Решение № 56 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора С.Черешарова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600061 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НОХД № 6482/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, отмяна на постановеното по него споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив по изложените в него съображения.

Осъденият Ю.Ц.П. и неговият защитник адв. А.Б. изразяват становище за неоснователност на искането, поради което считат, че следва да бъде оставено без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и като съобрази становището на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Искането на Главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 НПК срок, а съдебният акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила и не е проверен (не подлежи на проверка) по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

С протоколно определение № 6311/27.10.2021 г., постановено по НОХД № 6482/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Ю.Ц.П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че на ** г. в гр. П., е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка "П.", модел „*“, с регистрационен номер *, след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол /ТНС/ и амфетамин, като деянието е извършено повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление Определение № 2602276/23.11.2020 г. по НОХД № 6794/2020 г. на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 23.11.2020 г.

За така извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл.28, ал. 1 НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, на подсъдимия Ю.Ц.П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и глоба в размер на 450 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия Ю.Ц.П. наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК от така наложеното на подсъдимия Ю.Ц.П. наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК, считано от ** г. до ** г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Ю.Ц.П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 360 лева по сметка на ОДМВР – П..

На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият 2

Ю.Ц.П. да изтърпи изцяло и отделно наказанието, наложено му по НОХД № 6794/2020 г. по описа на ПРС, в размер на десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия Ю.Ц.П. наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото не подлежи на протест и обжалване и е влязло в сила на 27.10.2021 г.

Определението е постановено при допуснати нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Доводът за нарушение на закона при одобряване на споразумението се обосновава с нарушението на разпоредбата на чл. 343г НК, по силата на която във всички случаи на престъпления по транспорта, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на правоспособни водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е забранено да го упражняват. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в тази връзка аргументи. Същевременно съдът счита, че в конкретния случай, описаното в обвинителния акт обстоятелство, че подсъдимият Ю.П. е правоспособен водач с изтекла валидност на СУМПС не се подкрепя по категоричен и безспорен начин от приложените по делото доказателства, за да се направи извод, че същият попада в някоя от посочените хипотези, при които спрямо него задължително следва да бъде наложена и санкцията по чл.

343г НК. От приложения по делото формуляр на справка за нарушител се установява, че на 26.03.2004 г. на подсъдимия Ю.П. е издадено свидетелство за управление на МПС № ** със срок на валидност до ** г., като няма данни същото да е било подновявано. От същата справка се установява също, че с влезли в сила наказателни постановления на водача Ю.П. са отнети общо 39 контролни точки, който е максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения по ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на 3

МВР. Съгласно ал. 5, изр. 1 на същия текст лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Съдържащите се в справката за нарушител данни, съобразени с цитираните законови разпоредби, не позволяват да се направи категоричен извод дали Ю.П. е правоспособен водач или дали временно е бил лишен от право на управление, за да му бъде наложена и задължителната санкция по чл. 343г НК, или е загубил придобитата правоспособност, след отнемане на всичките му контролни точки. Този въпрос е следвало да бъде изследван от районния съд, преди да пристъпи към разглеждане на представеното му споразумение за решаване на делото, като задължителна предпоставка за преценката дали в случая са налице или липсват основания и за приложението на чл. 343г НК.

Без да има категоричен отговор на поставения въпрос, като е одобрил представеното му споразумение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че не е бил прецизен при произнасянето си по чл. 382, ал. 7, пр. 1 НПК – че представеното споразумение не противоречи на закона. Както бе отбелязано, този извод би бил законосъобразен, ако подсъдимият П. е неправоспособен водач на МПС. В противен случай спрямо него задължително е следвало да се наложи и наказанието по чл. 343г НК, което не е сторено, като по този начин е нарушен закона, а неприлагането на закона, който следва да бъде приложен е съществено нарушение на процесуалните правила.

При одобряване на споразумението за решаване на делото е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила по чл.

382, ал. 7 пр. 1 НПК. Районният съд е приел, че предложеното от страните споразумение не противоречи на закона, въпреки че съдържанието му не отговаря на изискването на чл. 381, ал. 5 НПК. Това е така, защото в него е включено и съгласието на страните по приложението на чл. 68, ал. 1 НК относно предходно условно осъждане на подсъдимия П., за което е предвидено отделно производство по реда на чл. 383, ал. 3 НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, защото при неспазване на предвидения специален процесуален ред за произнасяне и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК се 4 ограничава правото на защита на страните, тъй като по този начин са лишени от възможността да инициират инстанционна проверка върху това определение на съда.

Обсъдените по-горе съществени нарушения на материалния и процесуалния закон съставляват основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание, на който те са допуснати.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 6482/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, отменя постановеното по него определение № 6311/27.10.2021 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание.

Решението не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5