Решение № 23737 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23737 гр. С., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20211110131930 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск от З. К. С. против ПРБ за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревожност, влошаване на здравословното състояние, чувство за огорчение, безсилие и разочарование от работата на ответника, страх да не пострада от престъпни деяния, страх за живота си, в резултат на отказа от страна ответника да образува ДП по пр. пр. № 7301/2011г. по описа ВКП, както и от отказа да отправи искане за възобновяване на пр.пр. № 7301/2011 г. по описа на ВКП.

В исковата молба и в уточняващите молби ищецът твърди, че с молба с вх. № PRB202110138402I от 25.05.2021 г. сезирал ВКП за влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 19487/2019 г. по описа на РС – Пловдив, с което по безспорен начин се установявало ОПГ с цел увреждане на ищеца посредством опит за кражба на описания в решението имот, във връзка с образувана по искане на ищеца пр.пр. № 7301/2011 г. по описа на ВКП. На отправеното искане получил отговор от ВКП, че е налице резолюция на главния прокурор от 17.10.2018 г. и въпросът за прокуратурата е приключен. Твърди, че се страхува за живота си, тъй като определено лице, което направило опит за кражба на имота на ищеца, разчитайки на бездействието на прокуратурата, се домогвало до имота, в който ищецът живеел. Излага твърдения, че били налице достатъчно доказателства за възобновяване на прокурорската преписка.

Периодът на бездействие от страна на ответника от 10.06.2010 г. до предявяване на иска се отразил на здравословното състояние на ищеца, довело до заболяване от миастения гравис, не можел да спи, получил сърцебиене, диабет, задух, невъзможност да води нормален живот. Налице било противоправно поведение от страна на ответника, като с постановения отказ била ограничена възможността на ответника да предприеме действия за защита на своите права. Сочи, че живее в страх за живота си, в която връзка излага подробни съображения. С исковата молба са представени копия от писмени доказателства, направени са доказателствени искания за допускане на експертиза и за събиране на гласни доказателствени средства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България. Ответникът оспорва изцяло 1 исковата претенция като неоснователна. Прави възражение за погасителна давност.

Излага съображения, че отказът да се образува наказателно производство не попада сред посочените от законодателя хипотези на разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ. Оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и размера на претендираното обезщетение. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта.

Прави възражение по чл. 5 ЗОДОВ. Излага подробни съображения. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

В допълнително становище ответникът поддържа, че по делото не се установява основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно противоправни действия или бездействия на длъжностни лица, представители на ПРБ, които обективно да са довели до накърняване на защитен от закона правен интерес на ищеца. Излага подробни съображения в тази насока.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени преписи, съдържащи се в пр.пр. № 7301/2011 г. по описана ВКП, съгласно което с постановление от 10.06.2010 г. на РП К. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. вх. № 764/2010 г., потвърдено от ОП-гр. Стара Загора по повод молба на ищеца З. С., съдържаща данни за кражба, обсебване на вещи, съдебни дела относно собствеността на жилище – апартамент № *, построен върху общинска земя в кв. ***, по плана на гр. К., на ул. „Г. С.” № *, вх. ., ет.

*, с РЗП 59,95 кв. м. и сервизни помещения, с прилежащо избено помещение № * и 4,490 идеални части от общите части на сградата, като е прието, че се касае за гражданскоправни отношения между страните. Постановлението на РП-К. е частично отменено от АП-Пловдив с постановление от 23.12.2010 г., като преписката е върната за извършване на допълнителна проверка.

С постановление от 03.02.2011 г. РП-К. по пр. вх. № 4092/2010 г. отказва да образува досъдебно производство по жалбата на ищеца С. във връзка с пр.пр. № 764/2010 г. Отказът е мотивиран с липса на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление от общ характер, поради което е прието, че не се налага извършването на неотложни следствени действия. Същият е потвърден от ОП-Стара Загора с постановление от 09.03.2011 г., потвърдено с постановление от 26.04.2011 г. на АП-Пловдив.

С постановление от 09.12.2011 г. РП-К. по пр. вх. № 764/2010 г. отказва да образува досъдебно производство, образувана по повод молба на ищеца С., съдържаща данни за кражба, обсебване на вещи, съдебни дела относно собствеността на жилище – апартамент № *, находящо се в гр. К. на ул. „Г. С.” № *, вх. ., ет. *., след частичната отмяна на постановлението от 10.06.2010г. РП – К. и възложените допълнителни проверки. За да постанови отказ РП-К. е приела, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, доколкото от обективна така и от субективна страна не е осъществен състава на чл. 290 и чл. 293 НК. Така постановеният отказ е потвърден от ОП-Стара Загора с постановление от 28.12.2011 г.

С резолюция от 14.02.2012 г. на АП-Пловдив З. С. е уведомен, че при извършена проверка не са установени данни за отмяна или изменение на постановленията.

С резолюция от 22.03.2012 г. по на ВКП е потвърдена резолюцията на АППловдив, като е посочено, че прегледът на материалите по преписката на Районна прокуратура гр. К. сочи на извод, че от проверката- основна и допълнителна не може да се направи извод за наличието на установени достатъчно данни по смисъла на чл.

211 НК, от които може да се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл. 290 НК или друго престъпление от общ характер. За резолюцията ищецът е своевременно уведомен.

С писмо от 23.11.2017 г. и от 22.10.2018 г. по пр.вх. № 7301/2011 г. по описа на ВКП, отдел 02 „Досъдебен“ ищецът отново е уведомен за потвърждаването на резолюцията на АП-Пловдив.

2

С писмо от 22.10.2018 г. по пр.вх. № 7301/2011 г. по описа на ВКП, отдел „Досъдебен“ ищецът е уведомен, че с резолюция от 17.10.2018 г. на главния прокурор е потвърдена резолюция на ВКП от 22.03.2012г.

