Определение № 29306 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29306 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110115629 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗК „********“ АД искова молба насочена против ЗД „*******“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 8 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 782,30 евро, представляваща половината от изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Ф.Р.Х. по щета № 000-1000-63-22-7126 на основание независимо съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. „************“, застрахован по Гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 03.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 4 917,14 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2023 г. до 02.06.2026 г.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т.

10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 6 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 07.05.2021 г., около 12:30 часа, л.а. марка „*********“, с peг. № *********, управляван от Е.М.З., се е движил по път 1-2 в посока към гр. В., като в лентата за движение имало повреди /3 дупки/ по асфалта. При приближаване на кръстовището за с. В. и забелязвайки повредите по асфалтовата настилка, водачът на л.а. „*********“ не намалил скоростта до разрешената от 70 км/ч, продължил да се движи с около 95 км/ч и предприел маневра за отклоняване на автомобила наляво, с цел да избегне преминаването през неравностите /дупките/ по пътя. В резултат на описаното, автомобилът поднесъл и последвалите опити на водача да овладее управлението му били неуспешни. Под действие на инерционната сила, автомобилът се занесъл, навлязъл в лентата за насрещно движение, преминал с левите колела през бордюра на по-големия направляващ остров в кръстовището и продължил движението си в лентата за насрещно движение. След кръстовището, водачът на л.а. „*********“ се опитал да завие надясно и да се върне в дясната лента. По същото време в обратна посока, към гр. Р., се движел л.а. марка „************“, с peг. № ********, управляван от К.К.К. със скорост около 107 км/час. С цел избягване на челен удар, водачът на л.а.

„************“ не направил опит да намали скоростта и да спре, а предприел маневра за отклоняване на автомобила вляво, при което автомобилът напуснал лентата си за движение и навлязъл в участъка, отделящ двете ленти с хоризонтална маркировка M15 „Коси успоредни линии“. При така създалата се критична ситуация, станало пресичане на траекториите на движение на двата автомобила и възникнал удар между тях.

Твърди се, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на К.К.К. - водач на л.а. „ ************“ и Ф.Р.Х. - пътник в л.а. „ ************“, както и че са нанесени имуществени щети по двата автомобила. Сочи се, че на Ф.Р.Х. са причинени следните телесни увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, открито, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник поради счупването на дясната лъчева кост; фрактура в областта на ключичната изрезка на гръдната кост (клавикуларна ямка на стернум) вляво, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник - фрактура в областта на ключичната изрезка на гръдната кост вляво; размачкване на меки тъкани на дясна предмишница - разкъсно-контузни рани, частична увреда на мм. брахиорадиалис, палмарис лонгус, флектор дигиторум суперфициалис, както и на фасцията, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето с временна опасност за живота поради размачкването на меки тъкани на дясна предмишница и образувалите се тромби в големи артериални съдове, а на К.К.К. - открита 2 многофрагментна фрактура в долната трета на двете кости на лявата предмишница - лъчева и лакътна (с двуетапна операция поставяне на външен фиксатор и открита репозиция с налагане на метална остеосинтеза); счупване на кости от двете редици на лява китка - ладиевидна, тапецовидна, кукеста, полулунна, тристеннопризматична и графовидна и фрактура на пета дланна (метакарпална) кост, които по своята медико-биологична характеристика обуславят трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец.

Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 102 от 07.05.2021 г. от ОДМВР - Р.. Излага, че вината на водача Е.М.З. за настъпване на процесното ПТП е установена, както и че образуваното по случая НОХД № 20223330200063 по описа на PC Р. е приключило със Споразумение. Сочи, че към дата на ПТП отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач на л.а.

„*********“, с peг. № *********, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество, а увреденият л.а. марка „************“, с peг.

