Решение № 3 от 10.01.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Враца, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. А.а-Методиева като разгледа докладваното от Евгения Г. С. Въззивно гражданско дело № 20211400500299 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 267496/26.04.2021 г., подадена от Е. С. С. и Т. С. С. против Решение № 260202/06.04.2021 г. по гр.д.№ 9/2020 г. по описа на Районен съд-Враца.

В жалбата се поддържа, че решението е изцяло неправилно и е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

- неоснователен отказ за допускане на ДНК експертиза, който е довел до възпрепятстване доказването на направеното от ищците оспорване на произхода на Д.

С. С. от С. К. С.;

- обосноваване на съдебния акт с противоречиви официални документи, без да се излагат мотиви кои от тях и защо се кредитират от съда;

- даване ход на делото в открито с.з. на 17.12.2020 г., въпреки направеното от ищеца Е.С. искане за отлагане на делото, представения болничен лист и фактът, че не е имал процесуален представител, което е довело до приемане на съдебно-почеркова експертиза, която по-късно е оспорена от ищците;

- липсата на мотиви в съдебния акт по възражението на ищците за несъответствие между представения от кмета на с.*** Акт за граждански брак № 1/26.12.1983 г. и представения такъв акт от ищеца Е.С., сниман от актовата книга на с.***;

1

- липсата на мотиви в съдебния акт по наведените от ищците доводи, че представените по делото лични картони на С. К. С., Л. Ц. С. и Д. С. С. не съдържат съществени реквизити и са преработвани, поради което не следва да бъдат кредитирани като доказателства;

- неоснователен отказ за допускане на повторна и допълнителна комплексна съдебно-техническа и почеркова експертиза, въпреки различието в съдържанието на представените по делото документи;

- безкритично изключване от доказателствения материал по делото на представените от ищците удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно и необосновано в частта, в която се допуска делба при еднакви квоти и съделители по отношение на всички делбени имоти, без да се обсъдят свидетелските показания, от които се установява, че поземленият имот с идентификатор 500.360, находящ се в с.***, с площ 3 384 кв.м. и част от построените в него сгради с идентификатори 500.360.1 и 500.360.8 са били собственост на К. Д. С., а друга част от сградите в имота с идентификатори 500.360.5, 500.360.6, 500.360.10 4 500.360.11. са били построени и са собственост на сина му С. К. С..

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по събиране на доказателства, като след изясняване на спора от фактическа страна да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба при следните условия:

1. На имоти, останали в наследство от К. Д. С., представляващи УПИ І и УПИ ХІІІ, кв.42 по плана на с.***, общ.Криводол и съставляващи поземлен имот с идентификатор 500.360, с площ 3 384 кв.м., при граници: ПИ 500.361 на И. Г. С. и ПИ 500.371 на Ц. В. Б., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 75 кв.м., с идентификатор 500.360.1 и паянтова селскостопанска сграда, с площ 55 кв.м. с идентификатор 500.360.8, при съделители и квоти на участие в делбата: Б. К.

Г. – ½ ид.ч., Е. С. С. – 1/6 ид.ч., Т. С. С. – 1/6 ид.ч. и Л. Ц. С. – 1/6 ид.ч.;

2. На имоти, останали в наследство от С. К. С., застроени в описания поземлен имот и представляващи двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 100 кв.м. с идентификатор 500.360.5, двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 76 кв.м. с идентификатор 500.360.6, паянтова стопанска сграда, с площ 11 кв.м., с идентификатор 500.360.10 и двуетажна паянтова селскостопанска сграда, с площ 22 кв.м., с идентификатор 500.360.11, при съделители и квоти на участие в делбата: Е. С. С. – 1/3 ид.ч., Т. С. С. – 1/3 ид.ч. и "Силедо" ЕООД– 1/3 ид.ч.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.П.С., като пълномощник на Б. К. Г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че исканията на ищците са правени многократно пред районния съд и по 2 същите има произнасяне. Иска се решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

В същия срок е постъпил и отговор на жалбата от "Силедо" ЕООД и Л. Ц. С., чрез пълномощника им адв.М.М.. Въззиваемите считат, че не са налице сочените от въззивниците пороци на първоинстанционното решение и че въз основа на законосъобразно събран доказателствен материал, при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила, районният съд е достигнал до обоснован и правилен краен извод за допускане на съдебна делба. Намират, че правилно са определени правата на съделителите, като развиват подробни фактически и правни съображения в тази насока. Навеждат доводи, че ищците не са доказали твърдението си, че С. К. С. е придобил по давностно владение поземления имот и част от построените върху него сгради, както и твърдението, че тези сгради са построени без принос от Л. Ц. С.. Считат за неоснователни наведените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Молят за потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, както и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от Е. С. С. и Т. С. С. с иск за делба на наследствени недвижими имоти.

В исковата молба с вх.№ 87/03.01.2020 г., както и в допълващата я молба с вх.

№ 3617/24.02.2020 г., се сочи, че наследници на К. Д. С. към момента на откриване на наследството му – 09.07.2006 г. са били неговата преживяла съпруга Е. В. С., починала на 31.12.2018., дъщеря му Б. К. Г. и синът му С. К. С., починал на 14.08.2017 г.

Посочва се, че към момента на откриване на наследството на С. К. С. негови наследници са били втората му съпруга Л. Ц. С., синовете му от първия брак Е. С. С. и Т. С. С., както и синът му от втория брак Д. С. С., починал на 06.06.2019 г. Сочи се също, че към момента на откриване на наследството на Д. С. С. негов законен наследник е майка му Л. Ц. С.. В исковата молба се прави оспорване на произхода на Д. С., като се твърди, че същият не произхожда от С. К. С..

