Решение № 128 от 06.07.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И. като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100234 по описа за 2023 година

Л. С. М., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния А. И.в М., ЕГН **********, е предявила срещу И. М. М., ЕГН **********, иск, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника, да заплаща, ежемесечна издръжка в размер на сумата по 300,00лв. за детето, А. И.в М., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от момента на подаване на исковата молба до отпадане на основанието за това, вместо определената към момента в размер на 152,50лв.

В исковата молба е изложено, че страните от фактическото си съжителство имат родено дете – малолетния А. И.в М.. С Решение № 24/18.05.2020 г. постановено по гр.д. №790/2019г. по описа на РС-С., ответника е осъден да заплаща издръжка на детето, А. М. в размер на по 152,50 лв. месечно.

Ищцата твърди, че през изминалия период от определяне на размера на издръжката разходите и потребностите на детето са се увеличили, поради порастването му, а и предвид увеличението на всичко стоки и услуги.

Заявява, че участието на бащата в издръжката на детето е крайно недостатъчно за нуждите му, същата не може да се справя с разходите, които осъществява покрай задоволяването на потребностите на малолетното дете, тъй като доходите й са ниски.

Поради описаното по-горе, за нея възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли да бъде увеличен размера на присъдената издръжка на 300 лв., считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна 1 причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъснявал вноска до окончателното й плащане, като моли да се допусне предварително изпълнение по отношение на присъдената издръжка.

Претендира разноски.

Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания.

Ответникът, И. М. М., ЕГН **********, в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от ГПК, е представил такъв, като оспорва претендирания размер на издръжката, като счита, че му е непосилен. Не възразява, присъдената издръжка да бъде увеличена, но до размера от 200,00лв., които внасял и към момента. Излага съображенията си. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Обстоятелството, че от съвместното си съжителство, Л. С. М. и И. М. М. имат родено дете, А. И.в М., ЕГН **********, и че е постановено решение № 24/18.05.2020 г. постановено по гр.д. №790/2019г. по описа на РС-С., с което е определен размер на издръжка, който ответникът следва да заплаща на сина си, а именно - по 152,50 лева месечно, не се оспорват от тях.

От представената служебна бележка №235 от 23.03.2023г., издадена от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ , гр. С. е видно че А. И.в М. е ученик в първи клас.

От представената служебна бележка, издадена от „МАРИЯ ТРАНС 14“ ЕООД, чийто управител е, е видно, че ответника за последните шест месеца (м.10.2022г.- м.03.2023г.) не е получавал доходи.

Представени са банкови разпечатки, за периода от м.12.2022г. до м.03.2023г., от които е видно, че ежемесечно ответникът превежда по сметка на ищцата сумата от 200,00лв. за издръжка на детето им.

От изискания социален доклад се установява, че страните по делото са се намирали във фактическо съжителство, по времето на което на 31.01.2015 г. се е родило детето им А. И.в М.. Известно време след раждането на детето, молителите се отчуждили един от друг и отношенията им се влошили, поради което се разделили. Грижи за детето полага ищцата, която от 2020г. има ново съжителство на семейни начала, от което има родено дете. Детето поддържа връзка с баща си. За детето се полагат необходимите грижи, както от майка му , така и от баща му. И при двамата си родители, детето, А. има подходящи условия за живот. Според доклада, ищцата работи на трудов договор в „Минерал 2000“ ЕООД и получава месечно възнаграждение от 1200лв. и получава месечни помощи по реда на чл.7 ЗСПД за две деца в размер на 88,00лв. Ответникът като управител на „МАРИЯ ТРАНС 14“ ЕООД е заявил че е самоосигуряващо лице , като осигурителния му доход е в размер на 710,00лв.

При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с субективно съединени искове с правно основание чл.143 и чл.150 от Семейния кодекс, с които се иска увеличение на издръжката на малетното 2 дете - А. И.в М..

