Решение № 6 от 10.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пазарджик, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201120 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-1818-... от 10.07.2024 г. на Началник сектор в РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик на А. А. П. с ЕГН:

********** от гр. Пазарджик, ул. „А.... С.” № 20, ... са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 ЗДвП глоба в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от А. А. П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител, поддържат жалбата. Ангажират доказателства.

Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното постановление, 1 включително и в писмени бележки. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Свидетелите Й. И. и Х. А. – полицейски служители в РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик – на ... г. били на работа и извършвали обход според поставени им задачи в гр. Пазарджик. Около ... часа се движили по бул. „Ал.

С.“ посока центъра на града. Преминали светофара на магазин Л. и се намирали малко преди следващото кръстовище между улиците „Н.В.“ и бул.

„Ал. С.“, когато ясно възприели как от дясно на тях от ул. „Н.В.“ със свирене на гуми излязъл лек автомобил „...“ с рег. № ..., който се движил настрани спрямо посоката му на движение, а не с предницата напред и предприел маневра завой на ляво по бул. „Ал. С.“. Посоченият автомобил се предвижил срещу полицейските служители, като последните не възприели други намиращи се автомобили вътре в кръстовището. Такива се движили по бул.

„Ал. С.“. Наложило се полицейските служители да включат светлинен и звуков сигнал, да обърнат служебния автомобил и да последват посочения автомобил БМВ, като малко след това го спрели за проверка. Извършили проверка на водача – жалбоподателя А. П.. С него имало в л.а. още няколко лица, между които и свидетелката А. Торкова на предна дясна седалка на автомобила. Полицаите попитали жалбоподателя защо управлява по този начин и той казал, че дал газ нарочно, за да излезе по-бързо от кръстовището, защото било натоварено и бързал, след което се извинил на полицейските служители, че не искал да извърши нарушение. При проверка на документите на водача и автомобила, посредством служебен таблет полицейските служители установили, че автомобилът не е преминал ГТП. Полицейските служители приели, че водачът е извършил две нарушения - на чл.104б, т.2 ЗДвП – т.н. дрифт и на чл.147, ал.1 ЗДвП, поради което И. пристъпил към съставяне на АУАН. С оглед установеното, той съставил АУАН на 2 жалбоподателя, който му предявил, а последният подписал и получил екземпляр от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че на ... г. в ... часа, в гр. Пазарджик управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като след движение по ул. ул. „Н.В.“ на кръстовището с бул. „Ал. С.“ извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно в кръстовището, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението и използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари и за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП – управлява МПС, лична собственост, което не е представил и преминал ГТП.

По делото са разпитани като свидетели полицейските служители Й. И. и Х. А., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични и логични. Те взаимно се и допълват. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на полицейските служители се подкрепят частично от показанията на свидетелката А. Торкова – приятелка на жалбоподателя, която се е возила на предна дясна седалка в автомобила. Последната реално не отрича, че жалбоподателят е подал „повече газ“, за да се изнесе по-бързо и затова „изсвириха гумите“. Имало и „изнасяне на л.а.“ но според личната й преценка, колата не е излизала от контрол и била стабилна, защото имала „антиблокиращи системи – тя е БВМ“. Торкова също потвърждава за налични движещи се други автомобили извън кръстовището по бул. „Ал. С.“.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл.104б, т.2 ЗДвП за това, 3 че на ... г. в ... часа, в гр. Пазарджик управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като след движение по ул. „Н.В.“ на кръстовището с бул. „Ал. С.“ извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътя си на движение, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението и използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари и на чл.147, ал.1 ЗДвП – управлява МПС, лична собственост, което не е представил и преминал ГТП. Безспорно се установиха всички елементи на административните нарушения от събраните по делото доказателства.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение.

АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя и за нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП на основание чл.181, т.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 50 лв. Съгласно последната разпоредба се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от служебно извършена справка от съда на сайта на АА процесният лек автомобил няма валиден периодичен технически преглед.

Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното 4 наказание.

Основният спорен въпрос по делото е дали описаното поведение на жалбоподателя е преднамерено и по съществото си представлява „дрифт“, т.е. дали е нарушил забраната за водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В ЗДвП няма легална дефиниция за дрифт. Но това понятие не е ново явление в автомобилизма и като техника се използва още от 30-те години на XX век от пилоти в състезанието „Гран При“. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Според § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Очевидно е, че описаното поведение в НП на жалбоподателя е преднамерено, а не е в резултат на непознаване на автомобила. Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез показанията на разпитаните полицейски служители и на свидетелката Торкова. Действията на жалбоподателя са извършени на кръстовище, в което по времето на шофиране не е имало други автомобил, но такива са се движили по главната пътна артерия – бул. „Ал. С.“, като жалбоподателят преднамерено е шофирал с висока скорост, чрез повишаване на оборотите на двигателя очевидно на ниска предавка на скоростната кутия, презавиване, водещо до загуба на сцепление с пътната настилка и отклоняване от праволинейното движение, при което автомобилът е бил в позиция почти напречно на оста на пътното платно, което не се установява да е било в следствие на техническа неизправност на автомобила, на пътните или метрологични условия, или заради причини у самия водач (употреба на алкохол, наркотични вещества, умора, загуба на концентрация и т.н.). Очевидно е, че при подобно установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от жалбоподателя за придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП от обективна и субективна страна.

Това по същество води до извод за извършване от жалбоподателя на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно приложението на санкционна 5 разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Показанията на свидетелите-очевидци са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че управлявания от жалбоподателя автомобил е преминал през района на кръговото кръстовище в условията на т.н. дрифт, движейки се странично по посока на движението си. Очевидно тези именно действия, предприети от страна на жалбоподателя, са породили необходимостта служителите към РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик да го последват и спрат за проверка. В случая свидетелите съвсем конкретно, ясно и точно описват поведението на жалбоподателя при управляване на автомобила преди, по време и след преминаване на процесното кръстовище с дрифт, въртенето на гуми и движението странично по посока на движението на автомобила.

Това изключва вероятността жалбоподателят просто несъзнателно да е навлязъл в кръстовището с по-висока скорост. Дори и ангажираната от него свидетелка – негова приятелка, която се е намирала в автомобила, не отрича подаването рязко на газ, свиренето на гумите и движението странично на автомобила. Що се касае до твърденията й, че не е имало загуба на контрол и опасност за движението от страна на жалбоподателя, заради антиблокиращите системи на автомобила, следва да се отбележат няколко неща в тази насока. Първо по делото не се представиха никакви доказателства, че автомобилът притежава такива антиблокиращи системи – само марката и модела му в тази насока не са достатъчни. На следващо място, дори и да притежава принципно, няма доказателства дали те въобще са били функциониращи в процесния ден (с оглед и обстоятелството, че няма данни въобще автомобилът да е преминал ГТП). На следващо място – дори и принципно да са налични и работещи, няма данни дали не са били изключени ръчно от самия водач в процесния ден, доколкото на повечето автомобили такава възможност е предвидена. И на последно място твърденията за липса на опасност за движението, при твърдения на същата свидетелка, че е имало движещи и паркиращи автомобили и в двете платна за движение на бул. „Ал. С.“ и дори, според нея, именно заради тях жалбоподателят е предприел описаната маневра в кръстовището, са наймалкото взаимно противоречащи се и изключващи се. Ето защо в тази насока нейните показания не следва да се кредитират в цялост.