Определение № 251 от 16.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. *****, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000080 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предевид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от гр.***** срещу определение № 53 от 10.01.2024г. по търг.дело № 582/22г. по описа на Окръжен съд – *****, с което молбата им за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно.

Оспорва се извода на съда, че притежаваните от тях дялове от търговски дружества, за които няма данни за липса на дейност, са потенциален източник на средства, които биха им позволили да заплатят дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 2 347.09лв.

Твърдят че съдът не е обсъдил подробно съдържанието на представената от тях декларация, както и другите доказателства установяващи че двамата осигуряват издръжка на три души – на себе си и детето им с общ месечен доход от 811лв. Сочат, че ако съдът е счел че имуществената декларация е непълно, то е следвало да изиска допълването и. Твърдят че съдът не може да изведе извода си на предположение за възможностите им да полагат труд и да реализират доход от дружествата, в които притежават дялове. Позовава се на финансовите отчети на дружествата за 2022г. за това, че те не осъществяват търговска дейност. Сочат че Х. има и други задължения в размер на 1

775 040.93лв., за които е наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове в две от дружествата. Твърдят че не разполагат със средства и за тях отсъства всякаква възможност да заплатят дължимата за въззивно обжалване държавна такса.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което молбата им за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване да бъде уважена.

Насрещната страна по частната жалба „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 582/22г. по описа на ВОС е образувано по установителен иск след заповедно производство на „Юробанк България“ АД срещу М. Л. С. и П. С. Х. и по делото е постановено първоинстанционно решение, с което искът на банката е уважен до размера на сумите:

112 646.96лв. - дължима главница, 2 188.55лв. - възнаградителна лихва, 1 269.06лв. – лихва за забава и сумата 31.50лв. - такси, всички суми по договор за кредит. Срещу постановеното решение, в частите му, с които установителните искове са уважени от М. Л. С. и П. С. Х. е подадена въззивна жалба. За отстраняване на нередовностите на въззивната жалба им е указано да представят доказателства за внесена дължима по делото държавна такса в размер на сумата 2 347.09лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на въззивниците за освобождаване от внасяне на дължимата по делото държавна такса.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му 2 състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай държавната такса е в размер на 2 347.09лв.

Видно от представената с молбата декларация по чл.83 ал.2 от ГПК жалбоподателката С. е на 45 години, не е в брак, живее на семейни начала с Х., заедно осигуряват издръжката на 3 души, месечните и доходи са в размер на 611лв. от заплата, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, притежава заедно с Х. жилище с площ от 58 кв.м. в гр.***** и лек автомобил Фиат, производство 2008г., запориран, притежава дялове в търговски дружества на стойност 200лв., не е декларирано получаването на дивиденти, не притежава парични влогове, здравословното и състояние и това на членовете на семейството не налага разходи. Видно от представената с молбата декларация по чл.83 ал.2 от ГПК жалбоподателят Х. е на 50 години, не е в брак, живее на семейни начала със С., заедно осигуряват издръжката на 3 души, месечните му доходи са в размер на 200лв. от заплата, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, притежава заедно със С. жилище с площ от 58 кв.м. в гр.***** и лек автомобил Фиат, производство 2008г., запориран, притежава дялове в търговски дружества на стойност 200лв., не е декларирал получаването на дивиденти, не притежава парични влогове, здравословното му състояние и това на членовете на семейството не налага разходи.

С оглед на така събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за въззивниците С. и Х. е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата по делото за въззивно обжалване държавна такса.

По отношение на притежаваните дялове от търговски дружества:

Представените с частната жалба писмени документи съответстват на документи, представени в търговския регистър по партидите на дружествата.

Действително само по отношение на едно от дружествата „Дейтайм“ ЕООД, 3 еднолична собственост на Х., е представена декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗС че дружеството не е осъществявало дейност пред 2019г. По отношение на другите три – „Макстайм“ ЕООД, „ПСМ БГ“ ЕООД и „Колидж Груп“ ЕООД са заявени за обявяване счетоводни баланси към 31.12.2022г., сочещи на притежавани от дружествата активи, включително и дълготрайни, наличие на задължения. По отношение на „Колидж Груп“ ЕООД видно от баланса, представен в съкратен вариант, собственият капитал е положителна величина, в размер надхвърлящ основния капитал на дружеството. За това че „Колидж Груп“ ЕООД извършва дейност свидетелства и осигуряването на едноличния му собственик Х. от дружеството през 2023г., установено от представената от ТД на НАП ***** справка от 09.01.2024г. Видно от тази справка и по отношение на двамата жалбоподатели няма данни за осигуряване и изплатени други доходи и доходи по извънтрудови правоотношения.

От допълнително събраните от въззивния съд писмени документи по отношение на „Колидж Груп“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Х. годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г. се установява, че дружеството е декларирало счетоводен финансов резултат загуба като разлика между общи приходи и разходи. В допълнително представените счетоводни баланси на дружеството към 31.12.2022г. и към 31.12.2023г. по групи и статии към разделите също се установява че дружеството и към края на двете години е с финансов резултат загуба съответно 11 000лв. към 31.12.2022г. и 76 000лв. към 31.12.2023г.

С оглед на така установеното и при липсата на доказателства за положителен финансов резултат от извършваната стопанска дейност на дружествата, чиито еднолични собственици са частните жалбоподатели, и съответно за изплатени и получени от тях доходи от дивиденти, при преценката по реда на чл.83 от ГПК съдът намира, че предполагаем доход от тази дейност не може да бъде взет предвид при преценката по чл.83 от ГПК.

Установените с двете декларации месечни доходи на частните жалбоподатели, неопровергани от изисканите данни от НАП, са в общ размер на сумата 811лв., която е недостатъчна за осигуряване на издръжка и за заплащане на дължимата по делото държавна такса.

Предвид на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 53 от 10.01.2024г. по търг.дело № 582/22г. по описа на Окръжен съд – ***** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от гр.*****, ответници по търг.дело № 582/22г. от внасяне на дължима по делото за въззивно обжалване държавна такса в размер на сумата 2 347.09лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5