконсулт и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 100 лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Пред СГС въззивникът ЗАД „Армеец“ АД претендира и доказва сторени разноски в общ размер 163.44 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 63.44 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – претендиран размер на юрисконсултско възнаграждение. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 163.44 лева – разноски, сторени пред СГС.

Съдът присъжда сумите за разноски при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р България.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я изцяло решение № 1208/24.01.2025г., постановено по гр.д. № 22887/2024г. по описа на СРС, 53-и състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 7421/12.02.2025г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.