№ ******** е бил застрахован по застраховка „Гражданска Отговорност” при ответното дружество. Твърди се, че при ищеца е постъпила доброволна претенция от Ф.Р.Х. (пострадала от ПТП) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като в дружеството била заведена щета № 0000-1000-63-22-7126. На 05.10.2022 г. между ищеца и пострадалото лице било подписано Споразумение № 550/03.10.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в контузия на гърдите със счупване на гръдната кост в ключичната ямка вляво, счупване на 8-мо ребро вдясно и на 10-то вляво, размачкване на меките тъкани на дясната предмишница с частично разкъсване на мускули и фасции, многофрагментно открито счупване на дясната лъчева кост, травматична тромбоза на артерийте на десния горен крайник - брахиалис, радиалис, улнарис, както и сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение. Сумата в общ размер от 50 100 лв. твърди, че е платена в полза на адв. Х., както следва: на 19.10.2022 г. – 25 000 лв., на 26.10.2022 г. – 25 100 лв. Претендира заплащане на половината от платеното обезщетение при твърдения, че водачът на застрахования при ответника автомобил е съпричинил вредоносния резултат. Аргументира, че водачът на л.а.

„************“ – К.К.К. е имал техническа възможност да избегне удара с насрещно движещия се в неговата лента л.а. „*********“ и да предотврати настъпилото ПТП чрез предприемане на маневра за плавно спиране и отклоняване на автомобила вдясно и насочване в забавителния шлюз/лентата за дясно завиване към с. В.. С цел избягване на челен удар обаче водачът на л.а. „************“ не е направил опит да намали скоростта и да спре, като обръща внимание и че същият е управлявал с превишена за пътният участък скорост от 107км/ч при разрешена от 70км/ч. Твърди, че с покана изх.

№ 1417/08.02.2023 г., получена на 10.02.2023 г., е поканил ответника да възстанови половината от изплатеното застрахователно обезщетение, но с писмо с изх. № НЩ 3

01269/24.02.2023 г. ответникът отказал плащане. Претендира мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че л.а.

„************“ е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че твърдяното от ищеца съотношение на съпричиняване е твърде завишено. Оспорва водачът на застрахования при него автомобил да се е движил със скорост от 107 км/ч. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на застрахования при ищеца автомобил – Е.З., като посочва и че същата е призната за виновна в това, че на 07.05.2021 г. около 12:30 ч. на път 1-2 в посока гр. В., при управление на МПС ********* с peг. № ********* е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице. Развива подробни съображения в насока, че липсват доказателства относно вината на водача на застрахования при него автомобил.

В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, като отново излага, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Счита, че процентът на съпричиняване е 90 %. Оспорва претенцията по размер като силно завишена. Оспорва ищецът да е извършил твърдяното плащане в полза на пострадалото лице. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал.

8 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към дата на ПТП л.а. „*********“, с peг. № *********, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество, а л.а. марка „************“, с peг. № ******** е бил застрахован по застраховка „Гражданска Отговорност” при ответното дружество; че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 102 от 07.05.2021 г. от ОДМВР – Р.;

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание 499, ал. 8 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и 4 главно, че между него и водача на л.а. „*********“, с peг. № *********, към дата на ПТП (07.05.2021 г.) е съществувало правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което се е задължил да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на предвидените по договора условия, представляващи покрит риск; настъпване на ПТП по твърдения механизъм, в причинна връзка с което са настъпили описаните вреди за трето за спора лице, характерът на вредите; че е изплатил застрахователно обезщетение на пострадало от ПТП лице, размерът на изплатеното обезщетение, както и че ПТП е настъпило и по вина на водача на л.а. марка „************“, с peг. № ********, чиято гражданска отговорност към дата на ПТП е била застрахована при ответника.

УКАЗВА на ответното дружество, че при установяване на горните обстоятелства в негова тежест е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение; в тежест на ответника е да докаже и твърдението си, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, както и релевираното възражение за съпричиняване, а именно, че водачът на л.а. „*********“, с peг. № *********, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради това, че е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както и че процентът на съпричиняване е 90 %.