Решение № 1105 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330105672 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. Д., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за предоставяне на поръчителство №.... от 14.08.2020 г., който бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ кредитна сделка по недействителен договор за заем от същата дата, сключен с трето лице.

Поради това, получената сума като възнаграждение от поръчителя била без правно основание и се моли за присъждане на 1721,34 лева /вж. изм. по чл. 214 ГПК в о.с.з./, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Дружеството следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем, породило сключването на този за поръчителство, а дружеството встъпило в правоотношението поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради 1 това било неоснователно твърдението, че договорът между страните бил лишен от правно основание. Длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер получил сигурност, че, ако не изпълни в срок задълженията си за предоставяне на обезпечение спрямо заемателя, последният щял да ангажира отговорността на поръчителя.

Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави.

Поръчителят сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дори договорът за заем да бил недействителен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за поръчителство породил действие и уговореното възнаграждение било дължимо.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор и се установява сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство от 14.08.2020 г., според който отв. дружество се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по договор за заем от същата дата с предоставена сума от 1700 лева, дължима ведно с лихви и разноски, сключен с трето за спора лице - „Изи асет менидмънт“ АД, срещу уговорено възнаграждение от 1721,34 лева /чл.3, ал. 1/.

Заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД, видно от справка в публично достъпния ТР. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство.

Чрез сключването на процесния договор, се е стигнало до скрито оскъпяване на заемната сделка, като с оглед предвиденото възнаграждение за поръчителя и неговия 2 размер – надвишаващ предоставения заем, съдът приема, че е налице нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д.

№ 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС/.

Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на възнаграждението надвишава предоставения заем. Основната му цел е да дoведе до неоснователно обогатяване и до увеличаване на подлежаща на връщане сума по заема с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – сключен и изцяло в ущърб на потребителя.

Между страните не е спорно и се установява от представената справка /л.37/, че пълното посочено възнаграждение е платено на ответника, който от своя страна не установява валидно основание за получаване/задържането му, съгл. правилата на чл.

154, ал. 1 ГПК. Предвид нищожността на договора тази сума е получена без основание и подлежи на връщане.

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени: 68,85 лв. – ДТ /само дължима/.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ същото възлиза на минимума от 566,56 лева с ДДС /съгл. док. за 3 регистрация/, което ще се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46 да плати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 1721,34 лева /хиляда седемстотин двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ - получена без основание като възнаграждение за поръчителство във връзка с договор за предоставяне на поръчителство № ....от 14.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и 68,85 лева /шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на ЕАД „Д. М.“, ЕИК .... сумата от 566,56 лева с ДДС /петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. И. Д. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:

.........................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4