Решение № 751 от 05.08.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Кюстендил, 05.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100115 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.358, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.357, ал.1 КТ, вр. чл.188, т.1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по искова молба, депозирана от П. М. Д. против ОУ „Проф. Марин Дринов“ – гр.

Кюстендил, ЕИК 000251771.

В исковата на молба се твърди, че страните били в трудови правоотношения, като ищецът заемал длъжността „старши учител в начален етап“. Твърди се, че със Заповед № 486/20.12.2022г. на Директора на ОУ „Проф. Марин Дринов“ – гр. Кюстендил на ищеца му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 и чл.187, т.1 ни т.8 КТ, заради виновно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното:

1/ на 16.11.2022г. ищецът в качеството му на работник не бил на работното си място, в това число не е присъствал в сградата и в района на последната, находяща се в гр. Кюстендил, бул. „Дондуков“ № 43, за времето от около 13:20ч. до 13:40ч., тъй като бил напуснал преждевременно работното си място около 13:20ч., по време на ча в III „В“ клас, който час е приключил в негово отсъствие в 13:40ч. съгласно графика на учебните часове, и така бил нарушил виновно трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1, предл.2 КТ – преждевременно напускане на работа;

2/ на 09.11.2022г. в час по „Технологии и предприемачество“ в III „В“ клас, във времето между 11:30ч. и 12:10ч. е проявил недопустимо отношение към ученика Ст. Л., изразяващо се хващане на шията, крещене и използване на обидни думи – „лигльо и глупак“, и така бил нарушил виновно трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.8, предл.2 КТ – уронване на доброто име 1 на работодателя, като това нарушение било станало известно на неограничен кръг от хора, в това число и на родителите на учениците от III „В“ клас, служители на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, служители на РУ на МВР – гр. Кюстендил, служители на Районна прокуратура – гр. Кюстендил.

Твърди се, че Заповед № 486/20.12.2022г. не съдържала задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, доколкото не била мотивирана: не било ясно с кое от двете вменени му деяние бил уронил престижа на работодателя и как го бил уронил; не бил уточнен времевия диапазон на преждевременното му напускане на работа. На следващо място, липсвало конкретно описание на действие, представляващо трудово нарушение със субективните и обективните му признаци, а това безсъмнено ограничавало правото му на защита, доколкото затруднявало възможността му да разбере за какво му е наложено дисциплинарно наказание. По отношение на твърдяното преждевременно напускане на работа се твърди, че ищецът бил получил устно разрешение от прекия си ръководител да напусне по-рано работното си място. На следващо място, налице било противоречие в мотивната част на заповедта и приложената правна норма, на основание на която заповедта е издадена, доколкото му било вменено, че имал грубо и неучтиво поведение спрямо дете, на което бил преподавал, а в същото време му било наложено наказание поради „уронване престижа на работодателя“.

Твърди се, че дори да се приемело хипотетично, че е извършено посоченото нарушение от ищеца, щяло да бъде налице „уронване престижа на предприятието“, а не на работодателя. Счита се, че не се било установило да е действал виновно, а вината била съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, доколкото изобщо не било извършено нарушение. Твърди се, че процесната заповед била издадена с оглед на подадена от М. Л. и Л. Л. /родителите на детето Ст. Л./ жалба от 11.11.2022г., един ден след като бил дал устни обяснения /на 10.11.2022г./ пред сформираната комисия от страна на директора на училището, тоест, жалбата на родителите била подадена след устното му изслушване с цел да обслужи процедурата по налагане на наказание спрямо ищеца. Твърди се, че ищецът не бил уронил престижа на работодателя, злепоставяйки последния пред трети лица, доколкото подадените от негова страна сигнали в РУ на МВР – гр. Кюстендил и РП – Кюстендил имали за цел само да защитят неговите права и интереси, което било и негово конституционно право. Ищецът винаги бил спазвал трудовата дисциплина, като твърди, че каквото и нарушение да му е било вменено с процесната заповед, не бил извършил нищо, което да е било в разрез с трудовите му задължения.

