Решение № 25 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор от 18.05.2017 г., по силата на който ответното „П.С.“ЕООД е възложило на ищцовото „П.М.“ЕООД изработване на проект за интериорен дизайн, извършване на ремонтни работи, подобрения и обзавеждане в недвижим имот – собственост на ответното дружество, а именно – ОФИС № 1, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*******, със застроена площ от 138 кв.м., състоящ се от три офисни помещения, кухненски бокс, баня с тоалетна, самостоятелна тоалетна, входно антре, коридор и две тераси, заедно с придаденото на този офис Избено помещение № 7, с полезна площ от 8 кв.м. Ищецът твърди, че в изпълнение на договора извършването на всички уговорени дейности първоначално се заплащат от него, включително и разходите, свързани с ползването на имота, като ответното дружество дължи възстановяването им. В изпълнение на задълженията си ищецът в периода м. 05.2017г. – 20.02.2019 г. изработил проект за интериорен дизайн, който бил съгласуван с ответника и в съответствие с него организирал извършването на редица СМР, надлежно описани в исковата молба. След приключването на договорените дейности, на 20.02.2019г. бил съставен протокол, с който ответникът приема извършеното и страните са постигнали съгласие, че размерът на задължението на ответника възлиза на 360 000 лв. Поради забава в плащането, между страните бил подписан нов договор на 03.12.2021 г., съгласно който ответникът отново изразил съгласие за заплащане на дължимата от него сума в посочения размер, като ответникът се отказал да претендира лихвите за забава. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. – представляваща част от вземането му по процесния договор в общ размер от 360 000 лв., а именно непогасено задължение за възнаграждение и разходи срещу изпълнение на възложеното с договора. Претендира и законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за производството.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Предявен е от „П.М.“ЕООД против „П.С.“ЕООД осъдителен иск с правно 1 основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор от 18.05.2017г., сключен между П.С. ООД – в качеството му на възложител и П.М. ЕООД – в качеството му на изпълнител, с предмет по договора – организиране изработването на проект за интериорен дизайн, както и извършване в съответствие с одобрения от двете страни проект на цялостен ремонт, преустройство и обзавеждане на следния недвижим имот: Офис № 1, находящ се в гр. Велико Търново, ул. *******, със застроена площ от 138 кв.м., ведно с придаденото на този офис Избено помещение № 7, с цел превръщането на имота в луксозен съвременен офис, отговарящ на всички строителни и технологични изисквания. В чл. 2 от договора са посочени ремонтните дейности, които следва да бъдат извършени, като в чл. 3 е договорено първоначалното им финансиране от изпълнителя, като впоследствие разходите бъдат възстановени от възложителя.

Видно от представения по делото Протокол от 20.02.2019 г., страните по договора – П.С. ООД и П.М. ЕООД са постигнали съгласие относно изпълнените в имота ремонтни дейности и подобрения в съответствие с изработения от изпълнителя и одобрен от П.С. ООД проект за интериорен дизайн, в изпълнение на договора между тях от 18.05.2017 г., като са описани съответните подобрения. В т. 3 е постигнато съгласие и относно стойността на подобренията, като общият размер на разходите за извършването им възлиза на 360 000 лв., а в т. 4 възложителя е заявил, че приема извършените дейности без възражения, като изразява съгласие и относно посочената сума за извършените разходи за тяхното изпълнение.

В последващо подписан Договор от 03.12.2021 г. страните П.С. ООД и П.М.

ЕООД са постигнали съгласие, че възложителят не е възстановил на изпълнителя никаква част от разходите за ремонт и подобрения в общ размер от 360 000 лв., като в чл. 2 е договорено задържането на имота от изпълнителя до окончателното изплащане на сумата за разходите, при неизпълнение на което е предвидена неустойка, дължима от възложителя – чл. 4.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По своята правна същност процесният договор за изработването на проект за интериорен дизайн и извършването въз основа на него на строително ремонтни дейности представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Съгласно текста на материално правната разпоредба, изпълнителят се задължава да изработи нещо, съобразно възложеното му от другата страна, срещу което последната дължи заплащането на възнаграждение в определен размер. В чл. 259 ЗЗД е предвидено задължението на изпълнителя да изработи възложеното му със свои средства, освен ако не е договорено друго.

