Определение № 181 от 26.10.2026, Районен съд - Омуртаг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Омуртаг, 26.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Гражданско дело № 20263510100412 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 130 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Р. К. А., ЕГН ********** за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5525/2026 г. по описа на РС – Враца, I граждански състав.

След като разгледа материалите по електронното заповедно производство, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респективно – изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

При проверка на документите по ч.гр.д. № 5525/2026 г. по описа на РС – Враца, I граждански състав, настоящият състав намира, че не може да се направи извод за връчване на съобщението до длъжника по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Това е така, тъй като от съдържанието на съобщението не може да се установи на коя дата е извършено посещение на адреса, още повече, че няма данни на същия да е залепено уведомление, а единствено е посочено, че лицето не живее на него и няма информация къде е.

В приложените по делото книжа за връчване (съобщение и разписка) обаче липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 1

ГПК. Връчителят не е удостоверил в разписката към съобщението, че е извършил най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Не са отбелязани датите и часовете на тези посещения.

Също така, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса.

Връчителят не е отбелязал никакви обстоятелства, свързани с посещението на адреса, като дори не е залепено уведомление.

Искът по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

1. Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

2. Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

3. Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал. 5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 9912/25.08.2026 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Спазването на процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК предполага залепяне на уведомление, предоставяне на срок, в който книжата се оставят на разположение на длъжника в канцеларията на съда, съответно в общината, и едва с изтичането на срока за получаване на съобщението от канцеларията на съда или общината, същото се смята за връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В настоящия случай не само, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка (надлежно удостоверени данни, че не живее на адреса), но не се установява да е спазена и самата процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК относно трикратните посещения и след това залепване на уведомление.

Заповедният съд следва да извърши преценка на събраните сведения от адреса, да разпореди събиране на категорични данни дали лицето живее на адреса или не и въз основа на същите, ако са налице предпоставките по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, да даде указания за предявяване на искове, респ. ако не е установено, че длъжникът не живее на адреса, да прецени дали заповедта за 2 изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея да разпореди издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното, към настоящия момент предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

Заради процесуалния характер на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, същата изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и се тълкува стеснително, поради което исковият съд прекратява производствата във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса, на който е извършено залепването, като исковият съд връща делото на заповедния съд за надлежно връчване на заповедта за изпълнение (в този смисъл Определение № 15256/ 22.04.2026 г. по гр.д. № 10190/2026 г. на Софийски районен съд, Определение № 379/06.01.2020 г. по гр.д. № 20716/2019 г. на РС-Варна, Определение № 304/22.03.2020 г., по гр. д.

№2464/2019 г. на РС-Ловеч и др.).

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане (в този смисъл – Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в.ч.гр.д. № 1652/2018 г.). Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. След стабилизиране на определението, препис от същото следва да се изпрати на заповедния съд за надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 2195/19.10.2026 г., подадена от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Р. К. А., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 412/2026 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, I състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Търговище в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца през ЕПЕП или ССЕВ, на осн. чл. 50, ал. 5 вр. чл. 38, ал. 2 ГПК.

3

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото да се изпрати на Районен съд – Враца, I граждански състав.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Стела Иванова

4