Решение № 319 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. И.

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от И. И. Въззивно търговско дело № 20221001000950 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 467 от 11.07.2022 г. по т.д. № 898/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 12 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Строително дружество ММ“ АД (н) - гр. София, чрез синдика С. Е. Б., срещу „Биса строй“ ЕООД искове : за установяване на нищожността на договора за покупко -продажба, сключен на 31.03.2005 г. с нотариален акт № 85, том ХХХIХ, дело 96691 вх. рег. № 13779 на Службата по вписванията - гр. София, между „Строително дружество ММ” ЕООД - гр.

София и „Щ.“ ЕООД- гр. Пирдоп, както следва : 1) на основание чл. 26, ал. 2, предл.5 от ЗЗД - като привиден ; 2) на основание чл. 26, ал. 2, предл.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет идеални част от парцел, при липса на индивидуализация на имота съобразно неговия актуален регулационен статут ; 3) на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, тъй като е бил сключен с цел да се увреди съдружника в „Строително дружество ММ“ АД Г. Я. ; 4) на основание чл. 40 от ЗЗД - поради споразумяване на представителят и лицето, с което той е договарял във вреда на представляваното дружество ; за установяване на нищожността на договора за покупко -продажба, сключен на 25.07.2005 г. с нотариален акт № 200, том LLVІІІ, дело 27 253, вх. рег. № 37479 на Службата по вписванията - гр. София и на договора за покупко -продажба, сключен на 12.08.2005 г. с нотариален акт № 107, том LLХІХ, дело 30 182, вх. рег. № 41 113 на 1

Службата по вписванията - гр. София, между „Щ.” ЕООД - гр. Пирдоп и „Биса строй“ ЕООД - гр. София , както следва : 1) на основание чл. 26, ал. 2, предл.5 - като привидни ; 2) на основание чл. 26, ал. 2, предл.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет - идеални част от парцел, при липса на индивидуализация на имота съобразно неговия актуален регулационен статут ; 3) на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, тъй като е бил сключен с цел да се увреди съдружника в „Строително дружество ММ“ АД Г. Я. ; 4) на основание чл. 40 от ЗЗД - поради споразумяване на представителят и лицето, с което той е договарял във вреда на представляваното дружество ; иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот с административен адрес : гр. София, район „Възраждане“, ул. „Камен Андреев“. № 22, представляващ неурегулиран поземлен имот с пл. № 130 в кв. 28А, с площ от 15 050 кв.м., заедно с построените в имота сгради.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Строително дружество ММ“ АД (н) - - гр.

Чепеларе, област Смолян, представлявано от синдика С. Е. Б., в която се твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и вътрешно противоречиво.

Неправилно съдът приел, че гласни доказателства са недопустими, тъй като всички платежни нареждания, представени от банките, изходящи от страните по договорите съставлявали т.нар „писмено начало“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. Неясно защо свидетелските показания не били обсъдени в мотивите, при все че не били изключени с изрично определение, което било сериозно процесуално нарушение.

Погрешно съдът приел, че ищецът твърдял неплащане на цената на имотите, защото формално цената била платена според документите, представени от банката. Странен и неверен бил мотива, че в молбата ищецът не твърдял да е бил увреден - цялата поредица от симулативни сделки била насочена към увреждането му, защото той не можел да изплаща своите задължения. Изваден от контекста на доказателствата бил извода, че липсата на клауза за предаване на владението не се отразявала на транслативния ефект. Немотивирано съдът приел, че цената по сделката била реална пазарна цена, при положение че в заключенията на оценителните експертизи били посочени цени от порядъка на 2 000 000 до 3 000 000 лева.

-3-

Невярна била тезата на съда, че нямало нищожност поради липса на предмет несъществуващ в правния мир неурегулиран парцел бил продаден, а той всъщност бил урегулиран и в съвсем други граници, което било изначална невъзможност. В останалата част от решението съдът се занимал с игнориране на събрани доказателства - счетоводната 2 експертиза на вещото лице М., представените платежни документи от банките и свидетелските показания.

Молбата е решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба „Биса строй“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Съдът правилно съобразил, че по делото липсват писмени доказателства по чл. 165, ал. 2 от ГПК („обратно писмо“), от които да е видно, че страните по сделката са направили привидно волеизявление. Съдът коментирал банковите документи и правилно приел, че това не са доказателства, които установяват симулативиост на волеизявленията, направени пред нотариуса, и че неплащането на цената (ако имало такова) не е основание за нищожност на сделките. Законосъобразен бил извода, че липсата на клауза за предаването на владението не се отразява на действителността на договора. Неоснователно било оплакването, че не била отчетена неадекватността на престациите - заключенията на оценителните експертизи били подробно анализирани, като бил съобразен и факта, че върху имота има учредена ипотека и са наложени две възбрани, което още повече намалявало цената. Съдът достигнал до правилния извод, че сделките имат предмет съгласно закона и практиката на ВКС.

По своето естество всички останали оплаквания в жалбата не представлявали посочване на пороци на обжалваното решение, а преповтаряне на изложението на въззивника относно неговото виждане за установените по делото факти и обстоятелства, доказателства и доказателствени средства.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по молба, в която ищецът „Строително дружество ММ“ АД (н) - гр. Чепеларе, област Смолян, чрез синдика С. Е. Б., твърдял че през м.март 2005 г. дружеството продало на „Щ.“ ЕООД недвижим имот в централната част на гр. София, който през лятото на същата година бил препродаден на „Биса строй“ ЕООД.

