Определение № 4240 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4240 гр. Варна, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501651 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47199/12.06.2026г., подадена от Г.

Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, чрез пълномощник адв.

Д. Н. К., член на АК – Русе, срещу Решение № 2106/28.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110109025/2025 г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, срещу В. Д. С., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН **********, за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.388.1.3 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, **********, със застроена площ 36.32 кв. м., състоящ се към настоящия момент от: входно антре, баня-тоалет, стая с кухненски бокс и преходна стая от дневната, като с отделен вход е изградено складово помещение и избено помещение под едната стая, при граници: на същия етаж: **********.388.1.2, под обекта: няма, над обекта: няма, заедно с 0.33 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 2023 в кв.

100 по плана на 28-ми подрайон на гр. Варна, към настоящия момент ПИ с идентификатор **********.388, при следните квоти: по 1/4 ид. ч. за всеки един от четиримата съделители.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в 1 обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивницата поддържа, че районният съд неправилно е приел за доказано, че ответницата Д. Д. Г. е придобила по давност чуждите 3/4 идеални части от процесния имот. Твърди се, че не са доказани действия, с които Д. Г. да е обективирала спрямо останалите съсобственици, и в частност спрямо Г. Г., намерение да владее техните идеални части за себе си. Въззивницата оспорва и твърдяното от ответната страна плащане на сумата 5000 лв. (2 556,46 евро), както и твърденията за устна уговорка между страните, че след това плащане Г. Г. няма да има претенции към процесния имот. Поддържа, че липсват писмен документ, разписка, банков документ, нотариален акт или друг документ, който да установява прехвърляне, отказ или валидно разпореждане с наследствената идеална част. Излага довод, че устна уговорка и твърдяно предаване на сума не могат да заместят изискуемата от закона форма за разпореждане с вещни права върху недвижим имот. Оспорва се изводът на районния съд, че началният момент на твърдяното давностно владение е през 2010 г. Според въззивницата този момент е изведен от свидетелски показания и фактури, без вещото лице да е установило категорично годината на извършване на ремонтните дейности. В жалбата се поддържа, че фактурите от 2010 г. не доказват сами по себе си, че материалите са вложени именно в процесния имот, нито че ремонтът е извършен именно през 2010 г. Навежда се и оплакване, че в първоинстанционното производство била оспорена истинността на фактурите, но не било открито производство по чл. 193 ГПК.

Въззивницата счита за неправилен и отказа на първата инстанция да допусне повторна, евентуално тройна съдебно-техническа експертиза относно периода на извършване на ремонтните дейности. Наведени са и оплаквания за едностранчива оценка на свидетелските показания, включително че районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д. С. В. и Бисер Севдалинов Тотев, без да обсъди с необходимата критичност обстоятелството, че същите са осъждани за престъпления, свързани с наркотични вещества. С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъде допусната съдебна делба на процесния имот между четирите съделителки при квоти по 1/4 идеална част за всяка от тях. Претендират се и разноски за въззивната инстанция.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх.№ 57971/20.07.2026г. на въззивната жалба от въззиваемите В. Д. С., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Д. А. АК-Варна, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна.

Въззиваемите поддържат, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Въззиваемите излагат, че по делото е доказано, че Д. Г. е придобила по наследство 1/4 ид. ч. от процесния имот, а останалите 3/4 ид. ч. — чрез придобивна давност, упражнявана от 2010 г. Поддържат, че от съвкупността на доказателствата се установяват трайно установяване на Д. Г. в имота, извършване на основен ремонт, устна уговорка между наследниците, плащане на сумата 5000 лв. (2 556,46 евро) на Г. Г., липса на противопоставяне и явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение за срок над 10 години.

Въззиваемите оспорват доказателствените искания на въззивницата.

Поддържат, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Според тях приетата съдебно-техническа експертиза е пълна, ясна и компетентна, а фактурите не са били надлежно оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Претендират се разноски за въззивно производство.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания: да бъде допусната повторна, евентуално тройна съдебно-техническа експертиза; въззиваемите да бъдат задължени да представят оригиналите на фактурите, на които се позовават, както и да представят доказателства за действителното плащане на фактурите и връзката им с процесния имот;

По искането за повторна, евентуално тройна СТЕ:

В първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, която е дала заключение относно състоянието на имота, извършените ремонтни дейности и съответствието им с материалите по представените фактури.

Обстоятелството, че вещото лице не може по външен оглед да определи точната година на ремонта, не обуславя непълнота, неяснота или необоснованост на заключението. Началният момент на ремонта подлежи на съвкупна преценка с всички доказателства по делото. Не са налице основания по чл. 201 ГПК за повторна експертиза. Искането за тройна експертиза също е 3 неоснователно, тъй като липсват противоречиви експертни заключения или особена техническа сложност, налагаща колективно изследване. Предвид изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.

По искането за представяне на оригиналите на фактурите:

В първоинстанционното производство процесуалният представител на ищцата е заявил общо оспорване на истинността на фактурите, представени с отговора на исковата молба. От съдържанието на изявлението и последвалите доказателствени искания обаче е видно, че спорът е насочен не към авторството, а към това дали описаните във фактурите материали и дейности са вложени именно в процесния имот и дали ремонтът е извършен през твърдения период. Тези обстоятелства касаят доказателствената стойност и относимостта на фактурите, а не тяхната истинност по смисъла на чл. 193 ГПК. Пред първата инстанция не е било направено изрично и конкретно искане по чл. 183 ГПК за представяне на оригиналите на фактурите. Ето защо и искането, направено за първи път с въззивната жалба, не попада в хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, доколкото не са наведени нови обстоятелства, нито процесуално нарушение на първата инстанция, препятствало страната своевременно да заяви искането си. Предвид изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.

По същите съображения следва да се остави без уважение и искането за представяне на доказателства за плащане на процесните фактури.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 47199/12.06.2026г., подадена от Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, чрез пълномощник адв. Д. Н. К., член на АК – Русе, срещу Решение № 2106/28.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110109025/2025 г. по описа 4 на Варненски районен съд, 46 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, срещу В. Д. С., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН **********, за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.388.1.3 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, **********, със застроена площ 36.32 кв. м., състоящ се към настоящия момент от: входно антре, баня-тоалет, стая с кухненски бокс и преходна стая от дневната, като с отделен вход е изградено складово помещение и избено помещение под едната стая, при граници: на същия етаж: **********.388.1.2, под обекта: няма, над обекта: няма, заедно с 0.33 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 2023 в кв. 100 по плана на 28-ми подрайон на гр.

Варна, към настоящия момент ПИ с идентификатор **********.388, при следните квоти: по 1/4 ид. ч. за всеки един от четиримата съделители.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивницата Г. Д. Г. за: допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, в евентуалност тройна съдебно-техническа експертиза; за задължаване на ответниците да представят оригинали на фактурите, на които се позовават, както и доказателства за заплащането им.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected] . Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.

5

Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6