Решение № 4848 от 13.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57/2026
- Вид
- Решение № 4848
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4848 гр. София, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110100057 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 4 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата Р. Б. С. твърди, че с ответника е сключила Договор за потребителски кредит № 40014807051/16.01.2023 г. за отпускане н акредит в размер на 4 000 лв. и сума за връщане в размер на 7 012,20 лв. за срок 36 вноски, като наред с това договорът предвиждал заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – „Фаст“ (1600 лв.) и „Флекси“ (2800 лв.), разсрочени в 36 вноски, т.е. общо дължимата сума по тезидопълнителни услуги е 4 400 лв. Поддържа, че уговорките за тези пакети са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като заобикалящи/нарушаващи императивни норми на ЗПК (чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК), както и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП (вкл. т. 5 – необосновано високо обезщетение/възнаграждение). Развити са доводи, че допълнителните услуги по естеството си представлявали такси/комисионни за усвояване и управление на кредита, които законът забранявал да се изискват (чл. 10а, ал. 2 ЗПК), а в добавка водели до заобикаляне на лимита на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото са част от „общите разходи по кредита“ и следвало да бъдат включени в ГПР. Твърди, че кредиторът реално не поемал насрещно конкретно задължение (например „улеснена процедура“ за допълнителни средства зависи от ново съгласие и не е гарантирана услуга), докато потребителят заплащал възнаграждения близки по размер до главницата, което водело до значителна нееквивалентност на престациите и неоснователно обогатяване. Поддържа се, че това е заблуждаваща търговска практика при непосочване/неотразяване на действителния ГПР и компонентите му, включително с позоваване на дело C-453/10.
Въз основа на изложеното се иска съдът да прогласи нищожността на клаузите за „Фаст“ 1 и „Флекси“ в процесния договор. Претендират се разноски.
Ответникът „ПКБ“ ЕООД признава по основание предявения установителен иск относно клаузите в Договора за потребителски кредит № 40014807051, които предвиждат заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, и моли да се постанови решение при признание на иска по чл. 237 ГПК . Настоява да не се възлагат разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което иска приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК – разноските да останат върху ищцата. Евентуално, ако съдът присъди разноски срещу ответника, се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004, с доводи, че делото не е фактически и правно сложно, исковата молба е бланкетна (по твърдение на ответника) и производството след признанието се очаква да приключи в едно заседание; предлага се конкретно възнаграждение 200 лв.
От фактическа страна съдът установява следното:
От приетия по делото договор за потребителски кредит и погасителен план се установява, че на 16.01.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40014807051. По раздел VI „Параметри“ е уговорена сума на кредита 4 000 лв., срок 36 месеца, месечна вноска по кредита в размер на 194,78 лв., ГПР 48,66 %, годишен лихвен процент 41,00 % и обща сума по кредита 7 012,20 лв. Предвидени са и възнаграждения за закупени допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1 600 лв. и „Флекси“ в размер на 2 800 лв., или общо 4 400 лв., платими разсрочено заедно с погасителните вноски, при месечна вноска за услугите 122, 22 лв. и обща месечна вноска в размер на 317,00 лв. В погасителния план тези суми са изведени в отделна колона като част от всяка месечна вноска, а общото задължение по кредита и услугите е посочено в размер на 11 412,20 лв.
Съдът приема от правна страна следното:
Не е спорно, че ищцата е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на търговска или професионална дейност, а ответникът е търговец, предоставящ потребителски кредити в рамките на дейността си. Следователно ищцата има качеството „потребител“, а ответникът – „кредитор“ по смисъла на Закона за потребителския кредит, поради което към процесния договор са приложими специалните правила на ЗПК и защитата срещу неравноправни клаузи по ЗЗП.
Клаузите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни. От самото съдържание на договора се установява, че „Фаст“ дава право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а „Флекси“ – право на промяна на погасителния план. По естеството си това не са самостоятелни външни услуги, а действия, пряко свързани с усвояването и управлението на кредита. Именно за такива действия чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява кредиторът да изисква такси и комисиони. Следователно оспорените уговорки противоречат на императивна законова забрана и са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Наред с това възнагражденията за „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи, пряко свързани с договора за кредит, които следва да се отчитат при формирането на годишния 2 процент на разходите. Договорът формално сочи ГПР 48,66 % и обща сума по кредита в размер на 7 012, 20 лв., но отделно от това натоварва потребителя с още 4 400 лв. за въпросните „допълнителни услуги“, които са разсрочени в същия погасителен план и се плащат заедно с месечните вноски. Само тези възнаграждения надхвърлят размера на отпуснатата главница от 4 000 лв., поради което включването им към общите разходи по кредита неминуемо води до съществено увеличение на действителния ГПР над декларирания в договора и до заобикаляне на законовия таван по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение е налице и основание по чл. 19, ал. 5 и чл. 21, ал. 1 ЗПК за нищожност на уговорките.
Съдът приема също, че процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и нищожни по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Те създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като прехвърлят върху потребителя допълнителна парична тежест в размер 4 400 лв. за дейности, които по закон са част от преценката, отпускането и администрирането на кредита от страна на кредитора. Така уговорените плащания са несъразмерни, небалансирани и в противоречие на изискването за добросъвестност, поради което противоречат и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото право на разноски има ищцата Р. С., която претендира заплащането на държавна такса в размер на 89, 99 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 89, 99 лева /46, 01 евро/. Въпреки направеното от ответника признание на иска, съдът счита, че не е налице втората предпоставка за освобождаването на ответника от отговорност за разноски, тъй като същият е дал повод за завеждане на иска, поради наличието на включените от него в договора неравноправни клаузи.
Ищцата е представлявана по делото от адв. М. М., който към свое Становище с вх. № 58225/23.02.2026 г. е приложил списък с разноски, в който е посочил, че дължимото възнаграждение за адвокатско представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е в размер на 454 евро с ДДС. По делото липсва доказателство за сключен между него и ищцата договор за правна защита и съдействие, поради което съдът счита, че липсва основание да се присъди адвокатско възнаграждение на адвокат М., поискано на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Р. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л Г“, бл. 34 срещу „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М“, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 10014807051 от 16.01.2023г.
3
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М“, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Р. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л Г“, бл. 34 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46, 01 евро представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4