Решение № 20750 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20750 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110123460 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. А. Ч. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 565676 от 11.05.2023 г. поради противоречието му със закона.

В условията на евентуалност на предявения главен иск са предявени кумулативно съединени искове по: чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави на клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на такса, описана в Приложение № 4 към договора.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в условията на последващо обективно кумулативно съединяване с първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2564,46 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор за паричен потребителски кредит.

В условията на евентуалност на предявения главен насрещен иск, е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника по насрещния иск М. А.

Ч. да заплати на ищеца по насрещния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 2564,46 лева, 1 представляваща предоставена на потребителя сума без основание /в случай че съдът достигне до извод за недействителност на договора за кредит/.

По първоначално предявените искове:

Ищецът М. А. Ч. твърди, че на 11.05.2023 г. сключила с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД договор за потребителски кредит № 565676. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 3500 лв., срещу задължение да върне на кредитодателя дължимата сума на 24 месечни вноски.

Размерът на погасителната вноска бил уговорен на 449,63 лева, годишният лихвен процент бил в размер на 49 %, а размерът на ГПР - 38,24 %. Между страните било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение за кредита, като за неизпълнението на това задължение било уговорено заплащането на неустойка в размер на 5626,44 лева, посочена в погасителния план и разпределена за плащане заедно с всяка погасителна вноска. Наред с това била начислена и допълнителна такса от 99,84 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка и допълнителна такса не били включени при изчисляване на дължимия ГПР, както и липсвали условия за прилагане на договорения лихвен процент. Сочи, че посочването на дължимия ГПР е неясно, като липсвало ясно разписана методика при формирането му. Счита, че като не са включени всички компоненти в дължимия ГПР, се стига до заобикаляне на закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максималния размер на ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.

В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен, предявява иск за обявяване недействителността на отделни клаузи от договора. Счита за недействителни на разпоредбите от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на допълнителна такса, описана в Приложение № 4 към договора. Сочи, че сумите неправилно не са включени в изчисляването на ГПР, като освен това предвиждането им водело до накърняване на добрите нрави, представляващо друго основание за недействителността им. Относно допълнителната такса сочи, че начисляването и е изрично забранено с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално - на изрично оспорените договорни клаузи. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са 2 налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че уговорената неустойка отговаря на присъщите й функции и не излиза от техните предели. Намира, че посочените от ищеца суми не следва да са включени при формирането на ГПР, като излага подробни съображения. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните.

Относно описаната в Приложение № 4 допълнителна такса, сочи че не противоречи на закона, тъй като не е свързана с усвояване или управление на кредита, като същата се събирала от всички заявители за кредит. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан от страните договор за предоставяне на паричен заем № 565676/11.05.2023 г., Приложение №1, №4 и №5 към него и погасителен план към него, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като заемодател, и М. А. Ч., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 24 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 450,00 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е 11.05.2025 г. В договора е посочено, че годишната лихва за ползване на кредита е 38,34 %, а ГПР е 49 %, а общо дължимата сума по кредита (при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита) е 5164,56 лева.

Видно от Приложение № 4 към договора за кредит между страните е уговорена такса в размер на 99,84 лева за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит и за оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента, а видно от Приложение № 5 между страните е договорено в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 5164,56 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, като при непредоставяне на посоченото обезпечение длъжникът се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер на 7,71 лева за всеки ден на неосигурено обезпечение и да я заплаща на кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска. Сред изискванията към предоставеното обезпечение се посочва, че кредиторът има право по своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя, да изиска последният да осигури повече от двама поръчители за предоставения кредит, като всеки един от исканите поръчители следва да отговаря на следните условия: да бъде 3 лице над 20 години, да работи на безсрочен трудов договор, да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв., да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и да нямат неплатени задължения към кредитни и финансови институции или ако имат тяхната кредитна история да е със статус не по-лош от „редовен“, но въпреки това кредитодателят по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже предложените от кредитополучателя поръчители. На следващо място, в договора е посочено, че банковата гаранция, за да бъде валидно обезпечение, трябва да съдържа неотменимо и безусловно изявление на съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое задължение по договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя всички дължими суми от кредитополучателя в първия работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане от страна на кредитодателя и следва да покрива всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по настоящия договор.

По делото между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 4 към договора, не са включени при формирана размера на ГПР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 565676 от 11.05.2023 г., който противоречи на закона.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.08.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 31.10.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1) между тях е сключен договор за потребителски кредит № 565676 от 11.05.2023 г., по който ищецът е получил заемната сума; 2) в договора за кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в Приложение № 4 към договора, които не са включени при формирана размера на ГПР;

3) че до момента на предявяване на насрещната искова молба кредитопоучателката е 4 погасила задълженията от вноска № 1 до вноска № 8 включително съгласно погасителния план към договора.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело в чл. 1.2 от договора се посочва, че целта на предоставения договор за кредит е финансиране на лични нужди на кредитополучателя, съдът намира, че представеният по делото договор за заем № 565676/11.05.2023 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като заемодател, и М. А. Ч., е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.