Определение № 265 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 3.02.2026 г. на ответника община Чирпан срещу разпореждане № 90/1.12.2025 г. по частно търг. дело № 41/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е уважено искането на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу ответника за сумите, присъдени с влязлото в сила арбитражно решение.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист. Твърди се, че молителят не бил представил в оригинал арбитражното решение, а нотариално заверен препис от същото. Сочи се, че правата на молителя произтичали от договор за цесия, по който ответникът не е страна и в който не се съдържа арбитражна клауза, а такава се съдържа в основния договор за обществена поръчка от 1.07.2012 г., но в полза на АС при БТПП. Поддържа се, че самото арбитражно решение било нищожно, тъй като липсвала арбитражна клауза в полза на постановилия го арбитър ad hoc, поради което арбитърът не бил компетентен по спора, а освен това не отговарял на изискванията по чл. 11 ЗА /ЗМТА/. Не било налице и основание за компетентност за арбитъра и по чл. 20 ЗМТА, тъй като исковата молба не била връчена на ответника. Твърди се и, че молителят е предявявал поредица от искания за издаване на изпълнителен лист срещу ответника въз основа на арбитражни решения на еднолични арбитражи, но с един и същи предмет на спора, както и с настоящото арбитражно решение.

Поради това била налице злоупотреба с процесуални права от молителя, за което сочело и това, че молбите се подавали в различни съдилища, мотивирано със смяна на седалището на солидарния длъжник „Геодож“ ООД.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист.

Молителят „Евро Интегра Консулт“ ЕООД в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Евро Интегра Консулт“ ЕООД с молба от 28.11.2025 г. за издаване на изпълнителен лист срещу „Геодож“ ООД и община Чирпан въз основа на влязлото в сила арбитражно решение № 1-111/8.07.2025 г. по арб. дело № 110/2025 г. на К. В., арбитър ad hoc, с което ответниците са осъдени да заплатят солидарно на молителя сумата 300 500 лв., дължима за неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/1.07.2013 г., с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на община Чирпан по четири обособени позиции“, която сума е дължима за ОП № 2 – СМР в с. Свобода, за което е издадена проформа фактура № 5/10.09.2015 г. и фактура № 20/31.07.2020 г., акт № ОП2-003/5.08.2015 г.

Към молбата са приложени удостоверение № 016/26.11.2025 г., издадено от арбитъра ad hoc; 3 бр. нотариално заверени преписи от посоченото арбитражно решение, в които е удостоверено връчване на решението на страните – на 31.07.2025 г. на представител на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, на 31.07.2025 г. на представител на „Геодож“ ООД и на 3.11.2025 г. на община Чирпан, където е заведено с рег. № 92-00-180/3.11.2025 г.

В молбата е посочено, че се представя и самото арбитражно решение в оригинал.

За да постанови обжалваното разпореждане от 1.12.2025 г. съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 406, ал. 1 ГПК, тъй като представеното арбитражно решение е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците, като е доказано и неговото връчване на същите. Постановено е на осн. чл. 406, ал. 3 ГПК да се направи бележка върху оригинала на арбитражното решение, след което той да се върне на молителя. На гърба на разпореждането е отразено саморъчно удостоверяване от представител на молителя, че е получил оригинала на арбитражното решение, ведно с мотивите му.

Към частната жалба са приложени: покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20268720400039, връчена на община Чирпан на 29.01.2026 г.; договор № 115/1.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка; определение № 27/11.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 22/2025 г. на АС – Бургас; определение № 10/13.01.2026 г. по в.ч.т.д. № 5/2026 г. на АС – Бургас; определение № 2579/29.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2828/2024 г. на АС – София; разпореждане № 111/18.04.2024 г. по ч.т.д. № 17/2024 г.; разпореждане № 1640/22.11.2023 г. по ч.т.д. № 441/2023 г. на ОС – Стара Загора; определение № 19/11.01.2024 г. по ч.т.д. № 735/2023 г. на АС – Пловдив; определение № 80/26.02.2024 г. по ч.т.д. № 87/2024 г. на АС – Пловдив; разпореждане № 171/21.06.2024 г. по ч.т.д. № 33/2024 г. на ОС – Перник.

Към отговора на частната жалба са представени: разрешение за ползване № СТ-051973/4.11.2015 г.; разрешение за ползване № СТ-05-2309/12.12.2015 г.; разрешение за ползване № СТ-05-1797/20.10.2015 г.

Към допълнително становище от 8.04.2026 г. молителят „Евро Интегра Консулт“ ЕООД е представил и: договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.02.2019 г. и анекси към него; решение № 288/27.05.2021 г. на ОбС – Чирпан; решение № 601/30.03.2023 г. на ОбС – Чирпан; уведомление с рег. № 91-00-35/20.02.2019 г. по чл. 99 ЗЗД; уведомление с рег. № 9100-15/22.01.2019 г. по чл. 99 ЗЗД; сигнал до министъра на правосъдието; писмо с рег. № 3000-78/23.07.2020 г. от „Крам Щрабак Еви МСМ“ ДЗЗД.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в 2-седмичния срок по чл. 407, ал.1 от ГПК, изчисляван от датата на връчване на ПДИ на жалбоподателя /29.01.2026 г./, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Според чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, а според чл. 406, ал. 1 ГПК издаването става след като 2 съдът се увери, че актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Арбитражните решение представляват изпълнителни основания по чл. 404, т. 3 ГПК, но за издаване на изпълнителен лист въз основа на тях законът поставя допълнителни изисквания, уредени в чл. 405, ал. 5 ГПК и чл. 51 от Закона за арбитража /с предишно наименование – Закон за международния търговски арбитраж/. Изискването на чл. 405, ал. 5 ГПК е отрицателно – нужно е арбитражното решение да не е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗА /ЗМТА/. Основанията за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗА са три, като две от тях са в сила от 2.03.2026 г. /по чл. 47, ал. 2, т. 1 и 2/ и те по арг. от § 26 от ЗИДЗМТА (ДВ, бр.