Според ищеца първата сделка била нищожна, тъй като договора бил привиден - страните не желаели настъпването на правните последици по него. След изключването на съдружника Г.

Я. за него възникнало правото да получи припадащия му се дружествен дял и с прехвърлянето на имота се целяло да бъде осуетена възможността същият да насочи изпълнение към него за да удовлетвори своето вземане. При извършването на сделката дружеството било представлявано от другия съдружник Б. С., който бил съученик и близък 3 приятел на С. Щ. - едноличен собственик на капитала на приобретателя на имота „Щ.“ ЕООД. По силата на последващите сделки имота бил придобит от „Биса строй“ ЕООД, едноличният собственик на капитала на което Б. Ц. бил доверено лице на Б. С.. В нотариалните актове нямало клауза за предаване на владението върху имота, но независимо от това държането се осъществявало само от лицето Б. С. чрез неговите фирми и фирми на свързани с него лица.

Първата сделка била нищожна, тъй като имала невъзможен предмет - имотът бил урегулиран, а не неурегулиран поземлен имот, както било посочено в нотариалния акт неговият статут бил от определящо значение с оглед спазване на разпоредбите на ЗУТ.

Освен това сделката имала за цел да бъдат заобиколени разпоредбите, с които законодателят гарантирал правото на изключения съдружник да уреди имуществените си отношения с дружеството. Изключването било вписано на 23.03.2005 г., а имотът бил продаден на 31.03.2005 г. за сума многократно по-малка от справедливата цена на имота, което от своя страна представлявало накърняване на добрите нрави.

Нищожността на сделката осуетявала настъпването на транслативния ефект на последващите две сделки, които също били нищожни на изложените основания.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сделките, като осъди ответника „Биса строй“ ЕООД да му предаде владението върху имота на основание чл. 108 от ЗС.

В писмения отговор първият ответник „Биса строй“ ЕООД - гр. София оспорил исковете като неоснователни.

Твърдял, че не били представени доказателства за привидността на първата сделка. Освен това тя не била насочена към накърняване на правата на изключения съдружник Г. Я.. След възстановяването му като съдружник той нямал право на ликвидационен дял. Твърденията за свързаност между представителя на „Щ.“ ЕООД и тогавашния управител на ищцовото дружество не били основание за нищожност на

-5- сделката. Не било вярно, че имотът е останал на разположение на ищеца, който го владеел и ползвал чрез „Биса строй“ ЕООД. Оспорил твърденията за нищожност на договора поради невъзможен предмет - имотът продължавал да бъде неурегулиран, тъй като дворищната и уличната регулация още не били приложени. Договора не бил нищожен и поради заобикаляне на закона, тъй като не съществувало гарантирано право на имуществен дял на изключен съдружник, особено когато той бил възстановен. Договора не бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави - платената от купувача цена не била занижена и била съобразена с това, че имотите са били ипотекирани в полза на банка.

4

Същите съображения ответникът изложил в подкрепа на възраженията си срещу твърденията на ищеца за нищожност на последващите две сделки.

В условията на евентуалност заявил възражение, че е придобил имотите по силата на изтекла давност.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В писмения отговор вторият ответник „Щ.“ ЕООД - гр. Пирдоп, Софийска област оспорил исковете като неоснователни, като изложил същите съображения и поискал от съда да ги отхвърли.

В допълнителна искова молба ищецът изложил съображения срещу неоснователността на становищата на ответниците. Посочил като друго основание за нищожност на сделките споразумяване между представителят на продавача и купувача с цел да бъде увреден представлявания. В подкрепа на твърденията си посочил две разпоредителни сделки, с които ищцовото дружество продало на съдружника Б. С. идеални части от недвижими имоти в гр. София и друга сделка, с която същото прехвърлило на ответника „Биса строй“ ЕООД няколко самостоятелни обекта в сграда в гр. София. Оспорил и твърдението за изтекла в полза на първия ответник придобивна давност.

В отговора на допълнителната искова молба двамата ответници изложили напълно съвпадащи доводи срещу всички обстоятелства, на които бил основан иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД, като оспорили твърдението, че е имало споразумяване за увреждане на представлявания.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С решение № 5 от 23.03.2005 г. по ф.д. № 17 999/ 1994 г. на Софийския градски съд, фирмено отделение по партидата на „Строително дружество ММ“ ООД в регистъра на търговските дружества е вписано изключване на съдружника Г. П. Я..

С решение № 6 от 29.03.2005 г. по същото фирмено дело по партидата на дружеството в регистъра на търговските дружества били вписани следните промени : дружеството продължава дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Строително дружество ММ“ ЕООД ; заличаване като управител на Г. П. Я..

С решение от 29.06.2005 г. по ф.д. № 55/ 1995 г. на Софийския градски съд, фирмено отделение е отменено като незаконосъобразно решението от 21.02.2005 г. на общото събрание на съдружниците в „Строително дружество ММ“ ООД за изключване на 5 съдружника Г. П. Я. и е постановено заличаване в регистъра на търговските дружества на изключването на съдружника Г. П. Я.. Решението е влязло в сила на 5.06.2008 г.