Разпореждане № 2623 от 05.03.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 462/2020
- Вид
- Разпореждане № 2623
- Подписан
- 05.03.2020
- Състав
- ГЕНЧО КОЛЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.157 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р А З П О Р Е Ж Д
А Н Е
Номер Година
05.03.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 05.03 Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Атанасов гражданско дело номер 462 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.П.Ж.. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ОД на МВР - Стара Загора.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. Следва да бъде отхвърлено искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от от ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност, тъй като по реда на чл.190 ГПК може да бъде зъдължавана другата страна да представи находящи се у нея документи, а не да саздава такива документи. Следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.03.2020г. от 11,10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът
Ж.П.Ж. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР.
През претендирания период от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. полагал труд в ОД на МВР-Стара Загора на длъжност “Младши оперативен дежурен“. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 24 ч., при което се получавал размер над законово установения както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 от
ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР твърди, че за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. действали три наредби, имащи връзка с чл.187,ал.9. Последната от тях била Наредба № 8121з-36/07.01.2020. Тя била в сила от 10.01.2020 г. и уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстът на чл.3,ал.3 указвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната Наредба №8121з- 776/29.07.2016., която била в сила от 02.08.2016 г. Текстът на чл.3, ал.3 също указвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тя от своя страна отменяла Наредба № 812313-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи /в сила от
01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично с последвалата я
Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според нейния чл.8 за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличава с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. В последващите три Наредби с № 812313-592/25.05.2015 , № 8121з- 776/29.07.2016 и № 8121з-36/07.01.2020 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодател било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл.
187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа и. Счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно следвало същият да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд през месеца, следващ месеца, в който е положен извънредният труд. Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който е положен от него трудът и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР - Стара Загора да му заплати за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. на основание чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. на основание чл.86 от ЗЗД както следва: За 2017 год.-
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 49.44 лева.;Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 49.44 лева.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 49.44 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 49.44 лева. За 2018 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 53.28 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 53.28 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 59.12 лева.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 59.12 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 59.12 лева. За 2019 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 65.04 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 65.04 лева.;