Решение № 1155 от 03.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Варна, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110201387 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба предявена от Т. Г. Т., против Електронен фиш серия К № 10022561 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че при издаване на електронния фиш, не са спазени императивните разпоредби на чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, не е посочен приложимия закон и конкретната санкционна норма, въз основа на която е наложено наказанието. Според въззивника използването на мобилна система за видеоконтрол е допустимо единствено в отсъствие на контролен орган, какъвто не е процесния случай. Твърди се, че нарушението е установено въз основа на снимков материал, но без справка за собственост, като нарушението е констатирано от служители на ОД на МВР-Варна. Навежда се аргумент, че на посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е обозначено това място със знак, че има видеоконтрол.

Релевира се довод, че е спорен въпросът дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистър на одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, както и дали уредът е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, съотв. дали същият е минал проверка. Иска се електронният фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. П. от АК – Пловдив, с което се 1 поддържа депозираната въззивна жалба и се навеждат допълнителни доводи за недоказаност на описаното в процесния електронен фиш административно нарушение.

Излага се становище, че от приложеното статично изображение /снимка/ на нарушението е видно, че са заснети два автомобила, движещи се в една и съща посока на приближаване, с оглед на което възниква съмнение на кой от тях е отчетена скоростта с техническото средство. Адресира се до съда искане електронния фиш да бъде отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същата – юк Л., в което се сочи, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 10022561 е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за това, че на 21.11.2024 г., в 11.36 ч. в гр. Варна, на Аспарухов мост, на южен пътен възел, в посока бул. „Христо Ботев“, е управлявал л.а. Ауди С6 с рег. № СТ 4290 ТК със скорост от 94 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. След като е установено, че автомобилът е собственост на дружеството, представлявано от въззивника, на последния е съставен процесния електронен фиш. В хода на административнонаказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от същия, с посочване имената на лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената дата.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, а именно - разпечатка със снимка от измервателното средство с координати на нарушението, заверено за вярност с оригинала копие на протокол от проверка № 151-3Ч-ИСИС/08.11.2024 г., заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, заверено копие на протокол за използване на АТСС с рег. № 442р-36116/2024 г., ведно със снимка, удостоверяваща местоположението и позициониране на системата за контрол, заверено копие на часови график с рег. № 442р-35353/20.11.2024 г., справка за собственост на л.а. Ауди С6 с рег. № СТ4290ТК, разпечатка от „Система за управление на административно-наказателната дейност“. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

2

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".

Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 21.11.2024 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал. 5 от същия член, собственикът може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е установено, че собственик на превозното средство е дружеството, представлявано от въззивника, като последният не се е възползвал от възможността да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на лицето именно на посоченото 3 основание въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. Тези данни регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 97 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 94 км/ч.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че отразяването в процесната снимка и на друг автомобил разколебава обосноваността на обвинението. Видно е от обсъжданото статично изображение, че отразеният втори автомобил е на заден план, като регистрационният му номер не е фиксиран в параметрите на изображението.

Същевременно, видно от приложеното по делото ръководство за работа с процесното АТСС, при движение на няколко МПС на пътното платно, същото може да се настройва да засича скоростта на движение на МПС, като само на снимката, направена по време на самото измерване, има данни за измерената скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да се използва за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС./т. 2.4 от ръководството/.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното по делото копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, подписано от И.Д. Председател на БИМ и на което е извършена метрологична проверка на 08.11.2024 г. със срок на валидност 1 г. /видно от приобщеното с АНП копие на протокол за проверка № 151-ЗЧ-ИСИС/08.11.2024 г./.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива, не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 819р-21012/10.07.2031 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС – ARH 4