Разпореждане № 74909 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74909 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115508 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

175834/02.06.2026 г. от В. П. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул.“ * срещу „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно и евентуални съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 1232444 от 22.01.2025 г., сключен между В. П. К., с ЕГН: * и „С*" ООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

2. Евентуален положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, ал.1, пр.1-3 ЗЗД, с който да се прогласи за нищожна клаузата чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1232444/22.01.2025 г. уреждащ неустойка в случай на непредставяне на обезпечение и чл. 6, ал.

2 от Договора, уреждащ разходите за изнвънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя, поради противоречие със закона, заобикалят го и накърняване на добрите нрави

3. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, ал.1 ЗЗД, с който „С*" ООД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на между В. П. К., с ЕГН: * сумата в размер на 813.98 ево, представляваща платена без основание сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (02.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

4. Евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ако се уважи евентуалния положителен иск, с който „С*" ООД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на между В. П. К., с ЕГН: * сумата в размер на 813.98 ево, представляваща платена без основание сума ведно 1 със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (02.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че неустойката, таксата за поръчителство, застраховка, сумите за извънсъдебно събиране на вземание ще се начисли към договора за кредит. Счита, че това което е платил е без основание.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Моли съда да задължи ответника да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания от доверителя ми по процесния Договор, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, приходни касови ордери и др.

Моли и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните молби: 1.Заверено копие от адвокатско пълномощно; 2.Заверено копие от Договор за потребителски кредит № 1232444/22.01.2025 г. 3.Заверено копие от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 22.01.2025 г.; 4.Заверено копие от Удостоверение за липса на задължения с изх. № У000525-2026-31/03/2026 г., издадено от „ С*“ ООД;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. М. М. А., със съдебен адрес /адрес за призоваване/: гр. София, ул. “Х*, тел.: *,, която представителна власт е валидна за всички инстанции (л. 28 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.30 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

2

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от представения договор цената на договора е 2 592.00 лева или 1325.27 евро.

Цената на осъдителния иск е 813.98 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Държавната такса за установителния иск е 53.01 евро.

Държавната такса за осъдителния иск е 32.56 евро.

Следователно общата държавна такса е 85.57 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Липсва приложение по чл.128, т.3 ГПК.

Исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с 3 потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 175834/02.06.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 53.01 евро за установителния иск и 32.56 евро за осъдителния иск или общо в размер на 85.57 евро, като задължително да посочи за кой иск внася държавна такса, ако внася по-малко от 85.57 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

2. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за ответника или да представи документ по чл.102з, ал.3 ГПК за заплатена държавна такса за преписи в размер нна 1.43 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

4

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.