Решение № 77 от 04.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Кюстендил, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500145 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба с вх. № 150/06.02.2024 г., депозирана от Б. К. Р. и Л.

Благоева К., чрез пълномощника им адв. Н. Н. от АК-Сливен, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница, за което са съставени протоколи от 18.12.2023 г. и 18.01.2024 г., предявени на жалбоподателите на 01.02.2024 г.

Сочи се, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, т.к. не били взети предвид всички постъпили суми, заплатени от длъжниците. Наведи са доводи, че вземанията били погасени по давност, а делото било перемирано по право, т.к. действия по него не били вършени повече от две години. Не били извършени и следващи се действия по реда на чл. 430 от ГПК, поради което наложеният запор върху пенсия на длъжника бил невалиден.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – Б. АД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Присъединеният по право кредитор – взискател по изпълнителното дело и ответник по жалбата – Национална агенция по приходите (НАП) – не е подал писмени възражения, нито е изразил становище в хода на производството.

Държаният съдебен изпълнител е изложил писмени мотиви по жалбата, в които застъпва тезата, че жалбата е неоснователна. Разпределенията били извършени в съгласие със закона поради неодстатъчност на постъпилите на 18.12.2023 г.и 18.01.2024 г. суми за удовлетворяване на всички вземания. В случая били съобразени и указанията на Тълкувателно решение № 2/2022 по т.д. №2/2021 на ВКС.

1

С оглед разпоредбите на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278, ал.1 от ГПК жалбата следва да бъде разгледана в закрито заседание.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че изпълнително дело № 68 по описа на ДСИ при ДРС за 2021 г. е образувано на основание чл. 426 и сл. от ГПК по искане на „Б. АД с молба вх. № 251/2021 г., против длъжниците Л. К. и Б. К., въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1958/2011 г. на ДРС и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1959/2011 на ДРС.

Установява се също, че преди сезирането на ДСИ с молба вх. № 251/2021 г., делото е било образувано под №129/2011 г. с посочени длъжници Л. К. и Б. К., но е било прекратено на основание чл. 422, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Наред с това пред ЧСИ В. А. е било образувано изп.д. №88/2010 г., въз основа на молба на взискателя Б. АД против длъжниците Л. К., Н.Р. и К. К., и представен изпълнителен лист по гр.д. № 1953/2009 г., прекратено поради изплащане на дълга.

Присъединен кредитор по право е *******те-гр. София.

По изпълнителното дело са постъпили суми, разпределени по реда на чл. 460 от ГПК, които не са били достатъчни за удовлетворяване на горепосочените кредитори.

С протокол от 18.12.2023 г. Д СИ е извършил разпределение на сумата от 1070,82 лв.

С протокол от 18.01.2024 г. Д СИ е извършил разпределение на сумата от 1070,82 лв.

Разпределението е предявено на страните на 01.02.2024 г., за което е бил съставен протокол от същия ден – л. 437 от делото.

На 06.02.2024 г. е депозирана разглежданата жалба, като пратката е била изпратена по пощата на 05.02.2024 г.

В хода на настоящото производство не са поддържани искания за събиране на доказателства.

По искане на съдебния състав е постъпила информация от ТД на НАП – спр. вх.

№1505 и 1263/2024 г., според която към 15.03.2024 г. досежно длъжниците няма декларирани и установени публични задължения.

По делото е приобщено цялото изпълнително дело.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу извършено разпределение от надлежни страни, в законоустановения три дневен срок по чл. 462, ал.2 от ГПК, респ. процесуално допустима. По правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока, и изтича в края на последния ден. Извършеното разпределение е обявено на 01.02.2024 г., респ. срокът за обжалване е изтекъл на 04.02.2024 г. (неделя), който обаче е неработен ден, респ. е изтекъл на следващия присъствен ден, заради което депозирането й на 05.02.2024 г. се възприема за надлежно. Следователно жалбата е депозирана в срок.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. Тя именно определя рамките на 2 сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.

Със задължителни за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 2/2021 от 22.11.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г., бе прието, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, но с оглед посочените задължителни указания по прилагането на закона и диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

В случая не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (относно начина на разпределение на сумите и спазване реда на привилегиите). Поддържаните такива, че вземанията били погасени по давност, а делото било перемирано по право, т.к. действия по него не били вършени повече от две години, както и че не били извършени и следващи се действия по реда на чл. 430 от ГПК, поради което наложеният запор върху пенсия на длъжника бил невалиден, не подлежат на изследване в настоящото производство, защото тук не могат да се разрешават материално правни спорове, включително относно изтекла погасителна давност. Не подлежат на изследване и предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по см. на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. То е посочено като самостоятелно основание за оспорване на акт на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, което предполага първо да е постановен отказ да прекрати изпълнението на това основание и той да е обжалван от длъжника по изпълнението. В случая има данни за такова сезиране в Молба с вх. № 1712/2023 г. Препис от нея е изпратен на взискателя, който е получил съобщението за това на 17.11.2023 г. (л. 300), но произнасяне на ДСИ не се откри в кориците на делото, респ. липсва поставен акт /отказ/ на изпълнителя да прекрати делото поради настъпила перемпция, правилността на който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Не може и да се предполага, че жалбата в случая е насочена против евентуален такъв отказ на съдебния изпълнител, доколкото би следвало да се приеме, че е насочена срещу "неизвършено" процесуално действие. "Мълчаливия отказ" в т.см. не може да се предполага, като защитата срещу евентуални бездействия на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред – спр. Определение № 880/12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 648/2019 г. по описа на САС.

Извън това – досежно разпределението – независимо, че липсват конкретни оплаквания в жалбата, следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно мотивирано, като включва описание на вземанията на взискателя по вид и размер.

Съдебният изпълнител е разпределил постъпилата сума в съответствие с поредността, регламентирана в разпоредбата на чл.136 от ЗЗД – в разпределението подробно е посочено каква сума в каква поредност се разпределя – на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело (съобразно задължителните разяснения, дадени с т.6 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС). Кредитори от следващите редове не са били установени. Правилно съдебният изпълнител е приел, че останалата сума след изчерпване реда на привилегиите следва да се разпредели по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, като са разпределени и суми за взискателя за удовлетворяване на най-обременителното задължение.

3

С обжалваното разпределение правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването им и сумата, която се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички вземания, е приложен чл.460 от ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е определен съобразно установените в чл.136 от ЗЗД привилегии.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно, с оглед на което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По обжалваемостта: Съгласно нормата на чл. 463, ал. 2 от ГПК решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 150/06.02.2024 г., депозирана от Б. К.

Р. и Л. Благоева К., чрез пълномощника им адв. Н. Н. от АК-Сливен, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница, за което са съставени протоколи от 18.12.2023 г. и 18.01.2024 г., предявени на жалбоподателите на 01.02.2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4