Искането съм съда е да отмени Заповед № 486/20.12.2022г. на Директора на ОУ „Проф. Марин Дринов“ – гр. Кюстендил като незаконосъобразна – постановена при неправилно приложение на материалния закон, а наложеното с нея дисциплинарно нарушение – за незаконно. Правят се доказателствени искания и се представят доказателства.

Претендират се разноски.

В срока на отговор на исковата молба по чл.131 ГПК е депозиран такъв от страна на ответника в производството, с който се оспорва предявения от 2 ищеца иск като неоснователен поради следните съображения, а именно:

На първо място, се възразява срещу фактическите обстоятелства и твърдения на ищеца, като изрично се посочва, че самият ищецът не отричал, че на 16.11.202г. преждевременно бил напуснал работното си място – последният му час за деня по „Организиран отдих и спор“. На следващо място, със Заповед № 309/16.11.2022г., на основание чл.193, ал.1 КТ, на ищеца му били поискани писмени обяснения относно конкретни нарушения, като заповедта била формулирана по разбираем начин и не могло да се поставело под въпрос идентичността на нарушенията, за които било поискано обяснения и тези, за които било наложено оспореното наказание. Спазена била разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, доколкото Заповед № 486/20.12.2022г. била мотивирана, а нарушението било описано с неговите обективни и субективни признаци. На следващо място, излагат се следните фактически обстоятелства, а именно, че с оглед на недопустимото поведение на ищеца спрямо ученика Ст. Л., проявило се на 09.11.2022г., бащата на ученика – Л. Л., посетил сградата на училището преди 09:00ч., на 10.11.2022г., с искане за среща с зам. директора по учебната дейност Г. Т.. Последната все още не била пристигнала в сградата на училището, поради което бащата бил отишъл в РУО – гр. Кюстендил, за да уведоми за случилото се между ищеца и неговия син. Служители на РУО – гр. Кюстендил уведомили директора на училището, поради което още на същия ден – 10.11.2022г. ищецът бил повикан за разговор с оглед изясняване на случая. На 11.11.2022г. била входирана жалба от М. Л. и Л. Л., както и жалба от още от девет лица – родители на ученици, учащи в III „В“ клас срещу поведението на ищеца спрямо Ст. Л. от 09.11.2022г., както и с оглед на цялото му поведение спрямо техните деца.

Самото дете Ст. Л. било споделило на учителя В. Н., както и на зам. директора Г. Т., че ищецът бил крещял, бил го хванал за шията и по този начин го бил завел да седне на мястото си, наричайки го „лигльо и глупак“.

На 15.11.2022г. била проведена анонимна анкета, спрямо ученици от III „В“ клас, резултатите от които били обобщени в протокол. С оглед на случилото се ученикът Ст. Л. не бил посещавал учебни занятия за периода от 14.11 до 18.11.2022г. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание всяка страна поддържа исковата молба, респ. отговора по нея.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Допълнително споразумение към трудов договор № 1139/14.09.2020г. страните са в трудово правоотношение.

Видно от Заповед № 486/20.12.2022г. на Директора на ОУ „Проф.

Марин Дринов“ – гр. Кюстендил на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 и чл.187, т.1 ни т.8 КТ, заради виновно нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187, т.1, предл.2 КТ – „напускане на работа“ и по смисъла на чл.187, т.8, предл.2 КТ – „уронване на доброто име на работодателя“.

Видно от жалба вх. № 231/11.11.2022г. от М. Л. и Л. Л. до Директора на ОУ „Марин Дринов“ – гр. Кюстендил, се излагат твърдения, че ищецът бил душил детето им – Ст. Л., в час, че му бил крещял и че то се чувствало зле и 3 не искало да ходи на училище поради страх.

Видно от жалба вх. № 232/11.11.2022г., подписана от В. И., З.А., Е. Е., Г. Т., Т. Н., Е. К., К. З. и К. С., родители на ученици, учащи в III „В“ клас, до Директора на ОУ „Марин Дринов“ – гр. Кюстендил, се излагат твърдения, че ищецът системно тормозел децата им с викане, блъскане и други неща, поради което не искали да посещават училище.

