Решение № 207 от 20.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. гр. Д., 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500828 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н. СТ. К. от гр.Г. Г. и П. АЛ. Г. от гр.Д. срещу решение №260045/01.06.2021 г.,поправено с решение №260072/16.11.2021 г.,по гр.д.№188/2019 г. на Генералтошевския районен съд,с което са отхвърлени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС,предявени от П.А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу ИВ. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,***, за признаване правото на собственост на П.А.

Г. върху част от поземлен имот ,представляващ дворно място с площ 735 кв.м.,УПИ ***,квартал 67 по ПУП на гр.Г. Г.,при съседи :УПИ ***,улица ***,УПИ *** и улица ***,ведно с построените в това място масивна жилищна сграда от 65 кв.м.,стопанска постройка,склад от 54 кв.м.,заета от изградената от ИВ. Д. А. ограда в тази част от имота,както и ИВ. Д. А. да бъде осъдена да премахне със собствени средства и за собствена сметка изградената от нея ограда в тази част на имота и да предаде на П.А. Г. владението върху тази част от имота;отхвърлен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от П.А. Г. срещу ИВ. Д. А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищцата 1 сума от 500 лв,представляваща паричната равностойност на разрушена бетонна пътека,намираща се в процесния поземлен имот и служеща за подход към гаража в имота;отхвърлен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Н. СТ. К. с ЕГН ********** срещу ИВ. Д. А. с ЕГН **********,за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума от 2 000 лв,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно навлизане в процесния поземлен имот,върху който ищецът има учредено право на доживотно ползване,като въззивниците са осъдени да заплатят на ИВ. Д. А. сума от 2 100 лв,представляваща сторени по делото разноски.Подадена е и частна жалба от Н. СТ. К. от гр.Г. Г. и П.

АЛ. Г. от гр.Д. срещу определение №260142/16.11.2021 г. по цитираното дело на ГТРС,с което е отхвърлена молба на частните жалбоподатели по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В жалбата срещу решението се сочи,че същото е недопустимо,а по същество-неправилно.Решението било недопустимо,тъй като съдът се произнесъл по факти и обстоятелства,заявени извън срока по чл.131 от ГПК,при трикратна размяна на книжа,каквато процесуалният закон не допускал,вкл. по търговски спорове.Решението било постановено в противоречие на материалния закон и на събраните доказателства.Оградата в случая следвало да е изградена изцяло в имота на възложителя и построяването й на регулационната граница било в отклонение на нормата на чл.48 ал.4 от ЗУТ.От заключенията по допуснатите СТЕ било видно,че процесната ограда е изградена на регулационната граница с навлизане в имота на въззивниците.Оградата била и незавършена,което не давало възможност да се прецени законността й.Подробно са изложени доводи,че разрешението за строеж на оградата е нищожно като противоречащо на материалноправна норма-чл.48 ал.4 от ЗУТ.Самият факт на осъществено незаконно строителство на имотната граница се явявал пречка за пълноценното използване на имота на въззивниците.Основателността на исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС обосновавала основателност и на останалите искове по чл.45 от ЗЗД.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивниците разноски.

В частната жалба се изразява становище за неправилност на 2 определението по чл.248 от ГПК поради неправилна преценка на районния съд за неоснователност на възражението на жалбоподателите за прекомерност на изплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност,а многократното му отлагане се наложило поради неприлагане на изисканото административно дело.Настоява се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

В писмени отговори и в хода на въззивното производство насрещната страна ИВ. Д. А. изразява становище за неоснователност на жалбите и настоява за потвърждаване на атакуваните съдебни актове.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане горните жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:

Същите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 11.06.2021 г.,а въззивната жалба срещу решението е подадена на 21.06.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.06.2021 г.;жалбоподателите са получили препис от определението по чл.248 от ГПК на 22.11.2021 г.,а частната им жалба срещу него е подадена по пощата на 22.11.2021 г. при изтекъл срок за обжалване на 06.12.2021 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-ищци по делото с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за всяко от тях част и на неизгодното за тях определение /забел. ДОС приема,че жалбата на всеки от въззивниците,обективирана в една обща жалба,е насочена от всеки от тях срещу първоинстанционното решение в съответната част,с която са отхвърлени предявените от всеки от тях иск/искове,и в този смисъл жалбата на всеки от въззивниците е допустима/.

По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение:

Разгледани по същество,жалбите на всеки от двамата въззивници,инкорпорирани в една обща въззивна жалба,са неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове с изключение на частта на произнасянето по 3 иска по чл.108 от ЗС относно правото на собственост на ищцата П. АЛ. Г. върху построени в процесния имот сгради /масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м,стопанска постройка-склад с площ от 54 кв.м/,които не са предмет на ревандикационната претенция /за последното съдът ще изложи мотиви по-нататък в изложението/.По същество решението в допустимата му част е правилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№188/2019 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№1296/22.04.2019 г.,уточнена с молба вх.№661/04.02.2022 г. по описа на ДОС /на лист 46 от в.гр.д.№828/2021 г. на ДОС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени вкл. при условията на чл.213 от ГПК искове от П.