В случая от събраните по делото писмени доказателства категорично се установи възникнало между страните облигационно правоотношение по сключения между тях според твърденията на ищеца Договор от 18.05.2017 г., по силата на който ответното П.С. ЕООД се е задължило със собствени материали и средства да изготви проект за интериорен дизайн и да изпълни работите в съответствие с него с цел да приведе собствения на ищеца имот във вида според проекта. Договорът е двустранно подписан от представляващите дружествата – страна по него, като съдържа всички основни елементи, съгласно уреждащите го материални разпоредби /чл. 258 и сл. ЗЗД/, което му придава качеството на действителен договор, обвързващ с правните си последици страните по него.

За да възникне задължението на възложителя да плати, необходимо е работата да е приета от него – чл. 266 ЗЗД. За установяване волеизявлението на възложителя в 2 този смисъл е представен Протокол от 20.02.2019 г., в който е отразено, че констатацията за изпълнението на работите е след извършен оглед на обекта. При това положение и доколкото не се твърди, а и не се и установява ищецът в качеството си на възложител да е възразил по изпълнените работи, като същевременно същият е заявил, че приема изпълненото в съответствие с договора, същият дължи заплащането на разходите за изработеното. Съдът приема за доказан размерът на разходите, които възложителят е направил и възлизащ на сумата от 360 000 лв., доколкото в протокола за приемане на работата от 20.09.2019 г. е вписано изрично съгласието на страните по този факт. Така заявеното от ответника съдът приема за извънсъдебно признание относно дължимото от него по договора, поради което и доколкото касае неизгоден за него факт с оглед предмета на иска, приема същият за доказан.

За неизпълнението по договора чрез извършеното плащане страните са постигнали съгласие чрез констатация в този смисъл в подписания между тях Договор от 03.12.2021 г. и в който са уредили отношенията си именно във връзка с неизпълнението от страна на възложителя, като са договорили задължението му да предостави ползването на подобрения имот на изпълнителя до изплащане на сумата по дължимото възнаграждение, което от своя страна е гарантирано с предвидена в този договор неустоечна клауза, която се активира при отнемане ползването на имота чрез действия на възложителя преди издължаването му по договора.

В тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил задължението си чрез извършено плащане, което последният не е сторил в хода на производството, като дори и не излага твърдения в този смисъл. В тази насока е и процесуалното поведение на ответника, който не е оспорил предявения срещу него иск по основателност.

С оглед гореизложеното и доколкото от събраните по делото доказателства категорично се установи възникнала между страните облигационна връзка по договор за изработка с предмет – възлагане изготвянето на проект за интериорен дизайн и изпълнение на съответните СМР за привеждането на помещението в съответствие с проекта, като същевременно се установи изпълнение на възложеното и приемането му от възложителя без възражения, последният дължи да заплати в полза на изпълнителя възнаграждението за положения труд и разходите по закупуването на материали за изпълнение на работата, чийто общ размер съдебният състав прие за доказан за сумата от 360 000 лв.

С оглед установеното в гражданския процес диспозитивно начало ищецът е предявил частично претенцията си за сумата от 80 000 лв., като предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266 ЗЗД се явява основателен за пълния претендиран размер и следва да бъде уважен. Като законова последица от основателността на иска за главницата, дължи се и законна лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба /09.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството. На присъждане подлежат само доказаните разноски, като в случая такива са направените за заплащане на държавна такса по предявения иск в размер на 3200 лв. Не се дължат на посоченото основание разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото не са представени доказателства за заплащането на такива, като в представения по делото договор за правна защита и съдействие е предвиден начин за плащане на възнаграждението по банков път, което не се установява да е било сторено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „П.С.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес управление – гр. Велико Търново, ул. „******* да заплати по предявения иск с правно основание чл.

266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на „П.М.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата от 80 000 лв. – главница за незаплатено възнаграждение по договор от 18.05.2017 г., по силата на който ответното „П.С.“ЕООД е възложило на ищцовото „П.М.“ЕООД изработване на проект за интериорен дизайн, извършване на ремонтни работи, подобрения и обзавеждане в недвижим имот – собственост на ответното дружество, а именно – ОФИС № 1, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*******, със застроена площ от 138 кв.м., състоящ се от три офисни помещения, кухненски бокс, баня с тоалетна, самостоятелна тоалетна, входно антре, коридор и две тераси, заедно с придаденото на този офис Избено помещение № 7, с полезна площ от 8 кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /09.06.2023ъг./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „П.С.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес управление – гр. Велико Търново, ул. „******* да заплати на „П.М.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3200 лева - разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4