Определение № 252 от 14.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600337 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Варна срещу протоколно определение №1052 от 02.10.2025г. по ЧНД №965 по описа за 2025г. на Окръжен съд Варна, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ с Определение №34 от 16.04.2024г., постановено по ЧНД№248/2024г. на РС Берковица за срок от четири години.

Прокурорът изразява несъгласие с изводите на съда за наличието на втората кумулативна предпоставка за УПО, а именно че осъдения е дал доказателства за своето поправяне. Като аргумент се сочи, че по отношение на К. е налице неприключило ДП, по което същия е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.214,ал.2,т.1 и т.2 вр. чл.20,ал.1 и 2 вр. чл.26,ал.1 от НК, извършено в периода 25.12.2023г.-29.02.2024г.,т.е. в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. На следващо място, по време на прекъсване изпълнението на наказанието, Г. е бил задържат до 24часа във връзка с извършени от него непристойни действия, заради което прекъсването е било прекратено. Изложеното, ведно с ниския спад на оценката за риск от рецидив за продължителен период от време мотивира прокурора да предложи на настоящата инстанция да отмени протестираното определение и да остави без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на Г..

Постъпило е писмено становище от Началника на Затвора Варна, с което 1 поддържа становището си за основателност на искането за УПО, т.к. целите на наказанието са изпълнени предсрочно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Протестът е подаден от легитимно лице, в законовия срок, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието от четири години, определено по ЧНД№ 248/2024г. на РС Берковица на 15.06.2024г.

Към 09.10.2025г. е изтърпял 2г.,10м. и 22дни, от които фактически 1г.3м. и 24дни, от арест 1г.5м. и 8дни и от работа 1м. и 21дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 1г.1м. и 8дни.

Изложеното сочи, че обективния критерий по чл.70,ал.1,т.1 от НК е изпълнен.

В началото на изпълнение на наказанието и в съответствие с чл.154,ал.1 от ЗИНЗС е проведена диагностика на рисковете при л.св. Г., които са отразени в доклад по чл.154,ал.2 от ЗИНС. последния доказва дефицити у осъдения по отношение на осъзнаване на правонарушението, управление на финанси и доходи, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. При осъдения са установени липса на самокритичност спрямо престъпното поведение, податливост на влияние от референтен кръг, дефицити в морално волево отношение за преодоляване на криминогенните нагласи, оформили рискови зони в осъзнаване на правонарушението, начин на живот и обкръжение, управление на финанси и доходи, междуличностни проблеми и умения за мислене, за чието преодоляване са били предвидени редица социално-възпитателни мероприятия.

Текущ доклад от 29.07.2024г. отчита незначителна корекция по отношение на констатираните дефицити. Осъденият продължава да заема защитна линия относно противоправните се прояви, съпътстван от стремеж за самооневиняване и омаловажаване на личната си роля. Не се установява съществен напредък и в останалите две дефицитни зони. Проявите на лишения от свобода в течение на индивидуалната социално-възпитателна работа се третират като повърхностни. Наблюдава се привидно желание за участие във възпитателни и трудови дейности, с цел механично намаляване на присъдата. Според текущия доклад поведението на осъдения е „инфантилно, подвластно на емоциите, а рефлексията е на ниско равнище“. В заключение прогнозата за ефекта от пенитенциарното третирате и корекционно въздействие се преценява като песимистична.

Последващият текущ доклад е от 05.05.2025г.и с него се констатират наличие на поведенчески промени при осъдения. Същия е започнал в известна 2 степен да приема отговорност за престъпното си поведение, показал е някои способности за мислене, в посока към решаване на проблемите. Осъденият Г. се е адаптирал бързо в средата, не е позволил конфликт с други лишени от свобода, не е нарушавал правилата в МЛС, имал е уважително отношение към надзорния състав, възложена му е работа в рамките на отделението. В известна положителна светлина за личността на осъдения следва да се оценяват заповедите, с които е награждаван за участие в различни масови мероприятия и образователни програми. Същият изразява желание да се включва в трудово възпитателни дейности, но единствено с оглед възможността за механично намаляване на присъдата. В същото време е налице преустановяване на прекъсването на изпълнение на наказанието, поради хулигански прояви на Г., за което е задържан за срок до 24 часа/вж постановление от 26.02.2025г./.

Безспорно е обстоятелството, че осъдения е полагал доброволен труд в рамките Затвора, като е участвал в организираните трудови, спортни и културни дейности в условията на МЛС, като е получил и свидетелство за професионална квалификация. В положителна светлина за неговата личност следва да се оценяват заповедите, с които той е награждаван за спазване на режимните изисквания. Изложените положителни тенденции обаче не са сигурен индикатор за преодоляване на дефицитите в поведението на Г., които са способствали наказаната деятелност и които в бъдеще обосновано може да се предполага, че могат да предизвикат рецидивни прояви. Според последния текущ доклад „се отчитат известни корекции“ по отношение на трите дефицита, но същите нямат траен и осъзнат характер.

