Решение № 498 от 08.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204402 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „БГ *“ ЕООД, ЕИК *, чрез адв. Н. Ц. от АК-Враца, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0078692, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева/1022,58 евро.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява , като е депозирано писмено становище, с което се моли за отмяна на фиша.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител, като в писмено становище моли за потвърждаване на фиша.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, доколкото фишът е бил връчен на 16.10.2025 г., а жалбата е депозирана по куриер на 30.10.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На жалбоподателя бил съставен ЕФ Серия Г № 0078692 на ОДМВР-гр.Бургас за това, че на „…03.09.2025 г., в 16:56 часа в обл. Бургас, общ. Созопол, на път ВТОРИ КЛАС, номер 99, на 11.2 км., до бенз. Лукойл-Атия в посока гр. Созопол при разрешена скорост за движение извън населено място нарушава ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26-80км/ч. Отчетен толеранс от измерената скорост от- 3%. С ПСКС ARH CAM S1 120c526.. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за с МПС ФОЛСКВАГЕН КАДДИ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер * е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)…“.

1

Твърдяното нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство № 120с526. С фиша за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при издаването ЕФ.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ.

Нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ всъщност изобщо не е описано. Както бе посочено по-горе в електронният фиш е записано, че „…е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение…е установено нарушение на Кодекса за застраховането“, без обаче да е записано, че се касае за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която именно говори чл. 638, ал. 4 от КЗ.

Следва да се има предвид, че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно и ясно описание на деянието в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.

Налице е и още едно нарушение на процедурата.

В случая, конкретният ЕФ е издаден по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

За да може да се издаде ЕФ по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ нарушението следва да е установено чрез самото автоматизирано техническо средство или система. Ако нарушението се установява по друг начин – напр. с допълнителна проверка, то се прилага общото правило на ал. 1 и ал. 2 на чл. 647 от КЗ – следва да се състави на АУАН и след това на НП.

2

Следователно, основният въпрос, въведен и с подадената жалба, е дали процесното нарушение е установено, чрез използваното автоматизирано техническо средство или система.

От приложената по делото административнонаказателна преписка по издаване на ЕФ, по никакъв начин не може да се разбере въз основа на какви данни, установени от автоматизираното техническо средство или система, административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тоест, че се управлява лекия автомобил, без валидно сключена гражданска отговорност. Нещо повече, по преписката дори не е приложена справка от Гаранционния фонд, от която да е видно дали към датата на заснемането такава застраховка е била сключена. От приложената снимка пък единствено се констатират данни за нарушение на режима на скоростта. От удостоверението за одобрен тип средство за измерване може да се направи единствено извод, че същото е предназначено за измерване на скорост, но не и за констатиране на други нарушения. От това следва изводът, че системата за видеоконтрол не е била настроена да следи за сключена задължителна застраховка ГО, а само за нарушения на пътя, свързани със скоростта на управлениe на МПС-та.

Ето защо, следва да се приеме, че електронният фиш е издаден за нарушение, което не е заснето и установено от автоматизирано техническо средство, а най-вероятно чрез допълнителна проверка от страна на служителя към ОДМВР, поради което е следвало да се приложи общият ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция- Решение № 397/15.01.2026 г. по КАНД № 1915/2025 г. на Административен съдБургас.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че електронният фиш следва да се отмени, поради процесуална незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно закона, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая уговореното възнаграждение не е прекомерно, като се вземе предвид размера на санкцията, поради което същото следва да се присъди изцяло, като възлиза на 255,65 евро съгласно ЗВЕРБ. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВРБургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0078692, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на „БГ *“ ЕООД, ЕИК *, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева/1022,58 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „БГ *“ ЕООД, ЕИК *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 (двеста петдесет и пет евро и 65 цента) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204402 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „БГ *“ ЕООД, ЕИК *, чрез адв. Н. Ц. от АК-Враца, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0078692, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева/1022,58 евро.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява , като е депозирано писмено становище, с което се моли за отмяна на фиша.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител, като в писмено становище моли за потвърждаване на фиша.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, доколкото фишът е бил връчен на 16.10.2025 г., а жалбата е депозирана по куриер на 30.10.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: