Определение № 175 от 19.02.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Разград, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане №73/14.01.2025г. по ч.гр.д.№ 8/2025г. по описа на Районен съд-Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу А. Е. Ю., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за потребителски кредит №****** с Изи Финанс Мениджмънт АД. Тъй като заявителят не е изпълнил указанията на съда да посочи факти на които основава искането и за главница, допълнителни възнаграждение и обезщетения;начало на просрочие на договора, какво е неизпълнението по договора за кредит и по договора за гаранция;извършените плащаниядата,размер; за погасяване на кои задължения по погасителния план и по кой договора, за кредит или за гаранция са, за да може съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи и такива противоречащи на императвни разпоредби на ЗПК.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС-Кубрат по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу А. Е. Ю. за парично вземане в размер на 352.64лв. главница във връзка с договор за потребителски кредит № 4876888 с Изи Асет Мениджмънт АД; сумата 20,74лв.– възнаградителна лихва за периода 25.10.2023г. до 26.10.2023г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 61.63лв. обезщетение за забава за периода от 26.10.2023г. до 1 датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и разноските.

В т.12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с Файненшъл България ЕООД и заявителя договор за цесия от 01.02.2024г. и приложение №1 към него от 02.04.2024г.

Файненшъл България ЕООд е сключило с длъжника по потребителския договор, договор за предоставяне на гаранция. Поради неизпълнение от страна на длъжника, солидарно отговорния гарант е платил на кредитора по договора за кредит и е встъпил в правата му. С оглед извършената цесия заявителят е встъпил в правата на платилия гарант.

Договорът за паричен заем е за сумата от 400лв., платима на 16 седмични вноски от 26.67лв., при ГПР 47.29% и фиксиран ГЛП от 40% или общо дължими 4 Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция дължимо от длъжника е 181.28лв., платимо на 16 вноски по 11.33лв.,като длъжника дължи плащане по тези вноски на падежа на погасителните вноски и по начина уговорен в договора за паричен заем.

С молба вх.№119/13.01.2025г. заявителят е заявил становище,че заповедният съд не може да задължава заявителя да предоставя информация за извършените по договора плащания, тъй като не е в предмета на неговата преценка относно издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд изложил мотиви за преценката по чл.411 ал.2 ГПК, която е длъжен да направи: за противоречие със закона и добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза или на обоснована вероятност за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. В случая по отношение на договор за паричен кредит намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съда дължи преценка за наличието "неравноправна клауза" в договора. Това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, и която не е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. От прочита на договор за предоставяне на гаранция № 4876888 от 16.08.2023г. и договор за паричен заем № 4876888 от същата дата следва, че двата договора в цялост съставляват източника на облигационното задължение на длъжника /сключени са на една и съща дата, имат един и същ номер/, като от съдържанието им е видно, че размерът от 181.28лева за възнаграждение, дължимо от потребителя по гаранционната сделка е почти на половина от отпуснатата в заем сума в размер 400лева, както и, че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на „обезпечение“ по 2 договора за паричен заем. Въведен е изключително кратък срок за представяне на описаните в договора обезпечения – 3-дневен от сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора.

Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като договорът за предоставяне на гаранция е сключен на същата дата и със същия номер, като договора за заем - едновременно с него, т.е. сключването на "договора за предоставяне на гаранция" от кредитополучателя е било ултимативно условие за предоставянето на кредита. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Задължение на финансовата институция е да оцени платежоспособността на потребителя и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума, а доколкото с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл.16 от ЗПК, тъй като възмездността на договора за предоставяне на гаранция прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК. Вноските по договора за предоставяне на гаранция, са били включени в месечните вноски по договора за кредит, което води до оскъпяване на кредита. Така кредитополучателят дължи възнаграждение за гаранта, в размер на 181.28 лева при заета сума от 400 лева, за която заета сума се дължи и възнаградителна лихва от 40%, като тази вноска не е била включена в ГПР, съгласно ЗПК, което е самостоятелно основание за нищожност на потребителския договор.

От договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към гаранта е неделимо от задължението по кредита и е известено на кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР". Отделно от това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция се дължи, независимо дали отговорността на гаранта ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за паричен заем, макар да са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция. Всичко това сочи, че целта на договора за предоставяне на гаранция е плащане в полза на кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на потребителя.

В заключение правилно заповедният съд е приел,че непосочването на исканите факти го лишава от възножността при установени неравноправни и нищожни клаузи да се произнесе по размера на дължимата главница с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК.

3

Ето защо, обжалваното определение е постановено в съответствие със закона и императивните материални норми и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №73/14.01.2025г. по ч. гр. д. №8/2025г. по описа на Районен съд-Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на“Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Е. Ю..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4