Решение № 727 от 04.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 2754/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 10563/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, е отхвърлен предявеният от Р. А. С. иск с правно основание чл.23, ал.2 СК - за признаване по отношение на А. Г. С., че ищецът е собственик на 75 % от недвижим имот, представляващ апартамент № 35 и подземен гараж № 30, находящи се в ***. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение и 3 450 лв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. А. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че получените от него суми, като личен дял по силата на решение на РС-Варна, са по – малки в сравнение с държавната такса, която е осъден да заплати. Счита, че това разрешение не кореспондира с решение по гр. д. № 4084/1993 г., 11 състав на ВРС, по силата на което В. А.

М. е осъдена да заплати на останалите съделители, включително на жалбоподателя, суми по 160 000 лв. за уравняване на дела му от наследствения имот в пари, заедно с 1 520 лв. – обезщетение за ползването на имота, ведно със законната лихва, на основание чл.288, ал.4, пр.1 ГПК (отм.). и законната лихва от влизането на решението в сила до окончателното плащане.

Действително е осъден да заплати обезщетение за извършените подобрения в делбения имот в размер на 3 450 лв. и окончателна държавна такса в размер на 6 538 лв., които е заплатил. Счита, че това обстоятелство не променя факта на 1 получената от него сума в размер на 160 000 лв. – обстоятелство, което не е съобразено от решаващия съд. Същият не е съобразил и представеното по делото УП 3 и ведомост за заплащане на обезщетение при пенсиониране в системата на МВР, от които се установява, че за времето до пенсионирането му пред 1998 г. е работил в системата а МВР, за което е получавал ежемесечно трудово възнаграждение, с което е осигурявал издръжката на семейството му.

След пенсионирането му е получавал пенсия, с която е продължил да задоволява нуждите на семейството му. Счита, че полученият от него доход от командировъчни и възнаграждението, което е получавал съставляват допълнителен личен доход, който е използван за задоволяване нуждите на семейството. Излага съображения, че необосновано решаващият съд е приел, че средствата, вложени за купуване на процесните имоти съставляват съпружеска имуществена общност, а не негово лично имущество. По делото е установено, че извън работната заплата в МВР е получавал командировъчни, в качеството му на наблюдател на мисията на ООН в Босна и Херцеговина в периода 08.04.1996 г. – 04.10.1997 г., за което е получил сумата от 49 320 щ. д.

Тези суми са получени от него за задоволяване на нуждите му по време на пребиваването му в мисията и не са влог, а лични средства, които е спестил за това време. По делото е установено, че ответницата не е работила, макар да е била трудоспособна, а е полагала грижи за децата. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е лично имущество полученото от него обезщетение при пенсиониране в размер на 10 275 лв., както и сумите от командировъчни разходи над 155 000 щ. д. до пенсионирането му през 1998 г. цялата му заплата като служител на МВР била превеждана на разплащателна сметка, от която са заплащани всички имоти и са покривани нуждите на семейството. Счита, че тъй като тези средства са придобити извън регулярното му трудово възнаграждение и получавана пенсия, то те са спестени и представляват лично имущество. Тези средства са вложени изцяло в закупуване и довършване на процесните имоти, като продажната им стойност е платена изцяло с тези средства в щ. д., съгласно представените по делото разноски и като стойност се припокриват изцяло с приетите по делото експертни заключения. Ответницата не е имала приходи в чужда валута. В нарушение на процесуалния закон решаващият съд е извършил справка в НБД „Население“, която не е докладвана на страните. Счита, че не е доказано по надлежния ред дали децата са живели при родителите си и дали те са се грижили за тях. В нарушение на процесуалния закон по делото са разпитани свидетели, при липса на изразено съгласие от негова страна. Независимо от това свидетелите не са дали показания с какви средства са закупени процесинте имоти. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А. Г. С., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, включително решението на РС-Варна. Счита, че получаваните от ищеца трудови доходи не съставляват лично имущество. Поддържа, че ищецът не е доказал по делото, че е вложил лични средства при покупката на процесните имоти. Вложените от ищеца средства в покупката на имотите се компенсират от приноса на ответницата, изразяващ се в полагане на грижи за децата и 2 работа в домакинството, в което ответникът не е участвал или помагал.

Изготвената справка от НБД „Население“ не е единственото доказателство относно редените през време на брака деца. Освен това изготвената справка е докладвана по делото и е приета като доказателство без възражения от жалбоподателя. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.23, ал.2 СК, което съответства на чл.21, ал.2 СК от 1985 г. (отм.). Ищецът твърди, че през 2020 г. бракът му с ответницата е прекратен с развод. През време на брака им е закупен апартамент № 35 и подземен гараж № 20, находящи се в ***.

