Определение № 843 от 16.12.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Силистра, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500505 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша“ 89Б, чрез пълномощника юрк. Елена Айвазова против Разпореждане № 1902 от 27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 953/2025г. по описа на PC – Тутракан, с което съдът отхвърлил заявлението му с вх. № 5282/17.10.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. О. В..

Частният жалбоподател счита за необоснован извода на съда, че има отклонение в размера на ГПР посочен в договора за банков кредит. Излага съображения, че сключените от потребителя застраховки, не са задължително условие за получаването на кредита, за да се проложи Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК. Сочи, че представеното от ОББ АД извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна, съдържащо изискуемите по закон реквизити, което се явява достатъчно за издаване на исканата заповед за изпълнение. Намира, че уточнения досежно извършени погасителни плащания от длъжника по договора за кредит не намират място в текущотото съкратено съдебно производство. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – ОББ АД против В. О. В., на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл.

417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит от 01.08.2023г.

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, 1 първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 1811/20.10.2025г., с което са дадени указания на заявителя да представи справка за извършените погасителни плащания от длъжника по договора за кредит (като обща сума).

Видно от подадената по делото молба / вх.№5479/27.10.2025 / от заявителя не се излагат пояснения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени указания, в частност – и за извършени плащания от длъжника.

Съобразявайки заявлението по чл. 417 ГПК с вх.№ вх. № 5282/17.10.2025 г., молбата с вх. № 5479/27.10.2025г. в отговор на Разпореждане № 1811/20.10.2025г., съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като в ГПР по процесния ДПК неправилно не е включена застрахователната премия от 806,40 лв. и такса за разглеждане на документи – 200 лв, и предвид липсата на данни за извършени плащания по кредита приел, че е възпрепятстван да приложи последиците на чл. 23 ЗПК, поради което следва да отхвърли заявлението изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

След преглед на представения със заявлението ДПК въззивният съд намира, че в процесния случай не може да бъде направен обоснован извод, че в предвидения в договора ГПР е включен разходът за застрахователна премия в размер на 11.20 лв. всеки месец, общ размер на застрахователната премия 840 лв., които са изрично посочени в погасителния план, който е неразделна част от сключения договор. Предвид това и като има предвид определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, въззивната инстанция намира, че в случая може да се направи обосновано предположение за наличието на разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР /което жалбоподателят не отрича/ би бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в който смисъл е и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III ГО на ВКС.

2

Реализирането на конкретните правни последици от констатацията за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно разпоредбите на чл.22 и чл.23 ЗПК може да се извърши още на етапа на заповедното производство. Заявителят обаче не е представил изисканата с разпореждането от 20.10.25г. информация, поради в настоящото производство не е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1902 от 27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 953/2025г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Силистра, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500505 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша“ 89Б, чрез пълномощника юрк. Елена Айвазова против Разпореждане № 1902 от 27.10.2025 г. по ч.гр.д. № 953/2025г. по описа на PC – Тутракан, с което съдът отхвърлил заявлението му с вх. № 5282/17.10.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. О. В..

Частният жалбоподател счита за необоснован извода на съда, че има отклонение в размера на ГПР посочен в договора за банков кредит. Излага съображения, че сключените от потребителя застраховки, не са задължително условие за получаването на кредита, за да се проложи Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК. Сочи, че представеното от ОББ АД извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна, съдържащо изискуемите по закон реквизити, което се явява достатъчно за издаване на исканата заповед за изпълнение. Намира, че уточнения досежно извършени погасителни плащания от длъжника по договора за кредит не намират място в текущотото съкратено съдебно производство. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – ОББ АД против В. О. В., на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл.

417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит от 01.08.2023г.

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, 1 първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 1811/20.10.2025г., с което са дадени указания на заявителя да представи справка за извършените погасителни плащания от длъжника по договора за кредит (като обща сума).

Видно от подадената по делото молба / вх.№5479/27.10.2025 / от заявителя не се излагат пояснения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени указания, в частност – и за извършени плащания от длъжника.

Съобразявайки заявлението по чл. 417 ГПК с вх.№ вх. № 5282/17.10.2025 г., молбата с вх. № 5479/27.10.2025г. в отговор на Разпореждане № 1811/20.10.2025г., съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като в ГПР по процесния ДПК неправилно не е включена застрахователната премия от 806,40 лв. и такса за разглеждане на документи – 200 лв, и предвид липсата на данни за извършени плащания по кредита приел, че е възпрепятстван да приложи последиците на чл. 23 ЗПК, поради което следва да отхвърли заявлението изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

След преглед на представения със заявлението ДПК въззивният съд намира, че в процесния случай не може да бъде направен обоснован извод, че в предвидения в договора ГПР е включен разходът за застрахователна премия в размер на 11.20 лв. всеки месец, общ размер на застрахователната премия 840 лв., които са изрично посочени в погасителния план, който е неразделна част от сключения договор. Предвид това и като има предвид определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, въззивната инстанция намира, че в случая може да се направи обосновано предположение за наличието на разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР /което жалбоподателят не отрича/ би бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в който смисъл е и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III ГО на ВКС.

2

Реализирането на конкретните правни последици от констатацията за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно разпоредбите на чл.22 и чл.23 ЗПК може да се извърши още на етапа на заповедното производство. Заявителят обаче не е представил изисканата с разпореждането от 20.10.25г. информация, поради в настоящото производство не е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – следва да се потвърди изцяло.