Решение № 50 от 13.02.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 / 13.2.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 924 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на П.Д.М., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адвокат Н.Б., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., издаден от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.В.А.-В.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 390/30.08.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр.

Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за изискуемите задължения на „М.“ ЕООД по ЗДДС в общ размер на 29 092,27 лв., в т.ч. главница – 18 723,33 лв. и лихви – 10 368,94 лв.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди, че не е доказано, а и че липсва съзнателно укрИ.е на факти и обстоятелства от страна на П.М.. Твърди, че не е спазена поредността на принудителното изпълнение, както и че органът не е доказал всички елементи от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Посочва, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения. В съдебно заседание и представени писмени бележки, процесуалният представител адвокат Б. поддържа жалбата и излага подробно становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в представена писмена защита чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001322001053-020-001/02.03.2022 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив. Предмета и периода на ревизията обхваща установяване на отговорността на П.М. за задълженията на „М.“ ЕООД отговорност за ДДС за данъчен период от 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. С Решение № Р-16001322001053-098-001/16.05.2022 г. горестоящият орган – началник на сектор е иззел разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка от Р.Б.М.и е възложил правомощията по извършване на Т.В.А.-В.в качеството й на ръководител на ревизията. В тази връзка е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001322001053-020-002/16.05.2022 г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 ДОПК, е определен нов срок за завършване на ревизията.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001322001053-092-001/06.06.2022 г., връчен на 06.06.2022 г. по електронен път, като П.М. не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г. от Т.В.П.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.В.А.-В.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, който е връчен на 05.07.2022 г.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата и е приел, че са налице основанията за приложението на чл.

19, ал. 1 ДОПК за периода 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. по отношение на П.М. като управител на „М.“ ЕООД и вменяването на отговорност за задълженията по ЗДДС на дружеството, установени с Ревизионен акт № Р-16001316006920-091-001/22.03.2017 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001317054708-003-001/30.03.2017 г.

Посочено е, че отговорността е както за главницата на задълженията, така и за лихвите за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.

120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт.

Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно вменяването на П.М. на отговорност за задълженията по ЗДДС на дружеството.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.

160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК. По делото е изискана и представена Заповед № 2-370/21.04.2022 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с която Р.Б.М.е преназначена от длъжност „главен инспектор по приходите“ на длъжността „началник сектор“; Заповед № РД-09-790/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с която Р.М. е изключена като ръководител на екип и е определена Т.В.А.-В.да изпълнява тези функции. Представена е и Заповед № РД-09-787/13.05.2022 г., с която са определени органите по приходите, които следва да приключват ревизионните производства на М., като в Приложение № 1 към заповедта е ревизията, извършвана по отношение на П.М. и като ръководител на екип е посочена Т.В.А.-В.. В тази връзка съдът приема, че е спазено изискването по чл. 7, ал. 3 ДОПК, а именно горестоящият орган – началникът на сектора е иззел разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, поради невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността му, и е възложил правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът – Т.В.А.-В., главен инспектор по приходите и изпълняваща функциите „ръководител на екип“.

На 13.07.2022 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба вх.№ 20-28-155/19.07.2022 г., с която П.М. оспорва изцяло РА № Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК му е вменена отговорност за задълженията по ЗДДС на „М.“ ЕООД в размер на 18 723,33 лв. и са начислени прилежащи лихви на стойност 10 368,94 лв., като незаконосъобразен.

