Решение № 5421 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5421 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100501867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20812/2019 г. на СРС, 123 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Булпол Център“ ООД срещу „Интер Карс България“ ЕООД, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.

323 ТЗ, за обезщетения за имуществени вреди от разваляне на договор за продажба на антифриз от 16.10.2018 г., както следва:

- за сумата от 10 200,98 лв., представляваща пропусната полза за периода 16.10.2018 г. - 05.12.2018 г., изразяваща се в невъзможността ищецът да реализира печалба от продадената от ответника стока с недостатъци;

- за сумата от 1550,37 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата в цената по сключения между страните договор за продажба на антифриз и цената по сключената от ищеца заместваща сделка за същата стока и в разходите за доставка на стоката;

- за сумата от 2500,80 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за лабораторни изследвания на доставената от ответника стока с недостатъци;

- за сумата от 379,65 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща 1 се в разходи за пазене на доставената стока; ведно със законната лихва върху главниците от 10.04.2019 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С решението ищецът е осъден на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 1560 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Булпол Център“ ООД, в която са изложени твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Изводите на съда за отхвърляне на исковете не съответствали на установените по делото фактически положения, включително приетите за безспорни такива в доклада, налице било противоречие в мотивите на решението, като липсвал анализ на приетите по делото експертизи. Поддържа, че през месец октомври 2018 г. страните постигнали договореност ответникът да продаде на ищеца 20 варела антифриз - концентрат G 11 с индекс 1601-00-9996G и 10 варела антифриз - концентрат G 12+ с индекс 1601-01-9996G, при уточнени характеристики, цени, начин на плащане и срок на доставка. На 16.10.2018 г. ответникът доставил уговорената стока, като на същата дата издал фактура, съдържаща всички необходими елементи на договора за продажба, подписана двустранно от страните. След получаване на стоката ищецът прегледал същата и констатирал явно несъответствие между доставеното и уговореното - на етикетите на доставените варели имало информация, че е доставена охладителна течност, а не концентрат G 11 и G 12+, като продуктите не отговаряли на договорения между страните стандарт Volkswagen VW. След проведена между страните кореспонденция ответникът се съгласил да извърши анализ на стоката в независима лаборатория, но отказал да предостави на ищеца резултатите от този анализ, поради което ищецът за своя сметка извършил анализ в две лаборатории - SGS България и Приста ойл. Тези анализи, както и заключението на приетата по делото СТЕ, ясно показвали, че доставената субстанция не отговаряла нито на уговорения между страните стандарт, нито на посочения в етикетите, нито дори на декларираните от продавача качества. Доставените течности били силно агресивни към алуминий и припой, предпоставка за аварии, увеличени разходи за ремонт и опасност за водачите на автомобилите. Поради посоченото некачествено изпълнение на договора ищецът упражнил правото си да развали същия, като поради неизпълнението се наложило да търси заместваща стока, с която да изпълни договорните си задължения, и да пропусне възможността да реализира печалба. Заключението на СТЕ ясно посочвало размера на пропуснатите ползи за ищеца от продажба на двата вида антифриз, който размер представлявал произведение на средната доходност за един литър от всеки вид. Ответникът бил виновен за разваляне на договора, поради което 2 следвало да отговаря за всички последици от това разваляне. Моли съда да отмени решението, да уважи предявените искове и да му присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна „Интер Карс България“ ЕООД, в който се оспорва нейната основателност. Твърди, че не било налице неизпълнение на постигнатите между страните договорености, като ответникът не е поемал ангажимент за доставка на антифриз при посочените в исковата молба параметри (Volkswagen VW G 11 (VW TL 774C ) и Volkswagen VW G 12+ (VW TL 774F), като характеристиките на реално доставения антифриз 4m a x тип G11 и G12+ били известни на купувача още към момента на извършване на поръчката и доставеното съответствало на поръчаното. Поддържа, че стандартите на Volkswagen просто били различни и се отнасяли само до отделни съставки на продукта антифриз. Ищецът бил наясно, че съгласно установената в страната търговска практика, антифризът като продукт се посочвал само по тип, без да се реферира към определени стандарти.

Липсвало надлежно разваляне на договора, тъй като ищецът не е отправял писмено изявление за това, а стоките били върнати в резултат на настояване на ответното дружество поради неплащането им. Липсвала причинна връзка между претендираните от ищеца четири вида вреди и неизпълнението. По отношение на пропуснатите ползи нямало сигурност за настъпването им, като разликата в продажбите за предходни икономически периоди не обуславяла такава сигурност. По-ниските продажби на ищеца можели да се дължат на комбинация от различни фактори, като същият не е представил доказателства за конкретни доставки на антифриз, които не е могъл да изпълни.

