Решение № 31 от 13.02.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 773/2022
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 13.02.2023
- В сила
- 15.03.2023
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Ихтиман, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20221840200773 по описа за 2022 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
П. Х. З. ЕГН ********** от с. Ч., общ. И. е обжалвал Наказателно постановление № */11.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., с което на основание чл. 175, ал.
3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От представените по делото АУАН № */19.08.2022 г. се установява, че П. З. на 19.08.2022 г. около 11,24 часа е бил спрян за проверка в района на ул. „*“ в гр. И. докато е управлявал лек автомобил „*“, рег. № ********. При проверката било установено, че лекият автомобил е собственост на Б.Б.И. от с. М. и е със служебно прекратена регистрация, поради което и актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и З. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя Е. К., според когото автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“.
Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-И. с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 27.09.2022 г. по пр. пр. № */2022 г по описа на РП-И. е било отказано образуването на наказателно производство, като е прието, че деянието на З. е
1 малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
След получаване на постановлението за РП-И. е било издадено наказателно постановление № * от 11.10.2022 г., с което на П. З. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От показанията на свидетеля Р.С. се установява, че П. З. е взел автомобила във връзка с изпълнение на поръчка за изработка на паметник, който е следвало да транспортира до с.
М., а собственикът не е казал, че има проблем с колата.
Съгласно приложената справка за историята на превозното средство с рег. № ********, то е със служебно прекратена регистрация на 07.07.2022 г., а собственикът е бил уведомен от Гаранционния фонд за липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ на 05.06.2022 г.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда наказание с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил собственост на друго лице, което е предоставило управлението му на З.. В случая не са събрани каквито и да е доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е предполагал, че управляваният от него лек автомобил е бил с прекратена регистрация. Няма данни за това служебно прекратената регистрация да е била съобщена на собственика на автомобила - съобщаването от страна на Гаранционния фонд за липсата на застраховка не е равнозначно на съобщаването на прекратената регистрация, което е следвало да бъде осъществено от страна на съответния административен орган, в случая сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С.. Нещо повече, водачът не би могъл преди да предприеме управлението на ППС да провери дали същото е със служебно прекратена регистрация.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Направеното от наказващия орган възражение за прекомерност на разноските е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което и в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер, предвиден в чл.
18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева.
2
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * от 11.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР С..
ОСЪЖДА ОДМВР-С. ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. З. ЕГН ********** от с. Ч., общ. И. сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3