Определение № 5333 от 23.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5333 гр. Варна, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100502093 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Н. Х., с ЕГН **********, с адрес: **********, действащ чрез адв.С. Бъчварова, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ №111, ет.4, офис 9, против Определение №11268 от 02.09.2026г., постановено по гр.д.№20263110104344 по описа на РС Варна, в частта, с която като условие за допускане на обезпечение на бъдещите искови претенции на жалбоподателя, е определено внасянето на парична гаранция в размер от 290евро.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, като се поддържа, че иска на жалбоподателя е подкрепен с убедителни доказателства, съответно се явява вероятно основателен и за да се допусне обезпечението не е необходимо внасянето на гаранция. Поддържа се, че съдът е разпоредил внасянето на парична гаранция по допуснатото обезпечение, без да мотивира необходимостта от определяне на такава и без да извърши надлежна преценка с оглед обстоятелства по делото, дали съществува реален риск от настъпването на преки и непосредствени вреди от обезпечението, които да налагат предварителното им обезпечаване, чрез внасяне на гаранция. Развити са подробни съображения за ефекта от допусната обезпечителна мярка, съответно че в случая липсва конкретен риск от настъпване на преки и непосредствени вреди за ответника от налагането на същата. На следващо място с оспорва определеният от съда размера на гаранцията, като се твърди, че същият е необоснован, произволен и несъразмерен и че е фактически непосилен за ищеца. Сочи се, че ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК, респективно че не разполага с достатъчно средства и не притежава имущество, от което да 1 може да реализира доходи, позволяващи му да внесе неоснователно определената гаранция.

Твърди се, че определянето на гаранция има за последица това, че ищецът е фактически възпрепятстван да се възползва от допуснатата обезпечителна защита. Твърди се още, че въпросната гаранция се превръща от средство за обезпечаване на евентуални вреди за ответника, каквито в случая обективно не биха могли да възникнат, в своеобразна финансова бариера пред реалното ползване на вече допуснатата от съда временна съдебна защита на права на ищеца. Поддържа се, че неоснователното определяне на парична гаранция по обезпечението е в противоречие и с гарантираното от чл.6, § 1 от ЕКПЧ право на ищеца на достъп до съд и на изискването финансовите ограничения пред упражняването на правото на съдебна защита да не бъдат непропорционални и да не водят фактически до лишаване на страната от ефективен достъп до правосъдие. Поддържа се още, че процесната гаранция, разгледана в контекста на установеното имуществено състояние на ищеца и на непосредствената опасност от продължаване на изпълнението и реализирането на оспореното право, представлява именно такова непропорционално ограничение. Претендира се отмяна на определената гаранция при условията, на която е постановена обезпечителна мярка.

На основание чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е връчван на ответната страна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, се явява неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производство по гр.д.№4344/2026г. по описа на РС Варна е образувано по молба за обезпечаване на висящ иск на жалбоподателя с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника “Бест Кепитъл България“ ЕАД, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията по изпълнителен лист издаден на 18.07.2013г. по т.д.№4408/2013г. по описа на Софийски градски съд, а именно: 5083.93 лева - главница, ведно със законната лихва от 11.09.2008г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; 100 лева - разноски по арбитражно производство и 50 лева - държавна такса в производството по издаване на изпълнителен листи, както и сумата от 454.82 лева - юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност, след влизане в сила на решението, които вземания са предмет на изпълнение по изп.дело №20237110401460 по описа на ЧСИ с рег.№711.

Описаната в исковата молбата фактическа обстановка и по - конкретно за правена пасивност от взискателя, която е довела до погасяване на процесното вземането по давност, се базира на твърдения, които по своя характер са отрицателни факти. Въпросните факти не 2 подлежат на доказване, а на опровергаване от ответника, чрез насрещно доказване на проявена активност в изпълнителният процес. Ето защо в конкретния случай с оглед етапа на производството, а имено преди извършена размяна на книжата, съответно преди постъпване на отговор на исковата молба, е трудно да се прецени вероятната основателност на иска, като наред с това следва да се държи и сметка за нуждата от избягване преждевременното произнасяне по съществото на спора.

В контекста на гореизложеното определянето на гаранция, при условията на които да се допусне исканото от ищеца обезпечение е напълно оправдано.

На следващо място, следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.390, ал.4 от ГПК спирането на изпълнението, като обезпечителна мярка, се допуска срещу предоставянето на гаранция. Макар цитираната разпоредба да се отнася до допускането на обезпечение на бъдещ иск, трябва да се приеме, че установеното с нея правило намира приложение във всички случаи на допускане на тази обезпечителна мярка, доколкото не съществуват обстоятелства налагащи различно третиране с оглед момента на допускане на обезпечението /в този смисъл Определени №2280 от 30.04.2026г. по к.ч.гр.д.№3152 по описа за 2025г. на ВКС, IV гр.о./.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при положение, че е освободен от внасяне на такси разноски поради материална затрудненост, то с определянето на гаранция по поисканата от него обезпечителна мярка, същия е лишен от ефективен достъп до правосъдие. Напротив в резултат от освобождаването от внасяне на такси и разноски, на ищеца е предоставен достъп до правосъдие и възможност да защити правата си, като института на гаранцията има за цел да предпази насрещната страна от вреди при неоснователно упражнени права, като в тази хипотеза материалната затрудненост е без значение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ответника-взискател не би могъл да претърпи вреди при спиране на изпълнителното производство, доколкото както вече се посочи по-горе самия законодател в чл.390, ал.4 от ГПК е презумирал настъпването на такива вреди.

В обобщение настоящият състав на съдът намира, че определяйки гаранция в обичайният размер от около 10 % от цената на иска, първоинстанционният съд е действал обосновано и законосъобразно, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11268 от 02.09.2026г., постановено по гр.д.

№20263110104344 по описа на РС Варна, в частта с която е допуснато обезпечение на иска при условията на определена парична гаранция в размер на 290 евро.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4