Решение № 53 от 25.09.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

Номер 53

25.09.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Разград

На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов

Мариан В. Найденов

Емилиян Димитров Грънчаров (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20203300600307 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.163, ал. 1 вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с чл.

327 НПК.

С Решение № 316/09.09.2020 г. по чн дело № 514/2020 г. РС Разград, на основание чл.

162, ал. 2 от Закона за здравето е настанил на задължително стационарно лечение Г. И. А. за срок от три месеца в ДПБ гр. Царев брод. Поради липса на способност същата да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, съдът назначил за лице, определено от Кмета на Община Шумен, което да изразява информирано съгласие за лечението на Г. И. А. за срока на лечението.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Г. И. А. . Оспорва заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, като твърди, че не страда от каквито и да било психиатрични заболявания. Иска и назначаване на нова съдебно-психиатрична експертиза с вещи лица извън тези, регистрирани като такива в съдебния район на ОСРазград.

Възражения срещу подадената жалба не са постъпили.

В съдебно заседание Г. А. поддържа жалбата. Твърди, че не страда от психично заболяване и заключението на психиатричната експертиза не отговаря на истината. Излага същите обвинения против М. Е., съдържащи се жалбата й до РУМВР Разград. Излага обвинения и срещу кмета на с. Стражец. Служебният защитник на Г. А. излага доводи, че жалбата е основателна.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от събраните пред районния съд писмени доказателства, настаняемата Г. А. живее в гр. Стражец. По подадена от А. жалба е била образувана прокурорска преписка № 1188/ 2020 г. на РП Разград. По повод извършената проверка по преписката, е установено, че А. страда от психично заболяване, живее сама и няма близки и роднини, които да се грижат за нея. Подавала многократно жалби от 2016 г. до сега, срещу съседа си М. Идриз Е., като го 1 обвинявала, че влиза в къщата й, краде нейни вещи, увредил имуществото й, обирал месото от кокалите за ястията, които готви, местел чайника й и слагал нещо във водата, за да й навреди. Почти всяка вечер в късните часове излизала на терасата и крещяла, отправяла обидни думи и обвинения към М. Е.. Според докладната записка, при извършената проверка, не са установени данни за извършено престъпление от общ характер срещу настаняемата.

Полицейският инспектор, извършил проверката разговарял със служители и съседи на А., които споделили, че същата е във влошено психично състояние. След направена справка в деловодството на РУ Разград е установено, че за периода от 2016 г. до 2020 г. А. е подавала многократно, подробно описани с регистрационните номера / 5 бр.,/ жалби с еднакво съдържание

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от две вещи лица – д-р Вълканов и д-р Борисова се установява, че А. страда от „Налудно разстройство“ .

Налудността е сензитивно – параноялна с кверулантни тенденции с давност години, трайна и най-вероятно ще е пожизнена. Заболяването представлява психоза по смисъла на чл. 146, ал. 1 т. 1 от ЗЗдравето. А. се води на диспансерен учет към Отделението по психиатрия на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград от 28. 08. 2012 г. и е лекувана по задължителния ред в ДПБ Бяла за периода от 20. 02. 2013 г. – 16. 05. 2013 г. , което се установява и от приложените писмени доказателства. При проведеното стационарно лечение в гр. Бяла, А. е била ежедневно наблюдавана и поведението й оценявано от екип психиатри, които категорично са установили, че психическото й състояние представлява налудно разстройство. Състоянието й типично се вгражда в правната категория „продължително разстройство на съзнанието“ и обуславя загубени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Мотивацията на поведението й се определя като болестна /параноина/, като се установяват отклонения в съдържанието на мисловния процес – параноидни налудни идеи със страх от ограбване, злонамереност, увреждане, унищожение. Според вещите лица, А. понастоящем не поддържа лечение, а извършеният психиатричен преглед е установил активна психотична продукция. Тя не е критична към състоянието си и произтичащото от него поведение, което представлява опасност както за околните, така и за самата нея. Поради липса на съзнание за болест, същата не може да изразява информирано съгласие за лечението си.

Заключението на вещите лица е обективно, компетентно и пълно, поради което следва да се приеме като доказателство по делото, относно здравословното състояние на настаняемата.

Въз основа на тази фактическа обстановка, изложена от районния съд, която се споделя и от въззивната инстанция, следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.

Безспорно се установяват основанията на чл.155 от Закона за здравето за постановяване на задължително настаняване и лечение на настаняемата Г. И. А. .

Заболяването от което страда „Налудно разстройство“, е включено в категорията на тези, визирани в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. От съществено значение е обстоятелството, установено при експертното обследване от вещите лица по назначената съдебно-психиатрична експертиза, че мотивацията на поведението на настаняемата се определя изцяло от болестните й преживявания. Според заключението, поради заболяването си, съществува възможност А. да извърши престъпление, което да представлява опасност за нея или за околните. Опасността към околните се проявява в осъществяван непрекъснат тормоз спрямо хората и макар поведението да не е физически агресивно, носи белезите на психическо насилие. Според вещите лица, настаняемата е застрашена от собственото си провокативно поведение, което я поставя в опасност да бъде обект на агресия и посегателство от другите.

От доказателствата по делото, представени от РП Разград и събрани по повод образувана пред РРП прокурорска преписка и извършена проверка, безспорно се установява, че настаняемата А. системно вика, отправя ругатни и обиди, дори и в нощните часове, което пречи на живущите в близост да почиват, сезира многократно различни органи с твърдения за противоправно поведение на съседа си М. Е. спрямо нея. Поведението на А. е пряка 2 последица от болестните й преживявания, от което може да се заключи, че поведението й е обективно непредвидимо и представлява опасност както за себе си, така и за околните. С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза за възможността, при която здравословното състояние на А. може да бъде овладяно, правилно районният съд е приел, че следва да бъде постановено задължително настаняване и стационарно лечение за срок от 3 месеца в ДПБ-Царев брод. При липса на възможност да дава информирано съгласие за лечението и липса на близки по смисъла на чл.163, ал.3 от ЗЗ, като за лице, което да дава информирано съгласие за лечение следва да бъде определено съответното длъжностно лице, определено от кмета на Община Шумен.

Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/09.09.2020 г. по чн дело № 514/2020 г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3