Решение № 2012 от 22.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20235330206517 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0432-001450 от 05.09.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив РУ 01 Пловдив, с което на К. Н. М., ЕГН:********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. Г. С., атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.06.2023г. полицейските служители М., Р. М. и Д.А. били назначени като АП – 418 за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 11.50 часа на същата дата на ул. „Димитър Талев“ до №41 полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Ситроен ЦЗ“ с рег.№***, управляван от К.

Н. М.. Полицейските служители извършили служебна проверка, от която било установено, че автомобилът се водил собственост на Т.М.Н. и бил със служебно прекратена регистрация от 17.05.2023г. във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДвП. Пред служителите на 01 РУ на МВР-гр.Пловдив М. заявил, че през март месец 2023г. бил закупил с договор за покупко-продажба лекия автомобил от Т.Н., но бил забравил да го пререгистрира пред органите на КАТ. Регистрацията на управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил била прекратена на 17.05.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като след неговото закупуване съшият не е бил пререгистриран в законоустановения срок от новия собственик.

Във връзка с констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №792685 от 22.06.2023г., в който актосъставителят квалифицирал извършеното като административно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от жалбоподателя, без възражения, като бил уведомен, че в 7 – дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. В срок на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.08.2023г. Районна прокуратура – Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка вх. №7469/2023г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, като копие от постановлението, ведно с материалите по преписката били изпратени на Началника на 01 РУ на МВР – гр. Пловдив за преценка относно предпоставките за налагане на административно наказание на К. М..

Въз основа на така съставения акт и постановения отказ да се образува 2 досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата Наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

3

По смисъла на чл.18, ал.1 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000г. регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно.

Според чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По аргумент от чл.18б, ал.2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал.1, т.10. Този законодателен подход намира смисъл във въведеното с чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, пр. първо от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят К. М. е управлявал лек автомобил „Ситроен ЦЗ“ с рег. №***, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че същият към датата 22.06.2023г., е бил със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не 4 е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят М. е осъществил виновно вмененото му нарушение. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача /в случая и нов собственик на МПС – то/ по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени. Наказателното постановление е било издадено в законоустановения за конкретния вид административно нарушение срок, като същото е съобразено с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. В НП се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В издаденото наказателно постановление осъщественото административно нарушение е описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред, с ясно посочване на обстоятелствата на извършеното нарушение и вярно отразена правна квалификация. Твърдяното 5 от процесуалния представител на жалбоподателя вътрешно противоречие в описанието на нарушението и правната квалификация не се установява.

Поради това и възраженията му съдът намира за неоснователни.

При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя М..

Наложените му административни наказания са в минимален размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0432-001450 от 05.09.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив РУ 01 Пловдив, с което на К. Н. М., ЕГН:********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.