Решение № 42 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330109242 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. С. Д., ЕГН ********** против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 10а ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № .... от 01.09.2020 г., по който предвидената „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 205,76 лева не била дължима, предвид чл. 10а, ал. 2 ЗПК и недействителност на клаузата в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на клаузата за такса - уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП, както и принципно недължима, съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска – таксата да е изисквана за плащане и да е погасена. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 01.09.2020 г., по който ищецът е усвоил сумата от 400 лева, при уговорена „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 205,76 лева, която не е платена от потребителя /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 11344/05.10.2023 г.- л.29-30/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При заем от 400 лева е предвидена посочената по – горе такса в размер 205,76 лева. Няма допълнителни пояснения в договора относно дължимостта или начина на начисляването й.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че горната сума, уговорена като доп. такса за посочената услуга, представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимостта й е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тази такса реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава допълнително възнаграждение.

С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер /ведно с другата доп. такса в размер на 197,92 лева/ би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, след като стойността само на процесното допълнително плащане представлява 51,44 % от предоставения заем.

Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.

4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;

2

Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимата сума представлява 51,44 % от предоставения заем.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които е уговорена така предвидената такса. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето на заема, не се установява, за да се дължи предвидената сума /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължения по нея /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 400 лв., който следва да се 3 присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. С. Д., ЕГН ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, че клаузата, предвиждаща дължимост на „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 205,76 лева от сключения помежду им договор за паричен заем № .....от 01.09.2020 г., е нищожна.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да плати на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес:......, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., с адрес: ......, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. С. Д. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4