Определение № 32550 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32550 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110121548 по описа за 2026 годИ.

Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д. срещу ЮЛ, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба.

С молба от 31.07.2026 г. ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи посочените в исковата молба писмени документи се явява основателно единствено по отношение на СЕФ, доколкото договора за потребителски кредит, договора за гаранция и погасителния план са представени от ищеца с исковата молба, поради което и не следва насрещната страна да се задължава да ги представя.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

П Р И Е М А представените с молба от 31.07.2026 г. писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника в срок до о.

1 с. з. да представи СЕФ към договора за кредит, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи препис от договора за кредит, допълнително споразумение и погасителен план.

УКАЗВА на ответника, че непредставянето на документа ще се цени от съда по реда на чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161 от ГПК.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

И. Д. Д. е предявила иск срещу ЮЛ с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните на 23.10.2024 г.

Ищцата твърди, че на 23.10.2024 г. е сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който е получила сумата от 5000 лева. По силата на договора ГПР бил в размер на 49,85%. Поддържа, че съгласно чл. 5 от процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство по силата на договор за поръчителство, предоставено от ЮЛ, без посочване размера на възнаграждението на последното дружество, свързано с ответното.

Посочва, че след като усвоила сумата установила, че били начислени такси за обезпечение в размер на 5300 лева. Твърди, че процесният договор е недействителен доколкото дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, каквото се явявало. Твърди, че процесният договор не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Поддържа, че не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян. Посочва, че процесният договор и евентуалния договор за допълнителна услуга са нищожни на основание чл. 10, ад. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Посочва, че процесният договор е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, доколкото е неясно как е определен ГПР, както и какви точно компоненти се включват в него. Твърди, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Посочва, ако сумата по предоставяне на поръчител беше включена в ГПР, размерът му би надхвърлил законовото ограничение, с което е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Твърди, че посочените в процесния договор по-ниски стойности, представляват невярна информация и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Позовавайки се на съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и решение по дело С-714/22 във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 2

10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 годИ. относно договорите за потребителски кредити, намира, че неправилното посочване на ГПР в договора лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение, което води до недействителност на договора. В уточнителна молба заявява, че договорът за поръчителство е сключен на датата на сключване на процесния договор. Моли за уважаване на предвения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮЛ, е подал отговор на исковата молба. Посочва, че твърдението, че поръчителството от ЮЛ /Малта/ било задължително условие за сключване на кредитен договор било неоснователно доколкото кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като били насочени срещу ненадлежна страна, тъй като ЮЛ било самостоятелно юридическо лице, а договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което не бил страна. Поддържа, че ищецът сам бил избрал ЮЛ като поръчител.

Оспорва да е въвеждал в заблуждение ищеца относно избора на поръчител или дължимите суми. Твърди, че доколкото договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, разходът по нея не се включвал в ГПР, тъй като бил незадължителна услуга. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните на 23.10.2024 г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, включително договорени индивидуално.

Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че: между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 23.10.2024 г.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски кредит № ****** от 23.10.2024 г.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, 3 който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половИ.та от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4