Решение № 135 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601472 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХI-ва от НПК.

С присъда №119/07.06.2022г. на РС-Пловдив, постановена по НОХД № 1401/2022г., ПРС, I-ви н.с., подсъдимият Р. И. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 във вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е оправдан отчасти- по възведеното му обвинение престъплението да е реализирано и в периода 10.01.-16.03.2020 г., както и относно периодите на поддържаното у всеки от пострадалите заблуждение.

На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК наложеното с проверяваната присъда наказание е групирано с наказанието, наложено на същия подсъдим по НОХД № 6175/2018г. на ПРС, като е определено общо най-тежко наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода и на основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието.

Със същата присъда е уважен изцяло предявеният от Д. И. М. срещу подс.Р. И. граждански иск за сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.209, 1 ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс. И. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата, в осъдителната й част, е обжалвана в законоустановения срок от адв. С. Б.- защитник на подс.Р. И. И.. В жалбата се заявяват общо оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Наведено е и оплакване за несправедливост на наказанието. Иска се изменение на обжалвания съдебен акт и намаляване размера на наложеното на подс. И. наказание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратураПловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, присъдата на РС – Пловдив е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец М. – адв. И. С. счита, че присъдата е правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Моли да му бъдат присъдени направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 600 /шестотин/ лева по договор за правна защита и съдействие.

Защитникът на подс. И. – адв. Б. поддържа жалбата. Моли въззивния съд да измени присъдата в осъдителната част, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Счита, че определеният от първостепенния съд размер формира извод за несправедливост на наказанието, то не е съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

Подсъдимият И. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума заявява, че не се счита за виновен по повдигнатото обвинение, производството пред районния съд е било „ съкратено“ , тъй като прокурорът и съда са го заплашили с дълъг престой в затвора, при което подсъдимият, считайки се за невинен, е направил признание.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение във въззивната жалба , изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Отправеното от подсъдимия възражение относно реда, по който е протекло производството пред първостепенния съд, е недопустимо.

Приетото от съда по надлежния процесуален ред цялостно признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт, обуславя като логическа последица недопустимост да бъде оттеглено изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 НПК. Признанието на фактите може да бъде оттеглено само преди да са настъпили предпоставените от него и предвидени в закона правни последици. С определението, с което съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите по обвинителния акт и допуска съкратено съдебно следствие, депозираните по чл. 371, т. 2 НПК изявления произвеждат правното действие. В последната си дума пред въззивния състав подс. И. по процесуално недопустим начин заявява оттегляне на изразеното от него съгласие с фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт. Съдебната практика, вкл. и задължителната такава- т. 8.3 от ТР № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС последователно приема, че оттеглянето на самопризнанието е недопустимо след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на първостепенния съд, настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване нормативмната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични предпоставки за прилагане на особената процедура- действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК от подс. И. в разпоредително заседание, доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата на хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на Пловдивския районен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Становището на съда е аргументирано изразено по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.

Не се оспорва пред настоящия съд фактическата установеност на извършеното. Районният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Към 2019 г. св. Д. М. работел заедно със св. * в * ООД, собственост на *. Предметът на дейност на дружеството била продажба на строителни материали, а обектът, в който развивала търговска дейност се намирал в гр.

3

Пловдив, *.

Към 2019 г. клиент на този магазин станал и подс. Р. И., който през различни периоди от време закупувал различни строителни материали. Той работел в строителството, макар да нямал регистрирана фирма, а набирал различни лица, с които извършвал строително-монтажни работи в различни обекти, които уговарял със собствениците да бъдат поети от него. На неустановена дата през месец ноември 2019г. в магазина на фирма * ООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. *, отново дошъл подс. Р. И. с цел закупуване на материали. Св. * Т. се заговорил с подс. И., когото познавал по физиономия като негов клиент. Споменал, че трябвало да си купи мотокар.

В този момент подс. И. преценил, че може да си набави лесни доходи като заблуди св. * Т., измисляйки си факти, които не отговаряли на действителността и обещавайки му, че може да му намери мотокар на ниска цена. В изпълнение на тази си цел подс. И. въвел в заблуждение св. Т. като му заявил неотговарящи на действителността обстоятелства: че щял да играе на търг, обявен от съдебен изпълнител за един мотокар и имало втори, за който не му стигали парите и можел да играе и за втория от името на * Т..

Подсъдимият обяснил на Т., че последният не можел да играе на търга от свое име, защото всичко било вече нагласено по начин, гарантиращ подс. И. да спечели, тъй като търгът бил обявен от ЧСИ * и същият му бил близък. Това бил начинът, по който можел да бъде закупен мотокар на цена от 2500 лева.

Така подс. Р. И. въвел в заблуждение св. Т. относно това, че ще му бъде доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде спечелен на търг (публична продан), проведен от ЧСИ- * с район на действие Окръжен съд- Пловдив. В същото време подобен публичен търг за мотокари не бил обявяван от ЧСИ *.

Св. Т. се заинтригувал, тъй като цената му се сторила изгодна и се уговорил с подс. И. на следващия ден да му даде сумата от 2500 лева.

