Решение № 765 от 09.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Бургас, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500663 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 2065/28.02.2023г. по описа на РС Несебър, подадена от Етажната собственост в к-с „Сан Сити 3“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Л., чрез адв. Н. Ч., съдебен адрес: гр.Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.74, ет.18, ап.108, против Решение № 55 от 09.02.2023г. постановено от РС Несебър по гр.д.№ 620/2022г. по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени исковете, предявени от Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3“, представляваща сграда с идентификатор ***, за осъждане на А.М.Д., родена на ***г., гражданка на Р.Ф., с адрес в Република България: ***, Код по Булстат 175983925, да заплати следните суми: 1/ 4065,22 лв., представляващи дължими такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2020г. до 31.05.2021г. на основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от 02/03 юли 2020г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и 756,59 лв., представляващи мораторна лихва върху горната главница, начислена за 1 периода от 08.08.2020г. до 08.06.2022г., 2/ 5861,43 лв., представляващи дължими такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. на основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от 05.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и 507,99 лв., представляващи мораторна лихва, начислена за периода от 01.08.2021г. до 08.06.2022г.

С решението е отхвърлена претенцията на Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3“ за присъждане на сумата в размер на 3300 лв., представляваща направени по делото разноски, като същата е осъдена да заплати на А.М.Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 510 лв.

С жалбата се изразява недоволство срещу решението с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника решението е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като районния съд не е обсъдил в мотивите си относимите и допустими доказателствени средства, не е обсъдил възраженията и доводите на страните, не е съобразил направените искания с действащите правни норми, допуснал е грешка при определяне на правнорелевантните факти.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че ищецът се е позовал единствено на представените по делото „уведомления/проформа“ относно размера на търсените суми, които по своята същност не са основание за плащане на изискуемите парични суми, каквото може да бъде единствено валидно взето и влязло в сила решение на ОС на ЕС, с което са били определени, или е бил посочен начина на определяне размера на дължимите от отделните етажни собственици такси за управление и поддръжка на общите части в ЕС и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“. Заявява, че ищецът не се позовава само на посочените уведомления, а основание за плащане на процесните суми на първо място са законът и решенията на етажната собственост, обективирани в протоколи от 2020г. и 2021г., докато уведомленията се съставят само за улеснение на етажните собственици като съдържат подробни данни за дължимите суми. Посочва се, че за представляващият ЕС не съществува задължение да изпрати въпросните уведомления на ответницата, защото същата не е изпълнила задължението си по чл.7, ал.3 ЗУЕС да впише данните си, нито е подала уведомление по чл.13, 2 ал.2 ЗУЕС, в което да посочи имейл адреса си. В тази връзка цитира решение № 260012/09.02.2022г. по гр.д.№ 628/2020г. на същия съдебен състав на НРС, в което е прието, че управителят няма задължение да изпраща покана за свикване на общо събрание по електронните пощи на етажните собственици, ако те не са го уведомили писмено, че няма да ползват имотите си или че ще отсъстват повече от месец.

Заявява, че въпросният имейл, за който се твърди, че е на разположение на управителя, не принадлежи на ответницата А.Д., а на нейния съпруг, за което е налице признание от нея в отговора на исковата молба.

Въззивникът намира за неоснователен извода на съда, че не е налице валидно взето решение на ОС на ЕС, с което да са определени, или да е посочен начина на определяне размера на дължимите от отделните етажни собственици такси за управление и поддръжка, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“. Заявява, че действително в процесните протоколи от общи събрания поименно и поотделно дължимите разходи/ суми от всеки собственик, не са напълно определяеми, доколкото в инкорпорираните в протоколите проекти за бюджет, приети от ОСЕС приетите бюджети се съдържат сумите по отделните пера, а в чл.50-51 ЗУЕС са посочени правилата за разпределение на разходите. В тази връзка сочи, че ОС няма задължение да приема решения за дължимите от всеки собственик суми, а е достатъчно да се приеме решение за разходите в етажната собственост, а управителят е този, който организира изпълнението на решенията на ОС.

Сочи, че видно от т.5 от дневния ред на събранието, проведено на 03.07.2020г., разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са приети в общ размер от 109 480 лв., от които 95 480 лв. се отнасят до разходи, които не са свързани с обикновена поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Видно от т.5 от дневния ред на събранието, проведено на 05.07.2021г., разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са приети в общ размер от 104 500 лв., от които 84 800 лв. се отнасят до разходи, които не са свързани с обикновена поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Според въззивника, видно от протоколите, безспорно са налице взети решения относно размера на бюджета (приходи, разходи, начин на разпределение), както и че същите ще бъдат платени от етажните собственици.

