Протоколно определение № 13562 от 09.07.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 13562 гр. хххххххххх 03.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.А В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от В.А В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20241110209037 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. И., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и с упълномощения си защитник адв. В. Б., редовно уведомен по телефона.

В залата се явява пострадалата А. Д. И., редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ПОСТРАДАЛАТА И.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, КАТО НАМЕРИ, ЧЕ НЕ СА ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕЧКИ,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:

Д. Д. И., роден на ххххххххх г. в гр. хххххххххх българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи, живущ в гр. хххххххххх „хххххххххх”, бл.721, вх.Б, ет.1, ап.24, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обвиняемия правата му в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искане за отводи.

СЪДЪТ

СНЕМА

САМОЛИЧНОСТТА

НА

ПОСТРАДАЛАТА

СВИДЕТЕЛКА въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:

А. Д. И., родена на ххххххххх г. в гр. хххххххх, българка, български гражданин, неосъждана, разведена, пенсионер по болест, със средно 1 специално образование, живуща в гр. хххххххххх ж.к. „хххххххх”, ул.

„ххххххххх” № 9, бл.218, вх.А, ап.2, ет.1, ЕГН **********, майка на обвиняемия.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата и задълженията на пострадалата свидетелка, в това число и правото да откаже да свидетелства по чл.119 НПК, както и наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 НК.

А. И.: Разбрах правата си и задълженията си. Разбрах възможността да откажа да свидетелствам. Желая да свидетелствам. Разбрах наказателната отговорност, която нося. Обещавам да кажа истината.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

АДВ. Б.: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че производството е образувано въз основа на предложение на СРП за постановяване на мерки за защита на пострадалия на основание чл.67, ал.1 НПК. Предлага се на съда да определи мерки за защита на пострадалата А. Д. И., а именно: да забрани на обвиняемия Д. Д. И. да доближава непосредствено пострадалата, да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез обикновена поща и други, и като трета мярка се предлага да се забрани на обвиняемия да посещава сградата, в която се помещава жилището на пострадалата, а именно жилищна сграда, находяща се в гр. хххххххххх ж.к. „хххххххх”, ул.

„ххххххххх” № 9.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в предложението.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам предложението на прокурора. Няма да давам обяснения на този етап.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания и няма да соча доказателства.

ПОСТРАДАЛАТА А. И.: Нямам доказателствени искания. Поддържам искането и считам, че са необходими тези мерки за защита.

АДВ. Б.: Оспорвам искането. Нямам искания за събиране на доказателства и няма да соча доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да представям доказателства и нямам искания за събиране на доказателства.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОСТРАДАЛАТА И.:

2

Държа да имам такива мерки за защита, все още съм стресирана и уплашена (Съдът констатира, че пострадалата плаче).

Синът ми в момента не живее у нас, нямам представа с кого живее. Аз живея с другия си син в апартамента, а третият ми син живее на друг адрес.

Д., когато отиде в следствието, ми се обади, за да ми каже какви неща са му необходими да му занеса. Това ми беше единственото ходене там. След като го пуснаха, той дойде сам, без придружител, да си вземе багаж. На мен ми бяха казали, че трябва да дойде с полицай. Има куче в нас, понякога изпраща негови приятели, да им го дам, за да може той да го разхожда.

Веднъж дойде да вземе душ, беше много горещо, но аз бях с другия ми син и той ме пазеше.

Когато дойде да вземе душ, не сме контактували, дори и тук в коридорите, когато идваме, въобще не контактуваме.

На 11.03.2024 г. рано - рано сутринта, може би към шест и нещо, той отвори с трясък вратата на стаята ми. Започна да удря по вратата и стената.

Наричаше ме "Кучка!", викаше, че деля децата си. След това хвана един сушилник, простор за дрехи, преносим, който хвърли по мен. Аз лежах в леглото. В пристъп на ярост, той вдигна масата и я стовари върху мен. Масата падна наполовина на земята, всъщност не ме удари, но ме стресира достатъчно. В интерес на истината не ме е удрял. Казваше, че може да ме удари, че съм лоша майка, но не ме е удрял.

Не ме е заплашвал, само ми викаше: „Умри, умри!”. Аз не го приемах като заплаха, той просто така го каза, не е замахвал към мен, не е искал да ме нарани.

Друг път подобни случаи не са се случвали. Само това от трети до деветнадесети март, каквото се случи. Аз затова съм стресирана, защото не съм очаквала от сина ми такова нещо. Всеки може да бъде ядосан, но всеки трябва малко или много да контролира яда си.

На трети март той поиска да отиде в апартамента на майката ми, която почина, но той беше зает. Апартаментът е на името на средния ми син, който живее в момента с мен. Той го предостави на негова позната, която има малко дете и се раздели с приятеля си, и няма къде да живее. Това е временно, само за няколко месеца, докато момичето си даде детето на градина, да си стъпи на краката. Аз му казах на Д. и той се ядоса. Разбра, че апартаментът е на брат му и започна да казва, че деля децата си. Това не е вярно, защото пък на него му беше предоставена половината от сумата от апартамента на другата му баба, който беше продаден, тя също почина. Вярно, с тези пари той правеше ремонт вкъщи, който не е завършен. Купи ми уреди за кухнята, шкафове, хладилник, но всеки път, като се ядоса, ми казва да не влизам в кухнята, да не ползвам уредите и да изпразвам шкафовете, защото са негови.

Друг път не е имало такъв случай, напротив, той се грижеше за мен. След като разбра за заболяването ми, купуваше ми лекарства, грижеше се и аз затова съм стресирана, че той постъпи така.

3

НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:

Датата единадесети март я свързвам с хвърляне на масата, забраната да ползвам кухнята (Съдът констатира, че пострадалата плаче). На девети март също имаше инцидент, пак обърна масата върху мен и житото за Задушница се разсипа на земята. Никога за толкова години не е правил такива работи.