Изводите в текущите доклади не са произволни, напротив, намират пряко потвърждение в относимите към отделните периоди на обследване на личността на осъдения персонални прояви по спазване на ПВР, директно кореспондират с резултатите на Системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарни заведения, в качеството на стандартизиран инструмент за измерване, утвърден с изрична заповед на министъра на правосъдието и се отразяват в индивидуалния план на присъдата и последващите препланирания.

Съществен напредък след едногодишния период на корекционновъзпитателна дейност е бил отразен най-вече спрямо уязвимостите към вътрешната среда в МЛС, като от обсъждания доклад по чл.129,ал.7 от ППЗИНЗС се извлича положението, че Г. не е позволил конфликт с други лишени от свобода, не е нарушавал правилата в МЛС, имал е законосъобразно и уважително отношение към надзорния състав, включително успешно е бил назначен на работа. При препланиране на присъдата корекционновъзпитателната работа е продължила по отношение и на трите дефицитни 3 области, посочени по-горе. Иначе казано, в нагласите на осъдения към м. април 2025 година не е било настъпило някакво съществено подобрение и/или промяна, т.е. в рамките на визирания период не е била постигната целта за ценностно преизграждане в морално-волевата му сфера. Към този момент осъденият реално се е намирал в условията на протичащ процес на поправяне, обхванат от действието на прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС .

По-нататък анализът на писмените доказателства сочи, че осъденият работи, спазва трудовата дисциплина и ред, не е наказван за нарушаване на реда в МЛС, поощряван е отново във връзка с прогресивната система при изпълнение на наказанието. Актуалното планиране на присъдата доказва, че всички тези безспорно позитивни промени в поведението на осъдения са отчетени, като първоначалните опасения във връзка с нарушение на задълженията са снети от внимание. Не са преодолени обаче дефицитите, проявени в отношението към правонарушението, в начина на живот и обкръжение и умения за мислене, затова са планирани както индивидуални, така и групови корекционни дейности. Актуалният план на присъдата доказва, че при осъдения все още не е постигнато цялостно разграждане на престъпния модел и трайно установяване на нова морално-волева скала в съответствие с принципите на законността и обществения морал, затова неговото предсрочно поправяне все още не може да се обоснове. В подкрепа на този извод са и писмени данни, според които при осъдения се наблюдава трайно положително представяне, на основание на което може да се прогнозира успешно приключване на процеса на поправяне и превъзпитание.

Известно е, че институтът на предсрочното освобождаване произтича пряко от принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанията, даващ възможност след изтичане на определен период от време, тежестта на изпълнението да се постави в зависимост от поведението на осъденото лице.

На преден план се извежда личността на лишения от свобода, като спрямо нея се предприемат поредица от целенасочени действия по ресоциализация, морално възпитание и реформиране на нагласите. От поведението на осъдения и от осъзнаване на важността на поправителния процес до голяма степен зависи в какви условия ще изтърпи наказанието си и кога ще бъде освободен.

Принципът на прогресивната система има мотивационна насоченост, премахва чувството за безперспективност у лишените от свобода и съдейства за минимизиране на деградацията в ценностната им система. Проявява се в следните последователни стъпки: изменение на режима в по-лек ; зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието; преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг тип; помилване за част или за целия остатък на наказанието и условно предсрочно освобождаване.

Отнасяйки горното към доказателствата по делото, въззивният състав 4 е категоричен, че спрямо осъденият Г. прогресивната система е в ход, което на този етап обаче не задейства достатъчно индивидуалната мотивация у лицето за поправяне, доколкото все още не е оптимизиран целият потенциал на инструмента по чл.66,ал.1 от ЗИНЗС.

Независимо от положителното становище на служители на затворническата администрация / които не са източник на доказателствени факти, а дължимо по закон мнение на участник в производството/, съдът съобрази всички представени доказателства. Обективният прочит на доказателствените източници за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви период сочи, че въпреки констатирани положителни промени в неговото поведение, корекционния процес не е приключил, като очертаните проблеми в дефицитните зони все още не са преодолени в достатъчна степен. Положителната тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност и осъзнатост.

Видно от материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието е променен от строг на общ едва на 22.05.2025г., лицето не е изведено на работа, МЛС не е променяно в открит тип. Само преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.

Становището на въззивния състав е, че посочените писмени доказателства не оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са преодолени и не е затвърдена нагласата за законосъобразен начин на живот.

Посочените обстоятелства категорично сочат, че по отношение на Г. протича промяна, но не до степен, която да позволи по-ранна ресоциализация.