По делото е представен препис от влязло в сила на 08.04.2022 г. решение № 261519/20.05.2021 г. по писа на РС-Пловдив, постановено по гр. д. № 19487/2019 г., по силата на което е обявен на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на З. К. С. за размера до 1/2 ид.ч. от прехвърленото право на собственост, договора от 07.04.2008г. за покупко-продажба на апартамент, находящ се в гр. К., ул. С.

№ *, ет. *, вх. *, ап. № *, заедно с изба № *, с квадратура 9,37 кв.м, и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, сключен между Калоян Савков С., като продавач/ и купувачите В. Б. Ч. и С. Г. Г. - Ч., който е обективиран в нот. акт № ***, том *, рег. № ****, дело № *** по описа на нотариус К. К. с № *** на Нотариалната камара.

Със същото решение е признато за установено, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на В. Б. Ч. и С. Г. Г. - Ч. , че З. К. С. е титуляр на пожизнено право на ползване по чл.

56 ЗС върху 1/2 /една втора/ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К., ул. С. № *, ет. *, вх. *, ап. № *, заедно с изба № *, с квадратура 9,37 кв.м, и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, като ответниците са осъдени да предадат, на осн. чл. 108 ЗС, на З. К. С. владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот.

Наред с горното е признато за установено на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на В.

Б. Ч. и С. Г. Г. - Ч., че М. З.в К. е собственик на 1/2 /една втора ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К., ул. С. № *, ет. *, вх. *, ап. № *, заедно с изба № *, с квадратура 9,37 кв.м и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, придобита по силата договор за дарение от 07.12.2010г., като са осъдени ответниците В. Б. Ч. и С. Г. Г. - Ч. да предадат, на осн. чл.

108 ЗС, на М. З.в К. владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот.

С писмо от 25.05.2021 г. З. С. е отправил искане към ВКП да повдигне обвинение на ОПГ от пет човека във връзка с действията им за кражба на имота, към която прилага решение на РС-Пловдив по гр. д. № 19487/2019 г.

Представени са епикризи от МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Н.“ от м. март 2021 г. и от м. април 2021 г., от които е видно, че ищецът е диагностициран със заболяване „миастения гравис – генерализирана форма“, като по повод на това заболяване е лекуван в периода 17.03-20.03.2021 г. в болничното заболяване, а в периода 06.04-13.04.2021 г. е лекуван в същата болница във връзка със заболяване – лумбосакрална радикулопатия, шийна радикулопатия, генерализирана остеохондроза и дископатия, с придружаващо заболяване „миастения гравис – генерализирана форма“.

Представени са епикризи от УМБАЛ „Св. А.“ АД - С. от м. април 2022 г. и от м. април 2023 г., от които е видно, че ищецът е диагностициран със заболяване „миастения гравис – генерализирана форма“, като по повод на това заболяване е лекуван в периода 12.04.-15.04.2022 г. в болничното заболяване, а в периода 25.0430.04.2023 г. е лекуван в същата болница във връзка със заболяване – параинфекциозна енцефалопатия след вирусна инфекция на горните дихателни пътища, хипокалиемия, астеноадинамия, с придружаващо заболяване „миастения гравис – генерализирана форма“.

Представено е ЕР от 28.07.2021 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Й. К.“ ЕАД-С., от което е видно, че ищецът е пожизнено освидетелстван с трайно намалена работоспособност 62 % с посочена основна диагноза „миастения гравис – генерализирана форма“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. С. П., от които се установява, че поддържа с ищеца връзка от 2013 г., като се чуват по телефона, тъй като имали общи дела. Споделя, че е вземал 1-2 пъти миналата или по-миналата година ищеца от болница, трудно се придвижвал. Сочи, че не го е виждал да яде, да пие вода.

Вечерно време все бил буден. Знаел, че му е бил изхвърлен багажа в К. и му е казвал, че през 2015г. има опасност да бъде изхвърлен и от апартамента в М., поради което и 3 му предложил да дойде в неговия дом. Изтъква, че ищецът бил горд човек, като изяснява, че не е търсил съдействие от него, но е споделял, че имотът е в центъра, изхвърлен му е багажът. Единствено искал да го закара до К., но свидетелят не намерил време. Споделя, че ищецът води дела – търси си правата, но не е запознат с всичко. С ищеца имали и общи дела, тъй като бил ученик в едно негово училище от 1995г. до закриването му през 1997г. От 2013 г. се включил в едно дело за закриването на училището - Частно училище /БАНК. От 2022г.- 2023г. му е казвал, че не може да си движи врата. Казал му е, че посещава американски сайтове, за да се оправи и следи как да си подобри здравословното състояние. Сочи, че ищецът бил умен човек, който бързо реагирал и бил категоричен. Когато имало несправедливост тя го дразнела.

Намира ищецът за емоционален, малко по-песимистичен сега, но борбен човек.

От приетото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че ищецът има следните заболявания Шийна и лумбална радикулапатия. Генерализирана остеохондроза и Дископатия, Миастения Гравис - генерализирана форма датираща от около една година преди диагностицирането и през 2021 г., за които са налице данни за лечения в болнични заведения. Сочи, че заболяването „миастения гравис“ е с неизвестна етиология - една от причини за произхода на заболяването и механизма на миастения гравис е автоимунният характер, водещ до „нарушено нервно- мускулно предаване, причиняващо мускулната слабост и умора. От значение е влиянието на токсични, инфекциозни моменти, стрес , нарушаващ хомеостатичната регулация, което намалява ендогенните глюкокортикоиди и засилва автоимунната активност разстройство в ендокринната регулация, уголемяване на тимусната жлеза и др. причини. Протичането е с години с по-дълги или по-къси периоди на ремисии.