Решение № 61 от 12.04.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 26/2022
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.1, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, пр. последно · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора И.Перпелов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600026 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Старозагорския окръжен съд е признал подсъдимия О.Е. Д. за виновен в това, че на *** г. по ПП-І-6, км.282+400 м - общ. П., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ф." с рег. № ****, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, пр. последно и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.И.И., ЕГН ********** от с. Т., обл. С.З. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК подсъдимият бил лишен от правото да 1 управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от защитника на подсъдимия, с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост, с оглед събраните доказателства. Претендира се отмяната й и постановяване на нова оправдателна такава.
Подсъдимият е допълнил жалбата на защитника си с лични писмени бележки, с които изразява несъгласие с изводите на съда относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта, с която се е движил, е ли ударената каруца предвидимо препятствие и причинно - следствената връзка на вменените му нарушения с настъпилия вредоносен резултат.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение и сочи, че обстоятелствата по делото, обуславящи изводите за виновно поведение са доказани по безспорен и категоричен начин наказанието. Решаващите за отговорността обстоятелства са обсъдени в пълен размер и наказанието е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Основните оплаквания са свързани с отказа на съда да приеме, че деянието на подсъдимия е неотносимо към настъпилата смърт на пострадалия и липсва причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия.
Претенциите са насочени към оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимия пледира за невинност.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О.Д., чрез фирмата си се занимавал с дистрибуция на стоки със собствен транспорт. За това той често пътувал с микробуса си марка “Ф.” от гр. Д. за гр. П. и обратно.
2
На *** г., около 19,15 ч. подсъдимият О.Д. се връщал от град П., като управлявал товарен автомобил марка "Ф." с рег. № ****, негова собственост по първокласен път ПП І-6 (т.нар. подбалкански път), в посока запад-изток, като пътувал сам. Пътният участък бил прав и равнинен, с гладко асфалтово покритие, без неравности, като пътното плътно било мокро, тъй като деня бил дъждовен. Товарният автомобил Ф., управляван от Д. достигнал пътен участък 282+400 m, на около 150 м. преди разклона за с.А., община П., със скорост на движение от около 80 км/час, в тъмната част на денонощието и движение на къси светлини на фаровете. В същото време пред него се движило превозно средство с животинска тяга – каруца теглена от кон, управлявана от пострадалият Е.И.И., със скорост на движение от около 12-15 км/час , като водача - използвал дясната част на дясната лента за движение. Каруцата не била снабдена с нужната светлинна сигнализация. В насрещната лента за движение се движила товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка "И." с рег. № *** с прикачено полуремарке марка "Ш." с рег. № *, управлявана от свидетеля И.Ц., със скорост на движение от около 66 км/ч . При така избраните скорости на движение на автомобилите от водачите им опасната зона за спиране на автомобила „Ф.“ е била около 84 м, a на „И.“ - около 74 м.
Автомобилът „Ф.“, управляван от подсъдимия Д., застигнал движещата се по-бавно каруца, като водачът я осветил и възприел, когато се е намирал на около 56 м от задния й габарит. В случая, за да избегне удара с каруцата, подсъдимият Д. не предприел аварийно спиране, а решил да предприеме маневра „изпреварване” с частично навлизане в насрещната лента за движение до около 1,5 м от осевата линия и срещу товарния автомобил „И.“, управляван от свидетеля И.Ц.. Навлизането в насрещната лента било на около 44 м от мястото на удара. Свидетелят Ц., като видял, че друго МПС навлиза в неговата лента за движение, реагирал чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
В момента на възприемане на опасността от водача на товарния автомобил „И.“, той бил на около 39 м от мястото на удара. Сборът от разстоянието между тях е 84 м, което е значително по-малко от сбора на опасните зони за спиране, което е 157 м.. Ударът между двата автомобила е бил непредотвратим при така предприетите действия от подсъдимия Д. по навлизане в насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. Мястото на удара между двата автомобила е с челните им леви части и покриваша площ в напречно направление от 0,4 м. Ударът е реализиран при частично навлизане 3 на л.а. Ф. в насрещната лента за движение до 1,5 м от осевата линия. Мястото на удара е на 7 м след мерната линия, приета в огледния протокол, спрямо посоката на движение на т.а.И., на ниво от 1,1 м до 1,5 м северно от разделителната линия (осовата линия). Автомобилът Ф. продължил движението си напред и надясно при едновременно завъртане около вертикална ос в посока обратна на часовниковата стрелка и спрямо надлъжната ос, в посока по часовниковата стрелка, гледано отзад на автомобила. В момента на възприемане на опасността от подсъдимия Д. каруцата се е намирала в дясната част на собствената дясна лента и на около 9 м. от мястото на втория удар. За времето на движение на т.а. Ф. до втория удар тя е изминала разстояние от 9 м. при определената скорост на движение. В резултат на настъпилата пълна загуба на управление след първия удар, последвал втори удар между долните състави на т.а. Ф. и лявата странична повърхност на каруцата, която била изтласкана към дясната канавка спрямо нейната посока на движение (като в с.з. вещите лица уточняват, че каруцата е била изтласкана напред и надясно). След удара товарният автомобил И. продължил движението си напред и след това наляво спрямо неговата посока поради настъпилите увреждания и деформации в предното ляво окачване.