Твърди се, че на 30.01.2018 г. с договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД Л. Ц. С. и Д. С. С. са продали на "Силедо" ЕООД, представлявано от управителя Д.

С. С., наследствените си права от общия им наследодател С. К. С., като договорът е 3 вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 432, дв.вх.рег.№ 432, том І, акт 92 на 30.01.2018 г. С решение от 25.04.2019 г. Общото събрание на дружеството е приело като съдружник Л. Ц. С., която е внесла като апортна вноска недвижимо имущество; увеличен е капитала на дружеството от 500 лв. на 300 500 лв.; вписан е нов съдружник – Л. Ц. С., която притежава 30 000 дяла на стойност по 10 лв.

В исковата молба се твърди, че УПИ І-360 в кв.42 по кадастралния и регулационен план на с.***, общ.Криводол, първият одобрен със Заповед № 56/1996 г., а вторият одобрен със Заповед № 142/1996 г., идентичен с част от бивш парцел І-145 в кв.51 по регулационния план на с.***, одобрен със Заповед № 356/1932 г., е записан на К. Д. С.. Посочва се, че няма съставени документи за собственост, но върху този имот е било установено владение още преди 1932 г., като общият наследодател К. Д. С. и синът му С. К. С. са владели съвместно този имот. В допълнителна молба, представена в с.з. на 20.08.2020 г. ищците въвеждат нови твърдения относно владението на поземления имот, според които владението е започнало на 01.01.1926 г. от С. И. С., починал през 1979 г., и е продължено от неговия низходящ К. Д. С., който е придобил собствеността върху имота по силата на наследяване и на давностно владение. По отношение на постройките в имота в исковата молба се твърди, че преди 07.04.1987 г. в имота са били изградени една двуетажна масивна жилищна сграда с площ 75 кв.м. и три паянтови стопански сгради, а до 31.03.2001 г. са били построени още две масивни жилищни сгради с площ 100 кв.м. и 76 кв.м., като тези строежи са търпими и не подлежат на премахване. Впоследствие с уточняващата молба от 24.02.2020 г. се конкретизира, че двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 500.360.5 и площ 100 кв.м., както и двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 500.360.6 и площ 76 кв.м., са построени до 1993 г., а паянтовата стопанска сграда с идентификатор 500.360.10 и площ 11 кв.м. и двуетажната паянтова стопанска сграда с идентификатор 500.360.11 и площ 22 кв.м., са били индивидуална собственост на С. К.

С.. Твърди се, че тези сгради са построени и владени само от С. К. С., без участието на баща му К. Д. С. и сестра му Б.К. С., както и без принос на Л. Ц. С., тъй като няколко години след сключването на брака между С. К. С. и втората му съпруга Л. Ц. С. двамата са се разделили и съжителството им е било само формално, без съпругата да има принос в изграждането на сградите с труд, средства, работа в домакинството или грижи за децата. В депозираната молба в с.з. на 20.08.2020 г. се конкретизира, че К. Д.

С. е в периода 1960 г.-1981 г. е владял и придобил по давност двуетажната масивна жилищна сграда с площ 75 кв.м. и паянтова стопанска постройка с площ 55 кв.м., както и че през 1988 г. той е отстъпил безвъзмездно право на строеж в полза на сина си С. К.

С., който по време на фактическа раздяла с Л.С. е построил със свои средства останалите сгради и е упражнявал владение върху същите само за себе си.

При така изложените твърдения се иска да бъде допусната съдебна делба, както следва:

4

1/ На имоти, останали в наследство след смъртта на К. Д. С., починал на 09.07.2006 г., и представляващи:

- поземлен имот с идентификатор 500.360, за който са отредени УПИ І и УПИ ХІІІ в кв.42 по регулационния план на с.***, общ.Криводол, одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Община Криводол, с площ 3 384 кв.м., при граници: ПИ 500.361 на И. Г. С., землищна граница и ПИ 500.371 на Ц. В. Б.;

- двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 500.360.1, с площ 75 кв.м., построена в описания поземлен имот;

- паянтова селскостопанска сграда, с идентификатор 500.360.8, с площ 55 кв.м., построена в същия имот.

Иска се делбата на тези имоти да бъде допусната между Е. С. С., Т. С. С., "Силедо" ООД и Б. К. Г., при следните права: 3/6 ид.ч. за Б. К. Г. и по 1/6 ид.ч. за Е. С.

С., Т. С. С. и "Силедо" ООД.

2/ На имоти, останали в наследство след смъртта на С. Д. С., починал на 14.08.2017 г., и представляващи:

- двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор 500.360.5, с площ 100 кв.м., построена в описания поземлен имот;

- двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор 500.360.6, с площ 76 кв.м., построена в същия имот;

- паянтова стопанска сграда, с идентификатор 500.360.10, с площ 11 кв.м., построена в същия имот;

- двуетажна паянтова стопанска сграда, с идентификатор 500.360.11, с площ 22 кв.м.

Иска се делбата на тези имоти да бъде допусната между Е. С. С., Т. С. С. и "Силедо" ООД при равни права – по 1/3 ид.ч.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. К. Г., която признава обстоятелството, че страните са наследници на К. Д. С., починал на 09.07.2006 г. Изразява становище, че общият наследодател е бил собственик на описаните в исковата молба имоти. Заявява, че желае да бъде допусната съдебна делба на имотите, като й бъде определен дял в размер на ½ ид.ч.