АЛ. Г. от гр.Д. и Н. СТ. К. от гр.Г. Г. срещу ИВ. Д. А. от гр.Г. Г.,както следва:

1./иск на основание чл.108 от ЗС,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.

А.,за установяване правото на собственост на ищцата върху реална част от около 10 кв.м от дворно място-цялото с площ от 735 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,която част е заключена между изградена от ответницата в горния имот УПИ *** в кв.67 ограда и регулационната граница между УПИ *** в кв.67 и УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г. и е обозначена с жълт цвят на скица-приложение към уточняваща молба вх.№661/04.02.2022 г. /на лист 46 от делото на ДОС/,както и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху описаната реална част /забел. с молба вх.№661/04.02.2022 г. е уточнено от ищцата,че построените в УПИ *** в кв.67 сгради не са предмет на ревандикационната претенция/;

2./иск на основание чл.109 от ЗС,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.

А.,за осъждане на ответницата да премахне изградената от нея ограда в имота на ищцата,съставляващ УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.;

3./иск на основание чл.45 от ЗЗД,предявен от П. АЛ. Г. срещу ИВ. Д.

А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 500 лв,представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от неправомерни действия на ответницата при изграждане на горната ограда,изразяващи се в разрушаване на бетонна пътека в УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.-собственост на ищцата,служеща за подход към намиращия се в имота гараж;

4./иск на основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Н. СТ. К. срещу ИВ. Д.

4

А.,за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лв,представляваща обезщетение за причинени на същия неимуществени вреди /влошаване на здравословното му състояние,безсъние,безпокойство/ вследствие горното неправомерно навлизане на ответницата в УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,върху който ищецът има учредено право на доживотно ползване.

Изложено е в исковата молба,че ищцата П.Г. е собственик на поземлен имот с жилищно предназначение в гр.Г. Г.,***,представляващ дворно място с площ от 735 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.67 по ПУП на гр.Г. Г.,ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м и стопанска постройка-склад с площ 54 кв.м.Имотът бил придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** г.Същата го закупила от ищеца по делото Н. СТ. К.,който си запазил пожизнено право на ползване върху него.Ответницата И. Д.А. се легитимирала като собственик на съседния имот в гр.Г. Г.,***,представляващ дворно място с площ от 700 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.67 по ПУП на града,ведно с построените в него жилищна сграда,гараж и стопанска постройка.По искане на ответницата на 03.09.2018 г. от Община-гр.Г. Г. й било издадено разрешение за строеж №056,по силата на което й се разрешавало изграждане на плътна ограда между двата имота с височина до 2 м и дължина до 25 м.Ответницата обаче изградила масивна ограда,разположена изцяло в имота на ищцата.Оградата била изградена без съгласието на ищцата и била с височина 2 м и над 2 м.Вследствие изграждане на оградата гаражът в имота на ищцата станал неизползваем.Ответницата разрушила една от бетонните пътеки,водещи към гаража.Упражнила и психически тормоз с действията си по изграждане на оградата над ищеца Н.К.,който страдал от ***,здравословното му състояние се влошило,страдал от безпокойство и безсъние.

В писмен отговор на исковата молба ответницата ИВ. Д. А. оспорва основателността на исковете.Според същата процесната ограда не е изградена в имота на ищцата П.Г..Построена е въз основа на издадено по надлежния ред разрешение за строеж,като поради липса на съгласие на ищцата е изградена при специалните условия на ЗУТ /при разстояние от оградата до жилище на първия етаж на сграда в съседния УПИ по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата/,като оградата се разполага изцяло в имота на 5 възложителя.Процедурата по издаване на разрешение за строеж била предшествана от трасиране,означаване и координиране на УПИ *** в кв.67 от лицензиран геодезист.Ищците инициирали производство по адм.д.№745/2018 г. на АС-Д. по обжалване заповедта на началника на РДНСК Североизточен район за прекратяване на производството по оспорване на издаденото строително разрешение,което административно дело било прекратено поради липса на правен интерес у жалбоподателите.След приключване на административното производство ответницата изградила в съответствие с разрешението за строеж изцяло в своя имот плътна ограда с височина между 1,46 м и 1,48 м и дължина 25 м откъм югозападната граница на двора.Част от бетонната пътека,за която се сочело,че е разрушена от нея,била ситуирана в нейния имот,а не в имота на ищцата Г..

В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е извършил тройна размяна на книжа.Връчил е препис от отговора на ответницата на ищците с указания,че могат в двуседмичен срок да депозират становище по отговора.В указания срок е подадена „допълнителна искова молба“ вх.№1833/19.06.2019 г.,която може да се третира единствено като писмено становище по наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи и възражения.Оспорени са правилното трасиране,означаване и координиране на имота на ответницата,както и твърдението на ответницата,че процесната ограда е изградена в съответствие с издаденото разрешение за строеж.Заявено е и евентуално придобивно основание за правото на собственост на ищцата Г. върху процесната реална част от дворно място,за която се твърди,че е заета от ответницата,по силата на изтекла в полза на ищцата придобивна давност.Изложено е становище по основателността на исковете по чл.45 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d3ba57b-ad63-4871-bcc8-c9f579b82f9f