Определение № 562 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500095 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството е oбразувано по частна жалба с вх. No 103399 / 19.12.2024г., подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано заедно от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, срещу Разпореждане No 49557 / 03.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 13588/ 2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявление с вх55398/18.09.2024 г. по описа на РС-София, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: *********** за сумата от 987,26 лв. /деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща допълнителна договорна лихва върху просрочена главница за периода от 05.08.2023г. до 07.06.2024г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Потребителят бил забавил свои плащания по анюитетните вноски, т.е. плащайки дължимата (падежирала) анюитетна вноска няколко дни след падежа. Поради тази причина размерът на договорната лихва, която била компонент от вноската, изчислена към датата посочена в погасителния план и върху оставащия размер на главницата, нямало да бъде същия - допълнителните дни забавяне на плащането на вноската водели до: 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска, представен в погасителния план и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Сочи, че лихвата била възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябвало да престира на кредитора, защото бил ползвал същите. Тя била граждански плод и се дължала по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определял от размера на капитала и времето 1 на ползването му. Тя се дължала в размера, който бил уговорен и за срока, за който длъжникът я бил ползвал. Предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва бил изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което всеки следващ месец размерът на непогасената главница по кредита (предоставения от Банката капитал) намалявал. В конкретния случай обаче потребителят бил допуснал просрочие при заплащането на вноските, като ги бил заплащал след падежа, т.е. договорната лихва се била начислявала за по-дълъг срок на ползване и върху по-голям размер на непогасена главница. Това била т.нар. договорна лихва върху просрочена главница. Позовава се на съдебна практика. Моли за присъждане на възнаградителната лихва, а в условията на евентуалност на сумата от 241,39 лв., която представлявавала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 10%.

Моли и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, е образувано развилото се производство по ч.гр.д.

№ 13588 /2024г. по описа на ВРС. Със заявлението и уточнителната молба се претендират вземания по договор за потребителски кредит № 720031247371 от 07.06.2023г., а именно: сумата от 4969,18 лв. (четири хиляди шестсотин шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по договорa, ,сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и длъжника А. И. Б., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1118,42 лв. (хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 25.08.2024 г., и сумата от 1228,65 лв. (хиляда двеста двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 25.08.2023 г. до 04.09.2024 г., от която договорна лихва върху просрочена главница в размер на 987,26 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 241,39 лв.

Изрично с уточнителна молба с вх. No 90723 / 12.11.2024г. и уточнителна молба с вх.

No 97242/ 02.12.2024г. молителят уточнява, че допълнителните дни забавяне на плащането на вноската водят до начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чиито размер не е бил изчислен в погасителната вноска, представена в погасителния план. Уточнява, че за срока на забавата на потребителя длъжник по задължението, Банката е начислила „допълнително" възнаграждение (извън 2 индикативния погасителен план) в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 50.90 % (40.90 % договорна лихва + 10% законна лихва). Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в „Извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК" в общ размер на 1228.65 лева. Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в „Извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК", като по отделно конкретните суми за всяко едно от тях: -Обезщетение за забавено плащане в размер на: 241.39 лева Договорна лихва върху просрочена главница в размер на: 987.26 лева -Общ размер на обезщетението за забава в размер на: 1228.65 лева.

ВРС е издал Разпореждане No 49557 / 03.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 13588/ 2024г. по описа на същия съд, с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 срещу длъжника Хр. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********** за следните суми: сумата от 4969,18 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 720031247371 от 07.06.2023 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника А. И. Б., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1118,42 лв. (хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 25.08.2024 г., и сумата от 241,39 лв. (двеста четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.08.2023 г. до 04.09.2024 г., на както и сумата от 169,84 лв. (сто шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерни на уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението в останалата част, която се обжалва пред настоящия състав.

Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението по отношение на обжалваната част са, че претендираното обезщетение за забава в размер на договорната лихва представлява де факто сключване на нов договор за заем на просрочената главница при същите условия, за което нямало изрично съгласие на длъжника. Отделно кумулирането на законна и договорна лихва за един и същи период се явявало недопустимо.

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 417 3 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в противоречие с посочената разпоредба кредиторът начислява два вида обезщетение за забава, които надвишават законната лихва за времето на забавата. Следва да се отбележи, че повторното начисляване на договорна лихва при просрочие представлявала по естеството си отново санкция за забавата на длъжника. Длъжникът следва да е задължен единствено за лихвата за забава в размера, посочен в чл. 33 ал.2 от ЗПК, като именно и този размер е присъдил ВРС. В този смисъл и разпореждането, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната част е правилно. Отделно за евентуалното искане също липсва основание да бъде повторно уважено, доколкото ВРС вече се е произнесъл в тази част, като е уважил заявлението за сумата от 241,39 лв.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане No 49557 / 03.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 13588/ 2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявление с вх. No 55398/18.09.2024 г. по описа на РС-София, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. И. Б., ЕГН **********, с адрес:

*********** за сумата от 987,26 лв. /деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща допълнителна договорна лихва върху просрочена главница за периода от 05.08.2023г. до 07.06.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4