Решение № 98 от 27.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Сандански, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200152 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Ш., с ЕГН **********, с адрес в с. Н. Д., общ. С., ул. „И. В.“ № ****, срещу Наказателно постановление № 25-0339001482/05.01.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.116 и по чл. 123, ал.

1, т. 2, б. Г от ЗДВП, съответно на основание чл. 179, ал. 2, чл. 179, ал. 1 , т. 5, пр. 4 му е наложено наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С жалбата си Ш. – се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и че са нарушени процедурата по издаване на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по 1 изложените в същата съображения. Сочи гласни доказателства. В хода на делото по същество защитникът на жалбоподателя пледира за отмяна на атакуваното НП поради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на извършеното адм.нарушение.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 14.12.2025г. актосъставителят А. Ш., в присъствието на свидетеля Д.

С., съставил АУАН на жалбоподателя, затова, че на същата дата – 14.12.25г., в 16.55 часа, в село Н. Д., по ул. „Г.К., при дом № ***, в посока от площада към ПП 1 Е79, Ш. е управлявал поверения му лек автомобил марка и модел „Ф. г.“ с рег. № ******, собственост на Р. Г. от с. Н. Д., като водача не е внимателен към пешеходците на пътното платно, като със задна лява гума минава през краката на пешеходец 1 – Х. Н. Ц., като същевременно закача лява ръка на пешеходец 2 – Г. Х. Ц., която в този момент се опитва по някакъв начин да възпрепятства напускането на водача от мястото. Контролните органи констатирали също, че водачът не остава на място и премества автомобила до пристигането на органите на МВР, с което е осъществил състава на адм.нарушения по чл. 116 и чл. 123, т. 2, б.г от ЗДВП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него без възражения.

Въз основа на акта, на 05.01.2026година, Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански е издал атакуваното НП № 25-0339001482/05.01.2026г., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.116 и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Г от ЗДВП, съответно на основание чл. 179, ал. 2, чл. 179, ал. 1 , т. 5, пр. 4 му е наложено наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на полицейските служители - свидетелите Ш. и С., както и от обясненията на самия жалбоподател, и приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на 2 доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Относно процесуалната законосъобразност на съставените АУАН и Наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложената заповед относно оправомощаването им. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е описано нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, също и доказателствата, въз основа на които е съставен АУАН.

По отношение на спазването на материалния закон и оплакванията в жалбата съдът съобрази следното : предвид

Според настоящия състав наказателното постановление е назаконосъобразно, защото не е доказано извършването и на двете нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че на посочената дата и място в наказателното постановление жалб.Ш. е извършил описаните деяния. От установеното по делото става ясно, че актосъставителя и свидетеля по акта също не са събрали доказателства. Те са се отзовали по сигнал, постъпил в РУ – Сандански за станало ПТП, и са изпратени на място от оперативния дежурен. от показанията на св. Ш. става ясно, че полицейските служители не са очевидци на случая, като на място са установени и други лица и е бил възникнал скандал. Свид.Ш. не може да потвърди извършването на ПТП. Според възприятията на св. С., около 16,55 е 3 получен сигнал за възникнало ПТП с пешеходец и служителите са отишли на място в с. Н. Д.. Този свидетел също не е очевидец на случая. Възприел е условно наличието на някакви незначителни наранявания у първия пострадал, без счупвания.

От описанието на фактите в наказателното постановление, както и от фактите, описани в АУАН въобще не става ясно какво пътнотранспортно произшествие е извършено с участието на жалбоподателя, за да се ангажира отговорността му.

По отношение на така описаното нарушение в наказателното постановление, че водачът на ППС не е внимателен и предпазлив към пешеходците - при описанието на конкретните факти е посочено: „…като със задна лява гума минава през краката на пешеходец 1 – Х. Н. Ц., като същевременно закача лява ръка на пешеходец 2 – Г. Х. Ц., която в този момент се опитва по някакъв начин да възпрепятства напускането на водача от мястото“.

По делото липсват каквито и да е данни, от които да се установи дали това деяние действително се е осъществило, в какво се изразява „блъскането” на пешеходеца и какви вреди са нанесени на това лице. Това е от съществено значение не само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му, тъй като вредите причинени на пешеходеца, според степента на засягане, могат да обосноват извод и за извършено престъпление. Това препятства възможността да се установи дали действително пешеходецът е бил блъснат, за да се приеме евентуално, че при ангажиране на отговорността на водача, наказващия орган е имал предвид именно произшествието, изразяващо се в „блъскането” на пешеходеца.

По отношение на това нарушение е налице още един порок. За нарушението е посочено разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

Санкционната разпоредба обаче, съобразно която е ангажирана отговорността на лицето за същото нарушение е чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Според тези норми наказва се лице, което поради движение с несъобразена 4 скорост, неспазване на дистанция или нарушение на ал.1 причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. Според чл.179, ал.1, т.5, пр.4, към която наказващия орган препраща – наказва се всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Очевидна е липсата на каквато и да е кореспонденция между посочената като нарушена разпоредба на чл.116 от ЗДвП и санкционните разпоредби, дали основание за налагане на конкретното наказание. От една страна лицето е обвинено затова, че като водач на ППС не е внимателен и предпазлив към пешеходец, от друга страна му е наложено наказание на основание на разпоредби, според които той следва да бъде санкциониран заради причинено ПТП, защото не е спазвал предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, каквито факти не са описани и не се твърдят от наказващия орган. Това е отделно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление що се касае до нарушението на чл.116 от ЗДвП.

Друго описано в наказателното постановление нарушение е това, че водача е напуснал пътнотранспортното произшествие без да изчака органите на МВР. От описанието на фактите в наказателното постановление, както и от фактите описани в АУАН въобще не става ясно какво пътнотранспортно произшествие е извършено с участието на жалбоподателя, за да се ангажира отговорността му, че не е останал на място да изчака органите на МВР.

Доказателства за произшествието не се съдържат също така и в административнонаказателната преписка, не са събрани такива и в хода на съдебното производство пред районния съд.

В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вменените на нарушителя административни нарушения по ЗДвП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите 5 от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е напуснал процесното ПТП без да уведоми органите на МВР, както и това, че действително между участниците в ПТП е имало разногласия.

Горното изложение мотивира съда да счете обжалваното наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, с което неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и то следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 250 евро, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.

Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 07.05.2026 г.