Решение № 19234 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19234 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110134949 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на т срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. С решение № 3154 от 14.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав, е обезсилено постановеното по предявените искове решение от 14.07.2021 г. по гр. д. № 9883/2021 г. на СРС, 62 състав и делото - върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение на указанията на въззивния съд е образувано настоящото гр. д. № 34949/2023 г., по описа на СРС, 74 състав. След дадени указания на ищеца по реда на чл.

129, ал. 4 ГПК е постъпило уточнение на исковата молба, съобразно което предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от т срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 62 състав:

1/ А. Г. Г. – сумата в размер на 377,34 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м..04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 24,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 17,72 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.

2/ Ц. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 0,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.;

3/ А. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 0,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.

Ищецът т твърди, че ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - магазин със стая, антре и клозет, находящ се в гр. София, ул.

„Верила“ № 1, аб. № 95928, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена покана до ответниците, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответниците са ползвали и услуга дялово разпределение, като не са заплатили дължимите суми за това, с което са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответниците, същите дължали и лихва за забава върху главниците. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове, като твърдят, че не са потребявали топлинна енергия, тъй като процесният имот не е топлоснабден. Оспорват и твърдението в имота да е доставяна топлинна енергия, за което излагат подробни съображения. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците – че същите са консумирали тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задълженията си към ищеца.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо 2 или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

На следващо място между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства, включително нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9 от 11.07.1957 г., том ХХII, дело № 4056/1957 г. и нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 161 от 30.12.2003 г., том I, рег. № 5345, дело № 148/2003 г., се установява, че собственик на процесния имот е била Виолетка Николаева Боева – Г.. Съгласно представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници същата е починала на 08.06.2019 г., като нейни наследници по закон са ответниците А. Г. Г. – съпруг и децата й Ц. А. Г. и А. А. Г.. По делото не се установява някой от тях да се е отказал от наследството на Виолетка Николаева Боева – Г., като доколкото не са ангажирани доказателства имотът да е придобит в режим на СИО, се налага извод, че след смъртта й ответниците са наследили процесния имот при равни квоти или всеки от тях по 1/3 ид.ч. от процесния имот (арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Фактът, че наследодателят на ответниците, а впоследствие и ответниците, бидейки собственици на имот за небитови нужди, потребяват топлинна енергия без да сключат договор с ищеца, ги освобождава от договорна връзка с т, но не и от задължението да заплатят реално доставената и консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка на такава. Лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, т.е. в случая, това са ответниците – собственици на имота. Доколкото не се твърди и не се установява имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, , то следва да се приеме, че именно собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им топлинна енергия

За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на потребеното в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, както и от останалите събрани по делото доказателства, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове. Съгласно заключението процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като през процесния период не е начислявана топлинна енергия за общи части, нито такава, отдадена за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, която е определяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект и в съответствие с нормативната уредба. По отношение на топлинната енергия за БГВ вещото лице е констатирало, че за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. не е начислявана топлинна енергия за БГВ, тъй като съгласно извършения отчет на монтирания в имота водомер не е потребена вода. За периода от 3 м.05.2019 г. до м.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет, поради което е начислена топлинна енергия за БГВ за 1 бр. потребител при норма на разход 0,140 куб.м. за 1 потребител за 1 денонощие. Съгласно заключението на СТЕ общата дължима сума за процесния период, при съобразяване на изготвеното от ФДР изравнение е в размер на 563,52 лева, от които сумата от 156,77 лева – за сградна инсталация и сумата от 406,76 лева – за БГВ.