Решение № 6217 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6217 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100508394 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. М., лично, и като баща и законен представител на децата В. В. М. и Й. В. М., малолетни, срещу Решение № 7643/24.04.2026г., постановено по гр. дело № 54645/2025 г., по описа на Софийския районен съд, 86 състав, с което е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Р. С. С., по молбата на В. В.

М., с която претендира защита за себе си и за децата Й. В. М. и В. В. М.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като се излагат съображения. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение, като се наложат мерки за защита по реда на ЗЗДН, конкретно посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна Р. С. С. в открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2026 г. пред настоящата инстанция, оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

1

Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 12.12.2025 г., депозирана по реда на ЗЗДН от В. В. М., лично и като баща на малолетните деца В. В. М. и Й. В. М., с която претендира защита за себе си и за децата. В молбата и в нейното уточнение от 29.12.2025 г. са изложини твърдения, че ответницата Р. С. С., с която живее на съпружески начала и майка на децата, е осъществила спрямо молителя и децата актове на домашно насилие, както следва: На 25 септември 2025г. нанесла побой на детето В., на 11.10.2025 година нанесла побой на двете деца, крещяла и заплашвала ищеца, на 13.10.2025 г. не пуснала децата да отидат на училище, на 20.10.2025г. возила децата в автомобила си, като била в нетрезво състояние, на 25.10.2025 г. в нетрезво състояние заплашила ищеца с убийство. Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.

С Решение № 7643/24.04.2026г., постановено по гр. дело № 54645/2025 г., по описа на Софийския районен съд, 86 състав, е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Р. С. С., по молбата на В. В.

М., с която претендира защита за себе си и за децата Й. В. М. и В. В. М..

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В случая пред Софийския районен съд е представена декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, която макар да представлява предвидено в закона доказателствено средство, не може да бъде кредитирана безкритично единствено поради формалното й представяне. В конкретния случай изложението в нея е непълно и недостатъчно последователно относно обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществен актът на домашно насилие. Не са посочени дори приблизителен час и конкретно място на инцидента, а твърденията относно поведението на ответницата спрямо децата са изложени непосредствено след заявлението на молителя, че е избягал и се е скрил, без да е изяснено дали и по какъв начин е възприел лично тези действия. Посочените неясноти не се преодоляват от събраните гласни доказателства, тъй като разпитаната свидетелка не установява конкретни обстоятелства относно твърдения инцидент от 01.10.2025 г., а излага общи впечатления за отношенията между страните. При тези данни съдът не 2 кредитира декларацията като достатъчно достоверна фактическа основа за установяване на твърдения акт на домашно насилие

Отделно от това, във връзка със събраните гласни доказателства следва да се отбележи, че разпитаната по делото свидетелка Радева не е била очевидец на твърдения акт на домашно насилие от 01.10.2025 г. В показанията си тя излага общи твърдения за системна употреба на алкохол от ответницата, възниквали между страните скандали, отправяни обиди и заплахи, без обаче да конкретизира отделни случаи, времето на тяхното осъществяване и съдържанието на твърдените заплахи. Нещо повече, свидетелката изрично заявява, че не може да възпроизведе конкретни изрази, употребени от ответницата. Показанията й относно липсата на определени дрехи и вещи на децата, както и относно болничното лечение на едното от тях, също не установяват твърдения в молбата инцидент. Следователно, макар свидетелката да сочи на конфликтни отношения в семейството, показанията й не съдържат конкретни факти, възприети непосредствено от нея, относно отправянето на заплахи към молителя и твърдяното агресивно поведение спрямо децата на 01.10.2025 г., поради което не доказват осъществяването на сочения акт на домашно насилие. Не се установяват и твърдените в допълнителната молба актове на домашно насилие. Молителят сочи, че на 25.09.2025 г. ответницата е нанесла побой на детето В., на 11.10.2025 г. е нанесла побой на двете деца, като е крещяла и отправяла заплахи към молителя, на 13.10.2025 г. не е допуснала децата да посетят училище, на 20.10.2025 г. ги е превозвала с автомобил в нетрезво състояние, а на 25.10.2025 г. е отправила заплаха за убийство към молителя. В подкрепа на тези твърдения не е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която да се отнася до посочените инциденти.

Събраните гласни доказателства също не установяват осъществяването им.

Разпитаната свидетелка не заявява да е присъствала на някое от твърдените деяния и не излага конкретни факти относно поведението на ответницата на посочените дати. Показанията й се свеждат до общи твърдения за употреба на алкохол, конфликти и агресивно поведение в семейството, без да съдържат сведения за конкретните побои, възпрепятстването на посещаването на училище, управлението на автомобил в нетрезво състояние или отправянето на заплаха за убийство. Ето защо съдът приема, че твърдените в допълнителната молба актове на домашно насилие са останали недоказани.

Този извод на въззивния съд не се разколебава и от представените пред въззивната инстанция писмени материали от проведени психологически консултации с молителя и децата във Фондация „Надежда“. В тях са отразени данни за продължителен семеен конфликт, затруднения в родителското сътрудничество, както и за тревожност, емоционално напрежение, нарушения на съня и влошени отношения на децата с майката. По отношение на молителя са отчетени запазен родителски капацитет и мотивация за полагане на грижи за децата, а в материала за по-малкото дете е изразено становище, че психоемоционалното му състояние е последица от домашно насилие, упражнено от майката. В представените материали обаче не са изложени 3 конкретни фактически данни, въз основа на които да се установи осъществяването на твърдените в молбите актове на домашно насилие на посочените дати. При преценката им съдът съобразява и изявленията на ответницата в съдебно заседание, че от около година не е осъществявала контакт с децата въпреки направените опити, както и твърденията й, че бащата ги настройва срещу нея, а те демонстрират негативно отношение към нея, включително чрез неприлични жестове и замеряне с хляб. Тези изявления не установяват сами по себе си причините за влошените отношения и прекъснатите контакти. Следва да се отбележи и че постановената заповед за незабавна защита не съдържа забрана за контакти с децата, а единствено задължение за въздържане от домашно насилие. При тези данни психологическите консултации, преценени в съвкупност с останалите доказателства, не дават достатъчна фактическа основа за установяване на конкретните актове на домашно насилие, предмет на настоящото производство.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесните дати. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, въззиваемата страна не претендира такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Въззивният съд постанови въззивникът - баща В. В. М. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата му в размер на 6.39 евро.

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците – малолетни деца В.

В. М. и Й. В. М., не дължат на СГС държавна такса за въззивната си жалба – тези въззивници не са навършили 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата им трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7643/24.04.2026г., постановено по гр. дело № 54645/2025 г., по описа на Софийския районен съд, 86 състав.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6.39 евро.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5