Решение № 71 от 18.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 57

№ 71 гр. Самоков, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20241870100412 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба от А. М. С. с ЕГН ********** срещу „*********“ АД с ЕИК ********* и "*************" ЕООД с ЕИК **********.

Моли съдът да прогласи спрямо „***********" АД нищожността на договор за паричен заем № ************г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Моли съдът да прогласи спрямо „*************" ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № ************г.Счита, че същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Между ищцата и „*********“ АД с ЕИК ********* бил сключен договор за паричен заем ************г.В самия договор бил сключен и акцесорен договор с "*************" ЕООД с ЕИК ********** за гаранция по кредита в размер на *****лева.

Твърди се че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на *******лв. с посочен лихвен 1 процент от 35 % и ГПР 40.53% с общ размер на всички плащания *****лв.

В това обаче не било включен разход, който влиза в кредита за фирмата гарант "*************" ЕООД с ЕИК ********** в размер на *****лева.

Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителя е бил лишен от възможността да вземе информирано решение.

Същевременно ответника „*********“ АД с ЕИК ********* е предявил насрещен иск срещу г-жа С. за незаплатена главница ****лева и ****лева лихва и на основание чл.23 от ЗПК *****лева главница.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира следното: Предявен е допустим иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за установяване на нищожност на сключения между страните договор поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК. С оглед събраните по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице В. З. по назначената съдебносчетоводна експертиза искът на г-жа С. е основателен. Задължението за плащане на такса за гарант по потребителски кредит е включено в договорните задължения на ищцата, а плащането на тази такса е включено в размера на месечните вноски за погасяване на кредита.

Затова с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК тази такса съставлява елемент от годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, но не е включена в посочения в договора ГПР. Това води до неяснота в процесния договор относно ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР – в разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При включване на таксата в ГПР той надвишава пределно допустимия му размер съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нарушаването на това изискване е нелоялна търговска практика (чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП), която съгласно чл. 68в от ЗЗП е забранена като конкретно проявление на накърняване на добрите нрави. В случая заплащането на таксата за гарант по кредит е инкорпорирано в договорните задължения на ищцата, без таксата да е включена в посочения в договора ГПР, което подвежда потребителя относно естеството на услугата и нейната цена и този подход представлява заблуждаваща търговска практика като вид нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 4, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. Така процесният договор е сключен със съдържание, което накърнява добрите нрави. По изложените дотук съображения и в съответствие с установената съдебна практика искът е основателен и следва да бъде уважен на предявените основания. Доводите на ищцата, че клаузата, установяваща задължение за плащане на такса за гарант за потребителски кредит, била неравноправна и насрещните твърдения на ответника, че тя била индивидуално уговорена са неотносими към предмета на предявения иск, който има за предмет установяване на нищожност на процесния договор в неговата цялост, а не относно действителност на отделни договорни клаузи.

С оглед изложеното разгледан по същество, искът съдът да прогласи спрямо „***********" АД нищожността на договор за паричен заем № ************г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за 2 потребителския кредит и искът да прогласи спрямо „*************" ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № ************г. Се явяват основателни.

Същевременно обаче искът на ответника „*********“ АД с ЕИК ********* срещу г-жа С. за незаплатена главница ****лева също се явява основателен в тази част тъй като от заключението по делото е видно че главницата по кредита в този размер не е заплатена.В останалата част обаче насрещния иск е неоснователен тъй като договорът е нищожен и лихви няма как да бъдат претендирани, нито главница по чл.23 от ЗПК.

Искането за прихващане се явява неоснователно и в тази част молбата на ищцата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора ответникът „*******“ АД с ЕИК ********* и ответникът „*************" ЕООД с ЕИК ********** дължат солидарно на ищеца сумата от 187.24евро за държавни такси и разноски за експертиза в размер на ****евро.На адв.Е. И. се следва възнаграждение за указаната безплатна правна помощ в размер на ***евро, както и за подадения иск, така и защита по отхвърления частично насрещен иск.

Същевременно А. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата за уважения насрещен иск на „*********“ АД с ЕИК ********* в размер на ****евро за експертиза и 100евро за юрисконсултско възнаграждение за уважения частично насрещен иск.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че сключения между „***********" АД ЕИК ***** и А. М. С. с ЕГН ********** договор за паричен заем № ************г.,е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Признава за установено, че сключения между „*************" ЕООД с ЕИК ********** и А. М. С. с ЕГН ********** акцесорния договор за предоставяне на гаранция № ************г. е нищожен лишен от правно основание и сключен в нарушение на добрите нрави.

Осъжда А. М. С. с ЕГН ********** да заплати на „***********" АД с Е И К ***** сумата от ****евро представляващи главница по договор за паричен заем № ************г.

Оставя без уважение искането за прихващане на сумата.

ОСЪЖДА „***********“ АД с ЕИК ********* и „*************" ЕООД с ЕИК ********** да заплатят солидарно на адв.Е. И., с булстат ********* сумата от ***евро за процесуално представителство по делото.

3

ОСЪЖДА „***********“ АД с ЕИК ********* и „*************" ЕООД с ЕИК ********** да заплатят на А. М. С. с ЕГН ********** сумата от ****евро за разноски по делото.

ОСЪЖДА А. М. С. с ЕГН ********** да заплати на „***********“ АД с ЕИК ********* да разноски по делото в размер на ****евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4