Решение № 4269 от 26.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9872/2024
- Вид
- Решение № 4269
- Подписан
- 26.09.2024
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- член 25, параграф 6 · Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (преработен текст) текст от значение за ЕИП
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 30, ал. 1, т. 2 · Закон за Комисията по финансов надзор
- чл. 4, ал. 1, т. 3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
- чл. 6, ал. 2, т. 1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
- чл. 85, ал. 1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4269 гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110209872 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ АД, ЕИК ********, срещу Наказателно постановление № Р-10-119 от 14.06.2024 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за четири нарушения на чл. 63, параграф 1, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 г., на дружеството-жалбоподател са наложени четири административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева всяко, на основание чл. 290, ал. 9, т. 1, пред. 1 от Закона за пазарите на финансови инстР.ти (ЗПФИ).
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и липса на извършени нарушения. Сочи се маловажност на нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло жалбата и иска отмяна на атакуваното НП на посочените в нея основания. Твърди маловажност на нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Заявява, че неправилно били посочени датите на нарушенията, тъй като съгласно отговор на Европейския орган за ценни книжа и пазари, информацията на клиента трябвало да бъде предоставена възможно най-скоро след края на отчетния период, а 1 извлечение, изпратено по-късно от 1 месец след края на периода било предоставено ненавременно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и случаят не бил маловажен. Счита, че отговорът на Европейския орган за ценни книжа и пазари не водел до извода за липса на нарушения. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.08.2023 г. в КФН постъпила жалба от лицето **** срещу „*****“ АД.
Жалбоподателката посочвала, че била на 78 години, пенсионер и вдовица, като до 2020 г. притежавала спестовен влог в Банката. На 19.06.2020 г. била потърсена от служител на „*****“ АД, който й предложил нов, по-изгоден спестовен влог без месечни такси. Две години по-късно (в края на 2022 г.) г-жа **** разбрала, че спестяванията й били инвестирани в дялове на Договорен фонд (ДФ) „ДСК Стандарт“, в резултат на което била претърпяла загуба в размер на 3000 лева. ** **** твърдяла, че е сключила договора за инвестиране във финансови инстР.ти, след като е била въведена в заблуждение и искала спестяванията й да бъдат върнати в депозитната сметка. Посочила, че договорът, на базата на който Банката й е закупила дяловете, й бил представен като договор за спестовен влог, а не като такъв за закупуване на дялове на предприятие за колективно инвестиране.
С цел изясняване на обстоятелствата, изложени в жалбата, било изпратено писмо до „*****“ АД, с което били изискани всички документи, съдържащи се в клиентското досие на ****, както и информация във връзка с отношенията между Банката и жалбоподателката. Въз основа на представените документи и информация бил установен договор № CONTR/20/06196/23.06.2020 г. за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от „*****“ АД. Страни по договора били Банката и ****, в качеството й на клиент. С договора клиентът възлагал, а Банката приемала срещу възнаграждение да приема и предава за изпълнение поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от Банката, за сметка на клиента. Договорните фондове 2
(дяловете на предприятия за колективно инвестиране) са един от видовете финансови инстР.ти, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ. Приемането и предаването за изпълнение на поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове (дялове на предприятия за колективно инвестиране) е инвестиционна услуга по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ - „приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инстР.ти“. При предоставяне на инвестиционни услуги на клиенти инвестиционните посредници са длъжни да спазват конкретни нормативни изисквания, залегнали в ЗПФИ и Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (Делегиран регламент (ЕС) 2017/565). „*****“ АД е инвестиционен посредник, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл.
30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), предвид което при предоставянето на инвестиционни услуги следва да съблюдава правилата на ЗПФИ и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, инвестиционните посредници, които държат финансови инстР.ти на клиенти или средства на клиенти, изпращат веднъж на тримесечие на всеки клиент, за когото държат финансови инстР.ти или средства, справка на траен носител за тези финансови инстР.ти или средства, освен ако такава справка е предоставена в друга периодична справка. При поискване от клиента инвестиционните посредници предоставят тази справка по-често срещу възнаграждение, определено на търговска основа.
Във връзка с приложимостта на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, то съгласно чл. 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, позоваванията на инвестиционните посредници включват кредитните институции, а позоваванията на финансовите инстР.ти включват структурираните депозити във връзка с всички изисквания, посочени в член 1, параграф 3 и член 1, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС и в разпоредбите за нейното прилагане, установени с настоящия регламент. Разпоредбата на чл. 63 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 е във връзка с прилагането на член 25, параграф 6 от цитираната Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инстР.ти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС), която разпоредба от своя страна е транспонирана в чл. 85, ал. 1 от ЗПФИ. Съгласно § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФИ, изискванията на чл. 85 са приложими за кредитните институции, когато предоставят една или повече инвестиционни услуги и/или извършват инвестиционни дейности.