Претендираната от ищеца като заместваща стока изобщо нямала такива характеристики, тъй като закупеният от Полша антифриз бил с по-малък обем, в различни разфасовки и без посочване на стандартите на Volkswagen, поради което сделката на покритие не обслужвала същия икономически интерес. На ищеца не се следвало възстановяване на заплатени разходи за извършване на частни лабораторни изследвания и анализи, нито за съхранение на доставения антифриз, който по всяко време би могъл да бъде върнат на ответника за негова сметка. Посочва, че представените от ищеца частни експертизи били недопустими като доказателствени средства, което правело изготвеното въз основа на тях заключение на СТЕ негодно да установи обстоятелствата по делото, тъй като вещото лице не е изследвало самия доставен антифриз. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

3

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение въззивният съд намира за валидно и допустимо.

При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявени от „Булпол Център“ ООД срещу „Интер Карс България“ ЕООД, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 323 ТЗ, за обезщетения за имуществени вреди от разваляне на договор за продажба на антифриз от 16.10.2018 г., както следва:

- за сумата от 10 200,98 лв., представляваща пропусната полза за периода 16.10.2018 г. - 05.12.2018 г., изразяваща се в невъзможността ищецът да реализира печалба от продадената от ответника стока с недостатъци;

- за сумата от 1550,37 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата в цената по сключения между страните договор за продажба на антифриз и цената по сключената от ищеца заместваща сделка за същата стока и в разходите за доставка на стоката;

- за сумата от 2500,80 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за лабораторни изследвания на доставената от ответника стока с недостатъци;

- за сумата от 379,65 лв., представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за пазене на доставената стока; ведно със законната лихва върху главниците от 10.04.2019 г. до изплащането.

С обжалваното решение съдът приел от фактическа и правна страна, че от събраните по делото доказателства, в частност от представената по делото фактура № 1800451329/16.10.2018 г., се установявало постигната между страните уговорка за продажба на 20 бр. антифриз, концентрат G11 с код на артикула 1601-00-9996G и на 10 бр. антифриз, концентрат G12+, с код на артикула 1601-00-9996G, на обща стойност на от 20 453,52 лв. с ДДС. Ищецът 4 не е заплатил така доставената стока, като е върнал същата на 05.12.2018 г.

Нямало доказателства ответникът да е поел задължение към ищеца да му достави охлаждаща течност (антифриз) при точно посочените в исковата молба характеристики: антифриз - концентрат G 11, с марка 4Мах, с индекс 1601-00-9996G, отговарящ на стандарта на VW Volkswagen VW G 11 (VW TL 774C) и антифриз - концентрат G 12+, с марка 4Мах, с индекс 1601-00-9996G, отговарящ на стандарта на Volkswagen VW G 12+ (VW TL 774F), с производител „4 Мах Chemistry“. Поради посочената липса на несъответствие ищецът не е имал право да развали договора. Ищецът не е платил продажната цена, а ответникът е приел обратно доставената стока, като на 04.12.2018 г. е издал кредитно известие за неполучената цена по фактурата. Така договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, а не поради разваляне, и за ищеца не са се породили правата да търси обезщетение за имуществени вреди от развалянето, което обуславяло неоснователност на предявените искове.

По отношение на правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото между страните облигационно отношение ответникът е поел задължение да продаде и достави стоки с определени характеристики, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения ищецът е развалил договора и от това разваляне за него са настъпили предвидими имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза в претендираните размери. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения, респ. погасяване на дълга.

Основните спорни между страните въпроси са дали е налице съществено неизпълнение от страна на ответника на поетото от него договорно задължение в качествено отношение, което неизпълнение е основание ищецът да развали договора и дали такова разваляне е налице.

Качеството на дължимата престация може да бъде предмет на уговорка между страните, да бъде легално установено със специално правило или с общата норма на чл. 64 ЗЗД. В случая от представените по делото данни, в частност от разменената между страните електронна и писмена кореспонденция (СРС, с. 38-40, с. 47-48, с. 57-59, с. 75-83), се установява, че съгласно рамков договор от 17.04.2015 г., сключен между купувача „Булпол Център“ ООД и продавача „Интер Карс България“ ЕООД, страните са постигнали уговореност отделните сделки за покупко-продажба на предлаганите от продавача стоки да се считат сключени в момента на предаване на стоките от продавача на купувача, удостоверено с двустранен 5 приемо-предавателен протокол или фактура, индивидуализиращи вида и количествата на стоките, предмет сделката, и съдържащи подпис на представител на купувача. Уговорено е, че цените на стоките се довеждат до знанието на купувача по подходящ начин преди сключване на отделните сделки, като за продадените стоки продавачът издава фактура на купувача в 5дневен срок от датата на данъчното събитие, която купувачът е длъжен да заплати в 7-дневен срок.