Решение № 970 от 31.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110201020 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на А. Г. Г. против НП № 25-0433000132/04.02.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за недоказаност на описаното в НП нарушение. Сочи се, че няма доказателства, които да подкрепят констатациите на актосъставителя.

Твърди се, че вторият полицейски служител към момента на извършване на проверката се е намирал в служебния автомобил и е нямал възможност да възприеме релеванти за случая факти. Излага се довод за нарушено право на защита с оглед на твърдението, че въззивникът е нямал възможност да впише възражения в съставения му АУАН. Излага се съображение за допуснат процесуален порок и предвид непълно разясняване на правата му от актосъставителя, в т.ч. се сочи, че не му е разяснена възможността да откаже да подпише акта и да възрази писмено срещу констатациите в същия. Оспорва се правилното посочване на мястото на извършване на нарушението, като се излага твърдение, че полицейският автомобил, до който са се намирали ангажираните с процесната проверка служители, е бил разположен на ул. д-р Пискюлиев № 53, а не на 1 ул. Д-р Пискюлиев № 94. Релевира се аргумент за допуснат процесуален порок и с оглед съставен му фиш за друго извършено административно нарушение на ЗДвП, осъществено на същата дата и място, свързано с управление на процесното МПС с изключени дневни светлини. Иска се НП да бъде отменено.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено предвид изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова-Атанасова с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.01.2025 г. полицейски служители към Първо РУ при ОД на МВР-Варна свид. А. Г. и свид. П. П., осъществявали дежурство по линия на пътен контрол за времето от 09.00 часа до 17.00 часа. Около 11.25 часа се намирали на ул. Доктор Пискюлиев до № 94 извън служебния автомобил, който бил с включени светлини. По същото време възз. В. Д. управлявал л.а. Форд Мондео с рег. № СВ 1734 АХ, в гр.

Варна, по ул. Доктор Пискюлиев в посока от ул. Ангел Кънчев към бул. Владислав Варненчик. Полиицейските служители констатирал, че водачът е без колан. Свид. П. подал сигнал със стоп палка на възз. Г. и забелязал, че същият прави безуспешни опити да постави обезопасителния колан докато управлява автомобила. Впоследствие въззивникът изпълнил даденото му разпореждане за спиране на превозното средство.

При извършената проверка от полицейските служители е снета самоличността му. При така установените факти, свид. Г. съставил на възз. Д. АУАН за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, в който било отразено, че същият няма възражения. Актът бил подписан от въззивника. В законоустановения 7-дневен срок е постъпило възражение срещу акта, което е преценено като неоснователно от АНО, с оглед на което въз основа на същия е издадено обжалваното НП № 25-0433-000132/04.02.2025 г. от Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което за описаното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като на основание чл.

2

183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

В хода на съдебното производство да разпитани актосъставителя и свидетеля по акта и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 25-0433-000132/04.02.2025 г. е издадено от компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с оглед ограничаване правото му на защита. Видно от положения подпис от същия в предявения му акт, същият се е запознал със съдържанието на документа, в който е обективирано твърдението, че няма възражения срещу акта, както и е разяснена възможността в 7 -дневен срок да депозира писмени възражения. Друг е въпросът, че доколкото е упражнил правото на такива възражения, дори посочената възможност да не му е разяснена, не е ограничено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство, предвид реализираното средство за защита пред АНО в посочения смисъл.

Несъстоятелни са и доводите за опорочаване на административнонаказателното производство с оглед твърдението на жалбоподателя, че не е запознат с взъможността да откаже да подпише предявения му АУАН. Отказът да се подпише на акта не представлява процесуално право, гарантиращо възможността на нарушителя да реализира защита в хода на процеса, а възможна хипотеза на недобросъвестно поведение на лицето, която се преодолява чрез правилата за удостоверяване на отказа, предвидени в нормата на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН, спазването на които обуславя редовността на акта в посочената хипотеза.

3

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП като е управлявал автомобил без опезопасителен колан Посочените обстоятелства се установяват безспорно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от изготвената от свид. П. докладна записка, кореспондираща с изложеното от полицейските служители в хода на процеса. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства оборващи констатациите в процесния АУАН и обжалваното НП.

Съдът намира за неоснователни като недоказани доводите на въззивника за некоректно посочване на мястото на извършване на процесното нарушение.

Ирелевантни за настоящото производство са въпросите, свързани с ангажирането на административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушения на други норми на ЗДвП, констатирани при процесната проверка.

Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.

Като взе предвид, че посочената санкционна норма предвижда наказание в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН въззивникът Д. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0433-000132/04.02.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, с което на А. Г. Г. на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ 4 лева за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.

24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5