По своята същност искът е осъдителен и в тежест на доказване на ищцовата страна е доказването наличието следните предпоставки: Ищецът да е правоимащо лице, в която връзка са представени доказателства. Налице е влязло в сила решение, с което е определен размера на издръжката, която ответника дължи, а именно по 152,50лв. месечно. Настоящият състав намира, че така предявеният иск е частично основателен. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че действително от момента на определянето на предходната издръжка в размер на 152,50 лв. е изминал значителен период от време – повече от три години. От тогава съществено са се изменили условията на живот и са се увеличили нуждите на детето.

Ноторно известно е, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на тази издръжка е била 560 лева (ПМС № 320/30.12.2018 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е 780 лева (ПМС № 497/29.12.2022г.). За посоченият период и нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетния А. И.в М. несъмнено е нараснала, трайно и съществено, както с нарастването на възрастта му, така и с оглед установените по делото обстоятелства, че понастоящем е ученик, за което несъмнено са необходими парични средства.

Не само за учебници, пособия и помагала. Но и за заплащане, ученически стол, джобни и извънкласни занимания. А всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената на А. И.в М. издръжка е доказан напълно в своето основание. Защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката му при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. V III от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на детето съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че е ученик и във възраст на израстване. А възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка съдът определи според техните доходи, имотно състояние и квалификация. При определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси, кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК).

В тази насока съдът взе предвид, че за разлика от ответника, за който по делото няма данни да има и друго ненавършило пълнолетие дете, ищцата има и друго малолетно дете, на което, заедно с неговия баща и настоящ неин съпруг, също е задължена безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на представените удостоверения за доходи и получени обезщетения, се установява още, че ответникът като управител на фирма се самоосигурява. Видно от представените от него доказателства, въпреки че не е получавал трудово възнаграждение, в същия период не е бил затруднен да внася издръжка за сина си в размер на 200,00лв. От съвкупната 3 преценка на представените доказателства, а именно от изготвения социален доклад ищцата получава трудовото възнаграждение в размер на 1 200лв. и работи по трудово правоотношение, като по делото няма данни същата да получава и други доходи от свободни професии, наеми и хонорари. По делото няма обаче и доказателства ответникът да е неработоспособен или с намалена работоспособност. Други релевантни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на непълнолетния ищец, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 4 50 лева месечно, от която ответникът, с оглед получаваните от него доходи и обстоятелството, че е работоспособен и работи, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за малолетното си дете в размер от 250 лева месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 4 50 лева месечно, следва да се поемат от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

Този си извод съдът вади от посочените по-горе факти. Ето защо, размер на издръжка в близост до определения законов миниммум е постижима за него без затруднения, още повече че и към момента същият е внасял издръжка над определеният от съда размер. Следва да се посочи, че при определяне на размера на дължимата издръжка, съдът се съобразява с фактите релевантни към момента на постановяване на решението.

При това положение, предявеният иск за увеличение размера на присъдената на малолетния А. И.в М. издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 250,00 лева месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). В останалата му част, над тази сума, до претендираната с този иск по-голяма от 300 лева месечна издръжка, същият следва да се отхвърли, като неоснователен. Доколкото с настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК да постанови и предварителното му изпълнение (в този смисъл Опр. № 9-2011-IV г.о. на ВКС).

Предвид изхода на делото, и въз основа на направените изявления от страните по производството, съдът намира, че разноските по делото, следва да бъдат възложени, като следва:

Дължимата се държавна такса за производството з а същото такава в размер на 140,40 лева, върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото , в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищцата, разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 416,67 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ответникът не е поискал 4 присъждането на разноски и не е бил представляван от адвокат.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с решение № 24/18.05.2020 г. постановено по гр.д. №790/2019г. по описа на РС-С., като:

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН: **********, от гр.С., ул.“В.“ *** да заплаща на детето А. И.в М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. С. М., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“Б.Т.“ №12, ежемесечна издръжка, в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от 31.03.2023 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за увеличаване на присъдената издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 250,00 лева месечно до претендираните 300,00 лева месечно.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН: ********** от гр.С., ул.“В.“ *** да заплати на Л. С. М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б.Т.“ №12, сумата от 416,67 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.