Протокол № 31 от 07.02.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 184/2023
- Вид
- Протокол № 31
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 434б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.115, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.115, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.5, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.251, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.370 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- Чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- Чл. 372 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 31 гр. Пещера, 07.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева и прокурора Т. К. Щ.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Наказателно дело от общ характер № 20235240200184 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За РП Пазарджик, ТО Пещера се явява Прокурор Т. Щ..
Подсъдимият Б. Е. Б. редовно призован се явява лично и с договорен защитник адв. Г. С., редовно упълномощен с пълномощно по досъдебното производство.
ПРОКУРОР Щ. - Да се даде ход на делото.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
ПОДС. Б. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
ПОДС. Б. Е. Б. - роден на 07.11.1997 г. в Т., с поС.ен адрес в гр. Стара Загора, ***, настоящ адрес: гр. Варна, ***, ЕГН **********, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, работи в гр. Варна като салонен управител във фирма „***“ ООД, осъждан, наказван по ЗДвП, получих препис от обвинителния акт.
Разясниха се правата на подсъдимия по чл.55, чл.115, ал.3 и ал.4, чл.274 1 и чл.275 НПК, както и процедурата по чл.370 и сл. НПК: чл. 55 НПК (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Подсъдимият има право и на последна дума. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права. чл.115, ал.3 и ал.4 НПК (3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие. (4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения. чл.274 НПК (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. (2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс. чл.275 НПК (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. (2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.
Чл. 370 НПК (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. (2) Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава. (4) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Чл. 371 НПК При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните 2 повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Чл. 372 НПК (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. (2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв. (3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПОДС. Б. - Не правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
Разбирам обвинението.
АДВ. С. - Не правя отвод на състава на съда, на прокурора и секретаря.
Коментирали сме с клиента ми, той не желае делото да се гледа нито по реда на глава 27 НПК, нито по реда на чл. 381 НПК, обяснил съм му процедурите и по двете, както и опциите по общия ред. Заявяваме, че не желаем делото да се разгледа по нито една от двете процедури, които биха съкратили настоящето производство.
С оглед изявлението на подсъдимия и на защитника му, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНОЗАСЕДАНИЕ.
Съдът констатира, че на страните в производството са връчени преписите и съобщенията по чл. 247б НПК.
ПРОКУРОР Щ. - Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд като първа инстанция. Няма основания за прекратяване на осн. чл.250 от НПК и на спиране по смисъла на чл.251, ал.1 от НПК, няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК. Няма причина делото да се разглежда по реда на особените правила и при закрити врата и да се привлича резервен съдия, преводач, тълковник или съдебен заседател. Нямаме искане за събиране на нови доказателства.
Моля мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за изменението на същата.
3
Считам, че за следващото съдебно заседание следва да бъдат призовани свидетелите и вещите лица. Нови доказателства няма да соча.
АДВ. С. – Уважаема г-жо Председател, по т.1 смятам, че делото е подсъдно на настоящия състав както от гледната точка на местната, така и на родовата подсъдност; не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство; по мое мнение, в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което от една страна нарушава правото на защита на моя клиент, а от друга страна е отстранимо, и на трето място по мое мнение възпрепятства и ще възпрепятства, ако не бъде отстранено, произнасянето с краен съдебен акт от състава, който разглежда настоящето дело по начин така че да е налице процесуално издържан такъв. Накратко, на юристите в залата е известно, че правната норма от гледна точка на теорията на правото е структурирана в три раздела – хипотеза, експозиция и санкция. Нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК, по която е квалифицирано деянието на моя клиент, има усложнена санкция с оглед последните изменения на НК – официалното въвеждане на санкция относно МПС с ал. 5 на чл. 343б. Когато едно лице е признато за виновно по този състав от НК, същото следва да бъде наказано с лишаване от свобода от 1 до 5 години, глоба от 500 лв. до 1500 лв., и отнемане на МПС, което управлява под влияние на алкохол, или да бъде присъдено в полза на Държавата лицето да заплати равностойността на управляваното МПС, ако не е негова собственост. Фактическата и правна рамка на обвинението се определя от обвинителния акт, прокурорът излага в него фактите, такива, каквито счита за установени и които според него от обективна и субективна страна покриват състава на престъплението. Никъде в обвинителния акт не е посочено чия е собствеността на ползваното МПС, управлявано от клиента ми, което ще възпрепятства съда тогава, когато ако признае клиента ми за виновен, да определи санкцията по чл. 434б, ал.5 от НК. Може би в кориците на делото има данни чия е собствеността, но това само по себе си не е санирано в обвинителния акт. По мое скромно мнение обвинителният акт следва да бъде поправен в този аспект, чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на публичното обвинение с указания коректно в обвинителния акт да бъде попълнена тази фактология чия е собствеността на МПС, за да може впоследствие съдът да прецени, ако го признае за виновен, дали да присъди в полза на Държавата стойността на МПС, или да го отнеме в полза на Държавата. Ако се стигне до ситуация, при която съдът се произнася без посочване на собствеността на МПС, тоест без излагане на твърдения в тази насока, това означава, че съдът ще се произнесе извън фактическата рамка на обвинението, което съгласно НПК представлява съществено процесуално нарушение. В тази връзка правя искане в горния смисъл и моля съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на Прокуратурата за произнасяне в този аспект. По останалите въпроси, които са поставени за обсъждане днес, съм напълно съгласен с представителя на обвинението - по т. 4 мисля, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; по т. 5 също мисля, че няма основания; по т. 6 смятам за правилна взетата мярка за неотклонение „Подписка“; нямам 4 искания за събиране на нови доказателства.
ПОДС. Б. – Присъединявам се към становището на защитника ми.
ПРОКУРОР Щ. - Абсолютно не съм съгласна с изложените от адв. С. доводи. На първо място, в нормата на чл. 343б, ал.2 от НК е посочено наказанието, което се предвижда за съответното престъпление, а то е лишаване от свобода до 5 години и глоба до 1500 лв. Никъде в диспозитива на това обвинение не е посочено изрично, че в изпълнителното деяние е от значение чия собственост е МПС, тоест обвинението е повдигнато съвсем коректно и в съответствие с нормата на чл. 343б, ал.2 от НК. На следващо място, нормата, която беше предвидена след изменение на НК, а именно на чл. 343б, ал.5 от НК, отнемането на МПС или присъждането на равностойността му не е наказание и санкция за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК. За краткия период от време, през което съществува тази норма, вече има изобилна съдебна практика, че това не е наказание за извършеното деяние по чл. 343б, ал.2 от НК. Ето защо считам, че абсолютно няма основание за връщане не делото. В самия обвинителен акт съм посочила, че следва да се присъди равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението, но това чия собственост е не е в квалификацията на деянието, не представлява наказание по НК и по никакъв начин правата на обвиняемия не са нарушени. При евентуално осъждане съдът ще прецени дали ще отнеме този автомобил, дали ще присъди да бъда заплатена равностойността му, дали ще приложи разпоредбата на ал.5 от чл.
343б. В кориците на делото има информация на кой е това МПС, но пак казвам – практиката в тази насока е изобилна и това не е наказание за извършеното деяние по чл. 343б, ал.2 от НК, където е казано изрично размер на лишаване от свобода и глоба. По никакъв начин не са нарушени правата на подсъдимия.