Видно от Заповед № 309/16.11.2022г. на Директора на ОУ „Проф.

Марин Дринов“ до ищеца на последния му са поискани обяснения, на основание по чл.193, ал.1 във вр. с чл.187, т.8 и т.10 КТ, които да представел в срок до 16:30 часа, на 21.11.2022г., относно следните обстоятелства, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1/ Защо на 09.11.2022г., в часа по „Технологии и предприемачество“ в III „В“ клас, във времето между 11:30ч. и 12:10ч. ищецът бил проявил агресия спрямо ученика Ст. Л., изразяващо се хващане на шията, „душене“ /с оглед на израза, употребен в жалба вх. № 231/11.11.2022г./, крещене, използване на обидни думи „лигльо и глупак“. Защо ищецът бил извършил посочените действия и какво го е било провокирало. 2/ Защо на 16.11.2022г., около 13:20ч. ищецът бил напуснал преждевременно работното си място в сградата на училището, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „Дондуков“ № 43, по време на час в поверения му III „В“ клас и по този начин не бил спазил установеното му работно време.

Видно от писмени обяснения вх. № 272/21.11.2022г. на П. Д., последният заявява, че за посочения ден и час не било имало конфликти между учениците, нито между него и учениците. Не бил хващал Ст. Л. за шията, нито го бил наричал „лигльо“ или „глупак“. Винаги бил уважавал личното достойнство на поверените му да обучава деца. В посочения клас се бил стремял да изгражда позитивен организационен климат, в който да имало сътрудничество и ефективна комуникация между него и децата. Като педагог за него на първо място бил животът и здравето на учениците му. Не бил извършил твърдяното деяние спрямо Ст. Л., описаното в жалбата от родителите му не отговаряло на истината, поради което и бил подал сигнал с прокуратурата срещу тях за престъпление по чл.286, ал.1 НК. На 16.11.2022г. бил попитал зам. директора Г. Т. дали могло да излезе по-рано от часа, като бил организирал класът да бъде поет от класния ръководител – В. Н..

Видно от доклад вх. № 281/22.11.2022г. от Г. Т. до Директора на ОУ „Марин Дринов“ същата не била уведомена от ищеца на 16.11.2022г., че ще остави учениците на учителя им В. Н. и че ще излезе от сградата на училище.

Била научила от В. Н., че ищецът й се бил обадил по телефона и я бил информирал да дойде в училището най-късно до 13:20ч., защото той щял да ходи в централната сграда на училището.

Видно от обобщен протокол от 15.11.2022г., с оглед на проведена анонимна анкета сред 13 ученици от III „В“ клас, се установява, че 11 от тях на поставения 8-ми въпрос от анкетата посочили, че не харесвали г-н Д. и той много викал.

Видно от Дневник на III „В“ клас на ОУ „Марин Дринов“ за учебната 2022-2023г., ученикът Ст. Л., фигуриращ под № 15 в Общи сведения за учениците, е отсъствал от учебния процес в периода от 14.11-18.11.2022г.

4

Видно от копие на Седмично разписание на дейността на ОУ „Марин Дринов“, на лист 56 от кориците на делото, за 16.11.2022г. по план има предвидени три учебни часа по различни дисциплини, водени от ищеца, като последният негов час е по „Организиран отдих и физическа активност“.

Видно от копие на книгата с посещение на 16.11.2022г. ищецът, заедно с своя адвокат, е посетил сградата на ОУ „Марин Дринов“, на бул. „България“ № 35 в 13:30ч. и я е напуснал в 13:50ч. Във второ открито съдебно заседание от 07.06.2023г. съдът е направил констатация между посоченото копие и предоставения оригинал на книгата за посещения след оспорване на процесуалния представител на ищеца, като след сравнение съдът е констатирал, че ксерокопието отговаря на оригиналната книга.