Решение № 6981 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6981 гр. *****, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110143159 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявени от „Д.-О. З.“ ЕАД срещу „Д. З.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.04.2024 г. на автомагистрала „Хемус“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********, е реализирано застрахователно събитие – ПТП, между застрахования при него лек автомобил, управляван от Г. Б., и лек автомобил „Фиат“, рег. № ********, управляван от С. С.. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Фиат“, рег. № ******** – С. С., който предприел маневра престрояване в съседна пътна лента, без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се съобрази с положението на правомерно движещия се в съседната лента автомобил „Тойота Корола“ с рег.

№ ********. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 799,36 лева, както и че е направил ликвидационни разноски на стойност 15 лева. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Фиат“, рег. № ******** към датата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед на извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът бил поканен да заплати сумата, вследствие на което извършил частично погасяване на сумата от 414,66 лева на 24.19.2024 г. Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати остатъка в размер на 399,69 лева. Претендира и обезщетение за забава за периода от 1

08.09.2024 г. до 11.08.2025 г.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и изключителната вина на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач, като навежда възражение за съпричиняване поради нарушение на правилото на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования.

Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина. В тежест на ответника е и да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: на 27.04.2024 г. на автомагистрала „Хемус“ е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“, и МПС, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС – „Тойота Корола“, модификация „Крос“, с рег. № ********, към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховката „Каско“; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер от 799,36 лева; наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите между ответника и водача на лек автомобил „Фиат“, рег. № ********, към момента на настъпване на застрахователното събитие; погасяване на сумата от 414,66 лева на 24.09.2024 г. от ответника след отправена регресна покана от ищеца; че към датата на ПТП увреденият лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е бил в гаранция и е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз; че ответникът е получил регресната покана за плащане на 08.08.2024 г. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

Във връзка с установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие са ангажирани следните доказателства: двустранен констативен протокол, попълнен от водачите на лек автомобил с рег. № ******** и лек автомобил рег. № ********; съдебна-автотехническа експертиза; свидетелски показания на водачите на описаните леки автомобили.

От съвкупния анализ на тези доказателства се установява, че на 27.04.2024 г. около 08:15 часа е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** и лек автомобил „Фиат“, рег. № ********. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. ***** към гр. Плевен. Лек автомобил „Фиат“, рег. № ******** се е движел в дясна пътна лента със скорост около 120 км./ч. Водачът е предприел маневра за изпреварване, при което реализира ПТП с движещия се в лява пътна лента лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.

№ ********. При предприемане на престрояването, според показанията на свидетелите и заключението по съдебно-автотехническа експертиза, пред лекия автомобил „Тойота Корола“ се е движел автомобил с големи размери, който е ограничавал видимостта между двамата водачи. Въпреки че водачът на лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № ******** С. С. е имал ограничена видимост, той е започнал маневра по изпреварване, без да се увери, че лява пътна лента е свободна след преминаване на автомобила с големи размери, който е ограничавал видимостта между двамата водачи. Според заключението на вещото лице водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** не е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП, тъй като лек автомобил „Фиат Типо“, рег. № ********, е навлязъл внезапно в неговата лента за движение.

Показанията на свидетелите се разминават относно скоростта, с която се е движел лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********. Свидетелят С. твърди, че тази скорост е била превишена – тоест, че поведението на водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е било неправомерно – и че е видял лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** да „връхлита с доста сериозна скорост“. Свидетелят Б. твърди, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът му автоматично е поддържал скоростта от около 120 км./ч. и че автомобилът му Тойота Корола“ с рег. № ******** разполага с достатъчно технически дадености, за да съобразява пътната маркировка и останалите участници в движението, вкл. да остане в пределите на лява пътна лента и да спазва дистанция от предходния автомобил. Предвид обстоятелството, че автомобилът „Тойота Корола“ се е движел зад големия автомобил (SUV), който е ограничавал видимостта на двамата водачи, участващи в процесното ПТП, той няма как да се е движел със скорост повисока от тази, поддържана от автомобилът модел SUV, който явно не е задминавал управлявания от свидетеля С. лек автомобил с висока скорост, тъй като свидетелят С. е имал време неколкократно да се увери, че автомобилът 3 модел SUV ще има възможност да го изпревари, и едва тогава да предприеме маневрата си. Свидетелят С. обаче не се е уверил, че зад големия автомобил няма и друг, т.е. че лява лента е свободна, за да предприеме маневрата. На следващо място, според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лекия автомобил „Тойота Корола“ не е имал техническа възможност да предотврати удара, независимо от скоростта, с която се е движил, тъй като водачът на автомобил „Фиат Типо“ е навлязъл внезапно в неговата лента за движение, без преди това да се увери, че същата е свободна за предприемане на маневрата и без да се увери, че няма да постави в опасност другите участници в движението.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство , а съгласно т. 2 от същата разпоредба, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

В случая свидетелят С. е предприел маневрата за преминаване от дясна в лява пътна лента без да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и без да пропусне лекия автомобил, управляван от свидетеля Б., който се е движел в лява пътна лента. Правейки това, свидетелят С. е извършил нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 25, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 ЗДвП. Ето защо вина за настъпване на процесното ПТП има единствено свидетелят С..

Неоснователно е възражението за съпричиняване – не се установява по безспорен начин, че свидетелят Б. се е движел с превишена скорост или да е нарушил чл. 42, ал. 1, т.1 ЗДвП. Във връзка с възражението на ответника в тази насока, следва да се отбележи, че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП автомобилът „Тойота Корола“ вече се е движел в лява пътна лента, а не е предприемал маневра по изпреварване или преустрояване, поради което наведеното възражение от ответника за нарушение от страна на водача на автомобила „Тойота Корола“ на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП е неоснователно.