63/2025 г.) са приложими само за постановени след влизането им сила арбитражни решения, а за постановени преди този момент /като настоящия казус/ е приложимо само основанието по чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗА – по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, т.е. неарбитрируем спор по чл. 19, ал. 1 ГПК.

Според действащата до изменението от ДВ, бр. 63/2025 г., редакция на чл. 51 ЗМТА останалите условия са: 1) да е представено доказателство за връчване на арбитражното решение на длъжника по изпълнението, и 2) ако се касае за чуждестранно арбитражно решение – да е проведена екзекватура. След изменението от ДВ, бр. 63/2025 г. към тези условия се добави и трето – арбитражното решение да е обявено по реда на чл. 41, ал. 3 ЗА.

Според чл. 41, ал. 3 ЗА решението се обявява с прилагането му в електронното досие на делото, а когато е постановено от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, или от постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България – в Регистъра по чл. 6а. Съобразно § 33, т. 2 от ЗИДЗМТА (ДВ, бр.

63/2025 г.) това условие е в сила от 2.03.2026 г. Правилото за темпоралното действие на новия процесуален закон е, че той има незабавно действие, като се прилага и по висящи съдебни производства, освен ако е предвидено друго. Такова друго в ЗИДЗМТА не е предвидено – липсва преходна разпоредба, която да изключва приложимостта на това ново условие спрямо висящи към влизането в сила на закона в тази част /т.е. към 2.03.2026 г./ производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 51 ЗА, за разлика от преходната разпоредба по отношение на новите основания за нищожност по чл. 47, ал. 2, т. 1 и 2 ЗА /§ 26/. Това означава, че новото условие за издаване на изпълнителен лист /решението да е обявено по реда на чл. 41, ал. 3 ЗА/ следва да се съблюдава и във всички заварени и висящи производства по издаване на изпълнителен лист, макар те да са образувани преди 2.03.2026 г. Производството по издаване на изпълнителен лист е висящо до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт, т.е. при обжалване по реда на чл. 407 ГПК – до постановяване на определението на горестоящия съд по частната жалба, което определение не подлежи на обжалване.

Настоящото производство е именно такова заварено производство, образувано по подадена молба от 28.11.2025 г. Независимо, че към момента на постановяване на първоинстанционното разпореждане от 1.12.2025 г. е действала предходната редакция на чл.

51 ЗА, то новата редакция вече е в сила и тя следва да се приложи от въззивния съд, като нов процесуален закон, имащ незабавно действие. Новият закон изисква обстоятелствата по чл. 41, ал. 3 ЗА /за обявяване на арбитражното решение, вкл. по арбитраж ad hoc/ да се проверяват от съда чрез служебна проверка в регистъра по чл. 6а ЗА. При извършената служебна справка настоящият въззивен състав не установи процесното арбитражно решение от 8.07.2025 г. да е обявено в регистъра по чл. 6а ЗА, а и това обстоятелство не се твърди и от молителя. Следва да се отбележи, че спрямо арбитражни решения, постановени преди 2.03.2026 г., не съществува пречка за обявяване в регистъра по чл. 6а ЗА след 2.03.2026 г., ако молителят желае издаване на изпълнителен лист и съдебното производство за това не е окончателно приключило преди 2.03.2026 г. Това в случая не е било сторено от молителя.

Ето защо към днешна дата не са налице кумулативните условия за издаване на изпълнителен лист по чл. 51 ЗА, което е достатъчно за отхвърлянето на настоящото искане.

3

Независимо от горното следва да се добави и следното:

От служебно извършената от въззивния съд проверка в съдебната информационна система /ЕИСС/ се установи, че между същите страни са водени или висящи множество аналогични спорове по чл. 51 ЗА относно вземания по процесния договор № 115/1.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка: 1) по в.ч.гр.д. № 627/2024 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 15.01.2024 г. по арб. дело № 2303/2023 г. на арбитър К. В.; 2) по в.ч.т.д. № 467/2024 г. на САС – въз основа на същото арбитражно решение от 15.01.2024 г. по арб. дело № 2303/2023 г. на арбитър К. В.; 3) по в.ч.гр.д. № 2235/2024 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С.; 4) по в.ч.т.д. № 786/2024 г. на САС – въз основа на същото арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С.; 5) по в.ч.гр.д. № 2828/2024 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 15.01.2024 г. по арб. дело № 2303/2023 г. на арбитър К. В.; 6) по в.ч.т.д. № 804/2025 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 23.07.2025 г. по арб. дело № 3/2025 г. на арбитър Х. П.; 7) по в.ч.гр.д. № 569/2026 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С.; 8) по в.ч.гр.д. № 768/2026 г. на САС – въз основа на същото арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С.; 9) по в.ч.гр.д. № 779/2026 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 1.07.2025 г. по арб. дело № 1-03/2025 г. на арбитър К. В.; 10) по в.ч.т.д. № 193/2026 г. на САС – въз основа на арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С.; и 11) по в.ч.т.д. № 208/2026 г. на САС – въз основа на същото арбитражно решение от 5.06.2024 г. по арб. дело № 03/2024 г. на арбитър Ю. С..