3

На следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че от доказателствата по делото не може да бъде установено, че ответницата дължи процесните суми, тъй като от съдържанието на уведомленията не ставало ясно кой, на какво основание и как е извършил изчисленията, за да се определи размера на дължимите суми за периода от 01.06.2020г. до 31.05.2021г. и за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. Въззивната страна счита, че този извод на съда е в противоречие с мотивите в решението, тъй като съдът е посочил на стр.5 и стр.7 от съдебния акт, че управителят на ЕС е изготвил и подписал уведомленията, т.е. ясно е, че същите са подписани от управителя и той е техен съставител. Освен това намира тези обстоятелства за ирелевантни за основателността на предявените искове.

Намира за несъстоятелен доводът в решението, че и в двата бюджета (за 2020г. и за 2021г.), разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са посочени като една обща сума. В тази връзка заявява, че действително това е така, но от тяхното естество може да се заключи кои от тях са по чл.50 и кои по чл.51 от ЗУЕС.

Изложени са подробни съображения.

Оспорва се и като неверен извода на съда, че на процесните събрания не са взети решения за заплащане на такси за управление и поддръжка, вноски във фонд „ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“, фонд „Резервен“. Изразява се становище, че има приети решения, с които етажните собственици са задължени да заплащат суми към ЕС. ОС няма задължение да определя размера на дължимите суми за всеки един отделен етажен собственик, достатъчно е да са определени общите суми, а начинът им на разпределяне между отделните собственици е посочен в закона и в решенията на ОС на ЕС. В допълнение се посочва, че към момента на провеждане на общите събрания, не е бил ясен броя на собствениците, ползвателите и обитателите за предстоящата бюджетна година, тъй като все още не са били подадени уведомленията по чл.13, ал.2 ЗУЕС.

Намира за неправилен извода на съда, че вземането на ищеца не е било изискуемо на конкретно основание и в конкретен размер. Заявява, че по отношение на сумите за 2020г. е определен краен срок за плащане – 31.07.2020г., а за тези за 2021г. – краен срок 15.07.2021г. Тъй като падежите са настъпили, не е необходима покана по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, както и с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Дори и да се приеме, че е необходима покана, то нейната липса може да рефлектира само върху размера 4 на акцесорните претенции за лихви, но това не би могло да бъде основание за отхвърляне на главните претенции.

Излага становище, че ответната страна не е успяла да докаже всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, още повече, че по делото са налице доказателства, от които се установява, че в имотите на ответницата има консумация на електрическа енергия и вода през процесните периоди.

На последно място се сочи, че обжалваният акт изцяло противоречи на друго решение, постановено от същия съдебен състав по идентично дело, като цитира същото.

Моли решението да бъде отменено, като съдът постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. И. в качеството на пълномощник на въззиваемата А.М.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а доводите в жалбата за несъстоятелни. Намира за безспорно установено по делото, че на проведените на 02-03.07.2020г. и на 05.07.2021г. общи събрания липсва взето решение по чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС за определяне размера на индивидуалните парични вноски за разходите за управлението и поддръжката на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновяване“.

Определянето на индивидуалната парична вноска на всеки етажен собственик не е предмет на бюджета, поради което правилно съдът е приел, че не е налице решение в този смисъл. Затова намира за неправилна тезата на въззивника, че вноските на отделните собственици са определяеми, доколкото в протоколите от събранията сумите за разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са определени общо.

Видно от самите протоколи, нямало извършено разпределение от самото ОС на ЕС за това кои разходи са по чл.50 и кои разходи са по чл.51 ЗУЕС.

Изразява несъгласие с довода на въззивника, че при разпределяне на разходите между собствениците, императивните норми на закона са били съблюдавани стриктно. Сочи се, че законовите норми на чл.51, ал.1. чл.50, чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС недвусмислено разграничават разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, от разходите за управление и поддръжка на общите части. Видно от заявените в 5 исковата молба претенции, управителят на ЕС сам по свое усмотрение е определил кои разходи са по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Липсата на проведено гласуване как да бъдат разпределени разходите между отделните етажни собственици, води до невъзможност да се определи какъв е размерът на конкретните разходи, който следвало да бъде заплатен от ответната страна. За първи път конкретната сума, дължима от ответницата, била формирана в залепеното уведомление, при ясното съзнание, че ответницата няма как да се запознае с него предвид ограничителните мерки за влизане в страната.

Счита, че съдът не следва да кредитира цитираната във въззивната жалба съдебна практика, която е по дело с различен предмет и не е задължителна.

В случай, че съдът счете въззивната жалба за основателна, то въззиваемата поддържа всички възражения за недължимост на процесните суми, изложени в отговора на исковата молба и останалите становища, представени в първата инстанция, които са подробно възпроизведени.

Дължимостта на акцесорната претенция за лихви се оспорва и с оглед заявеното становище за неоснователност на главните искови претенции.