След достигане на лявата канавка последвало обръщане върху лявата странична повърхност.
В резултат на настъпилия първи удар се получили телесните увреждания по тялото на подсъдимия Д., а при настъпилия втори удар се получили телесните увреждания на водача на каруцата пострадалия И..
Причинени са и значителни повреди на превозните средства, взели участие при ПТП. Водачът на автокомпозицията свидетеля И.Ц. не е получил травматични увреждания при настъпилото ПТП. Конят е останал невредим, като към момента на огледа е намерен завързан на обозначителната табела за с.А..
От приетата като писмено доказателство по делото справка, с рег. № УРИ */13.01.2016 г. на Дирекция “Национална система 112”, Р. - Б. за постъпилите сигнали за процесното ПТП и приложеното CD-R, K., с изписан № */13.01.2017г. съдържащ четирите броя записи, чието съдържание е било изслушано в съдебно заседание на 21.04.2017г. се установило, че за периода от 19,12 ч. до 19,25 ч. на посочената дата са регистрирани обаждания от 4 четири лица – първото от които не се е представило, второто е от свидетеля И.Ц., водач на т.а. И., а останалите са от лицата Н.М. и Р.Й., които не са очевидци на произшествието, а са възприели инцидента и местоположението на участвалите превозни средства след настъпването му.
След подадените сигнали на място първо е пристигнала линейка, които е откарала пострадалия И. във ФСМП - К., като същият бил в състояние на кома и с оглед на тежкото му състояние е бил транспортиран и лекуван в Отделение по неврохирургия при МБАЛ “С.К.” гр. С.З.. На 17.03.2014г. пострадалия И. е бил изписан от болницата в С.З. и е преместен на лечение в град С. в УМБАЛ ”С.”, където на 20.03.2014г. е проведена оперативна интервенция – направена е метална остеосинтеза на шийния отдел на гръбначния стълб. Въпреки оказаното му високоспециализирано лечение Е.
И. е починал на 06.04.2014 г.
По-късно на местопроизшествието пристигнали и екипи на ПАБ и на РУП-К., както и втора линейка за втория пострадал от ПТП – подсъдимия Д..
При постъпване в болничните заведения на подсъдимият Д. и на водача на каруцата Е. И. били взети кръвни проби за анализ, поради невъзможност да бъдат тествани с техническо средство. При изготвените химически експертизи кръвната проба на водача на т.а. "Ф." е отрицателна, а в кръвната проба на водача на каруцата се установява 1,81 промила концентрация на алкохол.
За изясняване на техническите причини за настъпване на ПТП и скоростите на движение на участвалите в него превозни средства, в хода на досъдебното производство са били изготвени единична автотехнически експертизи /АТЕ/, изготвена от ВЛ инж. И.Ч., две допълнителни експертизи към нея, и по искане на защитата е била назначена и изготвена тройна АТЕ, с вещи лица проф.д.т.н.инж. С.К., гл.ас.инж. Х.У. и инж. И.Ч..
Видно от заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза, скоростта на движение на т.а. "Ф.", управляван от подсъдимия Д. преди ПТП е била около 80 км/час, каквато е била и към момента на удара с автокомпозицията, т.е. същият при възприемане на опасността не е задействал спирачната система. Скоростта на автокомпозицията преди ПТП е била около 66 км/час, а към момента на удара с т.а."Ф." е била около 61 км/час, като вещите лица са дали категорично заключение, че водача й, след като е 5 възприел опасността от удар с т.а. „Ф.“ на разстояние около 39 м. от мястото на удара, е предприел аварийно спиране. Каруцата с животинска тяга /кон/ се е движела със скорост от около 12-15 км/час, използвайки дясната част на дясната лента за движение /за който отговор вещите лица изцяло са възприели обясненията на подсъдимия предвид липсата на други данни по делото/. Опасната зона за спиране на т.а."Ф." при определената скорост на движение е била около 84 м, а на автокомпозицията е била около 74 м.
Водачът на т. а. "Ф." подсъдимият Д. навлязъл в насрещната лента за движение на около 44 м. от мястото на първия удар - с насрещно движещата се автокомпозиция. Д. предприел навлизане в насрещната лента след възприемане на каруцата, която е била осветена и възприета на около 56 м. В заключението ясно и точно са посочени характера и мястото на удара между т.а „Ф.“ и т.а „И.“, което се посочи по-горе във фактическото изложение.
Вещите лица са дали заключение, че основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е движението на каруцата в тъмната част на денонощието без същата да е оборудвана с нужната светлинна сигнализация. Според тях технически правилно е било каруцата да е снабдена с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, както и задължителната при движение през нощта или намалена видимост бяла или жълта добре различима светлина.
Отношение за възникналото ПТП от техническа гледна точка имали също движение на т.а „Ф.“ с технически несъобразена скорост, съобразно видимостта пред автомобила на къси светлини на фаровете, като за технически съобразена скорост при видимост от около 56 м. на къси светлини, вещите лица са посочили – 61 км/ч или по-ниска, позволяваща на подсъдимия да спре в зоната на видимост на къси светлини на фаровете пред неосветено и необозначено препатствие на пътя.