С обжалвания пред съда и потвърден РА от решаващия орган с Решение № 390/30.08.2022 г., на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК на П.М. му е вменена отговорност за изискуемите на „М.“ ЕООД задължения в общ размер на 29 092,27 лв.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

„М.“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 01.10.2007 г., а по реда на ЗДДС, считано от 15.01.2009 г., като на 29.08.2017 г. е прекратена регистрацията му по ДДС. До 30.01.2017 г. управител на дружеството е бил П.Д.М., на която дата същото е прехвърлено на Г.а.м.. Юридическото лице е осъществявало дейност, свързана с търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Органите по приходите са констатирали, че „М.“

ЕООД има непогасени задължения, които са определени съгласно РА № Р-16001317054708-003-001/30.03.2017 г., поправен с РА № П-16001317054708-003-001/30.03.2017 г. за корпоративен данък за финансовите 2011 г., 2013 г. и 2015 г., и ДДС за 2011 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с изричното посочване, че само за задълженията за ДДС за м. 12.2016 г. не е изтекъл срокът по чл. 109 ДОПК.

С РА от 2017 г. органите по приходите са констатирали, че към 31.12.2016 г. е съставен инвентаризационен опис, подписан от П.М. и двама счетоводители, в който са отразени липси на стоково-материални запаси (цигари) на обща стойност 85 935 лв. Стоките са закупувани по фактури, отразени в дневника за покупките и за тях е упражнено правото на приспадане на пълен данъчен кредит през съответните периоди. Ревизиращият екип е посочил, че на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, задълженото лице е следвало да начисли косвен данък в размер на ползвания от дружеството данъчен кредит при придобИ.е на стоките в размер на 17 187 лв., което не е сторено и е формирано задължение по ДДС, възлизащо на сумата от 18 723,33 лв.

При така установеното, в ревизионния доклад, предмет на настоящото производство е посочено, че към момента на деклариране на дължимия ДДС за внасяне, касаещ м. 12.2016 г., управителят П.М. е бил наясно с обстоятелството, че декларираните данни не отговарят на действителните, след като не е съставен протокол за корекция на ползвания данъчен кредит по повод установените липсващи стоки. Прието е, че П.М. демонстрира недобросъвестно поведение, тъй като чрез бездействието му е декларирал по-нисък размер на ДДС за внасяне, поради което е осъществен съставът на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорност за задълженията по ЗДДС на „М.“ ЕООД.

Към ревизията са присъединени доказателства, имащи отношение към определяне на задълженията на ревизираното лице, като от страна на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив е предоставена информация, в която е посочено, че е образувано изпълнително дело № *********/2017 г. Във връзка с действията по обезпечаване и събиране на вземанията е установено, че дружеството не притежава открити банкови сметки и ценни книжа, нито движимо и недвижимо имущество и задълженията са категоризирани като несъбираеми.

За да потвърди РА директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.

19, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че за периода, за който е ангажирана отговорността, П.М. е имал качеството управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, организирал е и е ръководил дейността му и е осъществявал ефективно дейност от името на „М.“ ЕООД – сключвал е сделки, подписвал е фактури, счетоводни и платежни документи. Прието е, че съзнателно са укрити определени обстоятелства от страна на М., изразяващи се в това, че същият знаейки за установената липса на цигари, подписвайки инвентаризационния опис и за възникнало задължение за начисляване на косвен данък по реда на чл. 79, ал.

3 ЗДДС, не е извършил такова начисляване и не е декларирал реалния размер на дължимия данъчен резултат за периода м. 12.2016 г. Счита, че тези задължения се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на РА, с които същите са вменени на дружеството. По отношение на причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци от „М.“ ЕООД, органите по приходите и решаващият орган са приели, че същата се явява недекларирания протокол по чл.

79, ал .4 ЗДДС, който е следвало да се състави за липсващите стоки, както и че преди приключване на ревизионното производство през 2017 г., П.М. е прехвърлил дружествените си дялове на трето лице – Г.а.м., с което е възпрепятствал събирането на ДДС.

По делото са разпитани свидетелите С.Д. и Д. М..

Първият посочва, че в периода 2014-2016 г. е работил като дистрибутор на цигари и е извършвал курсове от гр. Пловдив до гр. Велинград. Твърди, че е доставял цигари на „М.“ ЕООД по подадена заявка, като е работил само с Д. М. и не знае за установената липса. Заявява, че не е виждал и не познава П.М..