Свидетели на тези договорки станали Д. М. и *, работещи за Т..

На следващия ден след въпросния разговор- неустановена дата през месец ноември 2019 г., св. Т. пак се срещнал с подс. И. на същото място в магазина в гр. Пловдив, ул. *. В изпълнение на договорките му дал сумата от 2500 лева, заедно с копие на личната му карта в два екземпляра, заверена с подпис на първия. Св. Т. поискал да се състави разписка, но подс. И. му заявил, че нямало как да съставят такава.

4

След като взел сумата от 2500 лева, подс. И. продължил да поддържа вече възбуденото предишния ден заблуждение у Т., като му заявил, че отивал до ЧСИ * да му даде парите, което не отговаряло на действителността, тъй като изначално подсъдимият нямал такова намерение и уговорки с ЧСИ *.

При даването на парите от страна на св. Т. на подс. И. отново присъствали св. Д. М. и св. *, както и жената, с която Т. живеел на семейни начала-св. *.

Същият ден, на същото място- в гр. Пловдив, ул. *, усещайки ,че вече бил спечелил доверието на св. Т., предвид дадените му 2500 лева, подс. И. му обяснил, че бил говорил с ЧСИ *, който му заявил, че от друго вземане на фирма- длъжник били в процес на обявяване на търг още 6 „малки“ (леки) автомобила, един камион и един открит бус. По този начин подсъдимият целял отново да го въведе в заблуждение относно обстоятелството, че ще му бъдат доставени МПС-та за сумата от 4000 лева, която впоследствие обявил.

Подобен разговор между ЧСИ * и подс. И. за такива автомобили никога не се бил състоял, двамата не се познавали. Подс. И. обяснил на Т., че автомобилите можели да се видят, а последният изразил желание да ги види лично.

Няколко дни след това, на неустановена дата в периода месец ноемвримесец декември 2019 г., подс. И. завел св. Т. до двора на „Кофражна техника“ в кв. „Кършияка“, в близост до бул. „Дунав“№75, в гр. Пловдив и му показал намиращите се там към онзи момент МПС-та: един автомобил „Деу Матиз“, два товарни автомобила „Пежо Партнер“, три броя автомобили „Пежо 206“, открит бус-камион с тента неустановена марка и модел и по-голям камион неустановена марка и модел.

Част от посочените МПС- та, а именно: един автомобил „Деу Матиз“, два товарни автомобила „Пежо Партнер“, три броя автомобили „Пежо 206“ от 2014г. били собственост на фирма * ЕООД, а на 14.10.2020г. били закупени от фирма „Универсал 61“ ООД. По отношение на бус-камион с тента неустановена марка и модел и по-голям камион неустановена марка и модел, които били видени на място от св. Т., не са добити данни за рег. номер и собственик. Подс. И. не бил говорил за закупуване на автомобилите и с представители на фирмата- собственик към момента на воденето на разговорите със * Т..

5

Въпреки това, подсъдимият обявил на св. Т. продажна цена в размер на 4000 лева и с това поддържал вече въведеното у него заблуждение, че ще му бъдат доставени моторни превозни средства за негови нужди, които ще бъдат спечелени на търг (публична продан), проведен от ЧСИ- * с район на действие Окръжен съд- Пловдив.

Няколко дни следващи деня, в който св. Т. видял автомобилите и по точно: на неустановена дата в периода месец ноември 2019 г.- месец декември 2019 г., същият извикал подс. И. в магазина на фирма * ООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. * и му заплатил лично и на ръка сума в размер от 4000 лева за участие в „търга, организиран от ЧСИ- *“. За предаването на посочената парична сума отново не била съставена разписка. Парите отново били предадени пред трети лица- свидетелите Д. М., * и *. Същият ден, непосредствено след получаване на парите, подс. И. продължил да поддържа заблуждение у Т. като заявил, че търговете щели да се проведат до седмица, а до месец щели да се оформят документите за регистрация на МПС-тата, както и че търговете били нагласени така, че да ги спечели той. До края на месец февруари 2020г. подс. И. поддържал заблуждението у св. Т. многократно, твърдейки му, че търговете били спечелени, но документите се бавели. След известно време подс. И. спрял да посещава магазина на св. Т., както и да отговаря на обажданията му, при което последният разбрал, че станал жертва на измама. Поради това в края на месец февруари 2020 г. св. Т. посетил офиса на ЧСИ * с район на действие ОС- Пловдив с цел да получи от него от първа ръка актуална информация за търговете. В хода на разговора със св. ЧСИ *, св. Т. разбрал, че първият не познавал човек с имена Р. И., както и че търговете се провеждали по определен законов ред и нямало как да бъдат манипулирани. След срещата си с ЧСИ *, св. Т. се обадил по телефона на подс. И. и поискал от него да му върне сумата от 6500 лева. Подсъдимият му казал, че имал нужда от пари и затова го бил „уговорил“ така, но щял да му върне парите. Няколко месеца след това св. Т. разбрал, че и неговият служител М. бил измамен по подобен начин. До връщане на пари така и не се стигнало.

Разпечатката съдържа 45 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d48aff6-233b-4ade-ae19-1b3690044e99