Предвид разпоредбата на чл. 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, приложима спрямо банките е и разпоредбата на чл. 63 от делегирания регламент.
3
Видно от документите в клиентското досие на ** ****, в резултат на сключения между нея и „*****“ АД Договор № CONTR/20/06196/23.06.2020 г. за покупка и обратно изкупуване на дялове на договорни фондове, дистрибутирани от „*****“ АД, на 23.06.2020 г. е била подадена Поръчка-договор (нареждане) за покупка на дялове на договорен фонд (дялове на предприятие за колективно инвестиране). Нареждането било за покупка на дялове на ДФ „ДСК Стандарт“, емисия BG**********, като стойността на поръчката била 33 300 лева. От представена от „Централен депозитар“ АД Справка за сделки с финансови инстР.ти, сключени от **** за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2023 г., било видно, че г-жа **** е притежавала финансовите инстР.ти (дялове на ДФ „ДСК Стандарт“, емисия BG**********) в периода от 24.06.2020 до 06.12.2022 г. Финансовите инстР.ти били държани от г-жа **** чрез „*****“ АД, в качеството й на инвестиционен посредник, и в този смисъл Банката е била длъжна в посочения период да предоставя на клиента си веднъж на тримесечие справка на траен носител за тези финансови инстР.ти, съобразно изискването на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
В отговор на изрично изискана информация Банката е представила в КФН справки за финансовите инстР.ти и средства на ** **** към 31.12.2020 г., към 31.03.2021 г., към 30.06.2021 г., към 30.09.2021 г., към 31.12.2021 г., към 31.03.2022 г., към 30.06.2022 г. и към 30.09.2022 г. В придружителното писмо, с което били представени в КФН цитираните справки, било посочено, че „документите са връчени на ** ****, но екземплярите на банката не са подписани от клиентката“. На представените в КФН копия на справки собственоръчно било изписано:
„2109/17.11.2022 г./Т146 предадено на клиента“, като било посочено име и подпис на служител на Банката. Допълнително „*****“ АД посочвала, че справките за притежавани финансови инстР.ти били представени на госпожа **** при явяването й в банката на 17.11.2022 г., като за удостоверяване на това обстоятелство представяли уведомление от служителя ***** до **** - служител, който изпълнява функции по вътрешен контрол във Финансов център Люлин.
Предвид на това проверяващите приели, че разпоредбата на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 изисква от инвестиционния посредник, който държи финансови инстР.ти на клиенти или средства на клиенти, да изпрати веднъж на тримесечие на всеки клиент справка на траен носител за тези финансови инстР.ти или средства. Дори и да се приеме, че справките за притежаваните от г-жа **** финансови инстР.ти са й били предоставени на 17.11.2022 г., предвиденото в чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 задължение е щяло да бъде изпълнено, ако инвестиционният посредник е изпратил на клиента на всяко тримесечие справка за клиентските активи. Вместо това, Банката е съхранявала изготвените справки, без да е предоставила същите на клиента си. Клиентите на инвестиционните посредници имали право да се информират периодично и с определена честота за различни 4 обстоятелства, свързани с търговията с финансови инстР.ти, която инвестиционните посредници извършват от тяхно име. Законодателят е предвидил, че тази честота е най-малко веднъж на три месеца, т.е. не следва да има период по-дълъг от три месеца, в който инвестиционният посредник да не е изпратил на клиента си справка за притежаваните от него активи. Правото на информация било едно от основните субективни права на инвеститорите, които са установени в Директива 2014/65/ЕС и които са своеобразна гаранция, че всички останали техни права като инвеститори ще бъдат зачетени. За да бъде надлежно информиран даден клиент за определено обстоятелство, същото следвало да бъде доведено до неговото знание в предвидените в нормативната уредба срокове по ясен и разбираем начин. В този смисъл, неотносимо и ирелевантно било твърдението на „*****“ АД, че всички тримесечни справки за притежавани от ** **** финансови инстР.ти са й били предоставени след поискване от нейна страна при посещението й в офиса на Банката на 17.11.2022 г. Съгласно изискването на чл. 63, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, инвестиционен посредник, който държи активи на клиент, трябва да му изпрати наймалко веднъж на тримесечие справка за държаните активи, която да съдържа реквизитите, посочени в чл. 63, параграф 2, сред които и „подробности за всички финансови инстР.ти или средства, държани от инвестиционния посредник за клиента в края на периода, обхванат от справката“. Справките, които Банката твърди, че е предоставила на ****, са към последния ден на всяко тримесечие - 31 декември, 31 март, 30 юни и 30 септември. Следователно в изпълнение на предвиденото в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 Банката е следвало да изпрати същите на клиента в първия работен ден, следващ изтичането на съответното тримесечие.