Значителна част от имота е придобита с негово лично имущество от командировъчни при работа в международна организация, трансформация на получен дял от наследство и изплатено обезщетение при уволнение. Счита, че 75 % от имота са негова лична собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае, че е собственик на 75 % от горепосочените имоти.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че брака им е прекратен с развод, както и че през време на брака им са придобили процесните имоти. Оспорва заявената в исковата молба трансформация на лични средства. Поддържа, че имотите са придобити в резултат на съвместен принос. Нейният принос се изразявал във влагане на средства, труд и работа в домакинството. Родителите й са участвали с лични средства в размер на 3 000 лв. за покупката на имотите. В периода 2003 г. – 2005 г. са водени дела срещу продавача на имотите, по които е постановено решение за заплащане на 12 000 щ. д. за двама имота, представляващи обезщетение за забавено изпълнение по предварителните договори. Счита, че с тази сума следва да се намали продажната цена на имотите. Те са придобити 10 години след сключване на брак между страните. През това време ответницата изцяло е полагала усилия за домакинството и децата им. Твърди, че е работела като технически сътрудник в Национална разузнавателна служба със заплата 1 200 лв. – 1 400 лв. в периода преди закупуването на имотите. Пенсионирала се през 2008 г. През време на брака им тя осигурявала е осигурявала значителна част от общите за семейството средства. Оспорва влагане на описаните в исковата молба средства при покупката на процесните имоти. Твърди, че вложените средства са в режим на съпружеска имуществена общност. Представените по делото фактури на името на ищеца не удостоверяват, че средствата, платени по тях, са лични на ищеца. твърди, че е плащала консумативите за апартамент № 43, находящ се в ***, който съставлява семейното жилище на страните. Паричните задължения да общото им домакинство често са били поемани изцяло от ответницата – заплащала всички консумативи за жилището, разходите за храна на семейството.

Поддържа, че имотите са закупени изцяло със средства от общия бюджет на семейството, за които ответницата е допринесла, а не са вложени лични средства на ищеца. Считано от 2014 г. ищецът работел в Украйна. При идването си в България са живеели в отделни домакинства На 18.06.2021 г. са сключили договор за замяна на недвижими имоти, по силата на който ищецът 3 е прехвърлил на ответницата своята 1/2 ид. ч. от апартамент № 74А, находящ се в ***, а ответницата е прехвърлила своята 1/2 ид. ч. от от горепосочения апартамент № 43. Така съсобствени между страните са останали единствено процесните недвижими имоти. Ищецът претендира половината от разноските за имотите, като по този начин признава равните квоти в съсобствеността.

Счита, че не са налице предпоставките за трансформация на лично имущество.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 30.08.2022 г. ищецът е уточнил, че с договор за покупка от строител апартамент № 35 в ***, бл.38, е купен за сумата от 21 5050 щ. д. в левова равностойност по курса в лева към момента на сключване на договора. С договор за покупка от строител гараж № 20 в ***, бл.38, е купен за сумата от 5 086 щ. д. в левова равностойност по курса в лева към момента на сключване на договора. По нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 40, том 3, рег. № 8467, дело № 372/2005 г. платената сума е 7 045 лв. Размерът на придобитите средства като командировъчни за работа в ООН е 12 488, 67 щ. д. По силата на решение, постановено по гр. д. № 4084/1993 г. е придобил наследствен дял от недвижимо имущество – 160 000 лв. Изплатеното му обезщетение при уволнение е 10 275 500 лв. Общата стойност на процесния апартамент, гараж и идеални части е 27 993 449 лв. Размерът на вложените лични средства по курса на долара към момента на сделката е 21 000 000 лв., което съставлява 75 % от тяхната стойност. С оглед на това претендира 75 % от процесното имущество. Така ищецът е уточнил на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, вложени при закупуването му (решение № 140 от 23.11.2020 г. по гр. д. № 617/2020 г. на ВКС, ГК, І ГО).

С нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 5, том LLLLXXXIX, дело № 46982/1997 г. от 19.12.1997 г. „Интертайм Континентал“ АД е продал на Р. А. С. правото на строеж за следния недвижим имот: апартамент № 35, на първи жилищен етаж, вх.В, със застроена площ от 81, 43 кв. м., състоящ се от две спални, дневна-столова, кухненски бокс, зимна градина, баня с тоалетна, тоалетна, две тераси, с посочени съседи, заедно с мазе № 35, с площ от 3, 57 кв. м., с посочени съседи, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата, която ще бъде построена в ж. к. „***“, с площ 1 925 кв. м., съставляващо парцел № III-1531, в кв.23а по плана на гр.

София, ж. к. „***“, за сумата от 4 000 000 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в груб строеж № 44, том II, рег. № 509, дело № 48/1998 г. от 03.12.1998 г., „Интертайм Континентал“ АД е продал на Р. А. С. подземен гараж № 20, находящ се в сутерена на масивна жилищна сграда в гр. София, ж. к. „***“, със застроена площ от 16, 46 кв. м., с посочени съседи, заедно с 2, 99 % ид. ч. от общите части и от правото на строеж върху дворно място с площ от 1 925 кв. м., съставляващо парцел № III-1 531 от кв.23а по плана на гр. София, , м.